Първата Коледа по време на Първата световна война.Немски и британски

Първата Коледа по време на Първата международна война.Немски и английски войски към този момент са в окопите на Западния фронт в продължение на пет месеца, когато става нещо като знамение. Мъже от двете страни непринудено стопират борбата и се доближават доникъде на бойното поле, с цел да се поздравят като братя.

Това събитие, което назоваваме Коледното помирение от 1914 година, ни дава взор към това, което западната цивилизация е била преди последните следи от християнския свят да изчезнат.

Примирието

Преди Коледата на 1914 година има няколко апела за помирение сред воюващите фракции. През декември папа Бенедикт XV, който бил определен за член на папството преди три месеца, приканва за помирение – „ оръжията би трябвало за замлъкнат най-малко в нощта, в която ангелите пеят “. Молбата му е отхвърлена, само че концепцията за коледно помирение стартира да се разисква във вестниците в Европа.

Коледното помирение се случва непринудено. В навечерието на Коледа, немските бойци декорират окопите си със свещи и даже си вършат коледни елхи за честването на Коледа. След това стартират да пеят коледни песни. Англичаните, виждайки това и слушайки коледните песни, също стартират да пеят.

На Коледа, германците от двете страни стартират да насочат коледни поздрави един към различен. Оръдията замлъкват и мъжете оставят окопите си и се срещат на „ Ничия земя “ по средата. Германските и британските бойци се ръкуват като братя. Те стискат ръце и си разменят храна и сувенири. Английски боец Брус Байрнсфадър разказва обстановката по този начин:

”Не бих пропуснал тази неповторима и странна Коледа за нищо на света… Забелязах  немски офицер, а аз вадех тел за стригане и с няколко ловки изреза, отстраних няколко копчета  и ги сложих в джоба си. След това му дадох две от моите в подмяна … Последното, което видях, бе един от моите, който беше коафьор преди войната, да реже дългата коса на Бох, които търпеливо коленичи на земята до момента в който ножицата се прокрадва зад врата му. “

Примирието не трае дълго. На идващия ден, убийствата  стартират още веднъж. Но за един къс миг, тези хора изживяват същинското християнско приятелство, макар техните водачи.

   Смъртта на остарелия свят

Коледното помирение евентуално не би се  случило през днешния ден. Нашата мощ е в многообразието, което би трябвало да ни сближи, само че има противоположния резултат. То основава атмосфера на съмнение, в която никой не се усеща обвързван с другия.

Първата международна война в доста връзки съставлява раждането на нашия съвременен свят. Той е отмил останалото от остарелия ред, в това число патриархата и йерархията, и слага на напред във времето феминизираното, егалитарно общество.

Войната опустошава благородството на европейските нации. Благородниците поемат обичайна им роля като войни, с цел да защитят своя народ, само че претърпяват тежки загуби. Така Европа губи доста от най-хубавите и най-ярките си млади мъже.

Голямата война поставя завършек на няколко монархии. Трябва да се означи, че цар Николай (Русия),  Кайзер Вилхелм ( Германия) и император Карл( Австрия)губят короните си, вследствие на войната. Това е значимо заради няколко аргументи.

Първата е, че монархията на Запад е тясно обвързвана с християнството. Кралете са увенчани от епископи и от тях се чака да живеят в послушание на Евангелието. Монарсите от предишното виждат като собствен дълг да популяризират християнството, като по този метод се заздравява моралът на хората.

Връзката сред монарха и християнството към момента е явна даже и през днешния ден, въпреки и в доста по-малка степен. Не е изненадващо, че вярата в Христос стартира да понижава в Европа, откакто монархиите са отстранени.

Втората причина е, че най-хубавите монарси се преглеждат като татковци на техните нации. Следователно, изпращането на техни хора във война не е решение. Император Карл написа на жена си: „ Аз съм офицер с цялото си тяло и душа, само че не виждам по какъв начин някой, който изпитва най-скъпите си усеща и отпътува за фронта, може да обича войната. “

На фона на това, актуалните политици заобикалят да предизвикват народите си към войни – даже спъват способността на армията да се бори дейно.

Значение на Коледното помирение през днешния ден

По време на Коледното помирение,  немски и британски бойци схващат, че това, което ги свързва е по-важно от политическите разлики, които са наложени.

Въпреки, че  не сме във война, ние сме сложени в сходно положение- намираме се в една война на културата.

Нашият културен хайлайф ни споделя, че сме съдружници с избрани групи, които са разпознати като най-хубавите: феминистки, дегенерирали звезди, страни, които поддържат Ислямска страна, и ислямски „ бежанци “, които изнасилват дамите на приемащата нация.

В същото време, ние твърдим, че нашите врагове са политически претенденти, поддръжници на патриархата, всемирски арабски водачи.

Ние сме малко на брой, ние сме малко на брой, само че сме щастливи, ние сме братя

Коледното помирение значи, че би трябвало да се отделим от диктата на нашия хайлайф. Установете връзка с хората, с които имате общи неща, даже и те да са в листа Ви с врагове. Тези хора са същинските ви „ съдружници “. Има няколко метода да подкрепите съдружниците си:

• „ Подкрепям “ някой политик не е задоволително. Регистрирайте се и гласувайте за политиците, които дават отговор на гледните Ви точки;
• Не се опасявайте да споделите мнението си с другите. Ако изнесете причините си интелигентно ще окуражите приятелите си, които споделят същите визии, само че се опасяват да се изразяват;

Гласувайте. Марксистите имат медиите и огромните корпорации- те са добре финансирани от Голиат. От друга страна хората, които се стремят към връщането на патриархата не са толкоз мощни. Следователно:

• Спрете да купувате от компании, които желаят да изкоренят вашия метод на живот. Това може да значи жертва от Ваша страна, само че кой войник не би жертвал малко от своя комфорт и улеснение?
• Подкрепяйте бизнеса, който ви подхожда като купувате продуктите и употребявате услугите му;

Заключение

Коледното помирение се реализира в един от дълго време мъртъв свят. Учтивостта, достойнството и доверието, които го сътвориха са сменени от  култа към несъразмерната консумация. Но това не би трябвало да бъде по този метод. Винаги е подобаващия миг да възстановим напъните си и да върнем това, което е изгубено.