Първата експозиция в Музея на спорта е открита на 30

Първата експозиция в Музея на спорта е открита на 30 март 1962 година

Музеят на спорта няма обособена постройка, което е доста тъжно, тъй като българският спорт заслужава да има такава постройка.

Това сподели в изявление за БГНЕС Катя Иванова, организатор на Музея на историята на физическата просвета и спорта.

Музеят на спорта се обитава в особено пригодена зала в постройката на Националния стадион „ Васил Левски “, която е 272 кв. м. „ С едни фокуснически старания, и дръзвам да настоявам, и положителни исторически знания, съм основала една експозиция, която се назовава „ Традиции и част от триумфите на българския спорт “, тъй като не може да се покаже всичко “, означи Катя Иванова.

Тя стартира работа в Музея на спорта през 1988 година и може да се похвали, че това е единственото ѝ работно място, а също и че е измежду дребното късметлии, за които заниманието се е трансформирало в специалност. Иванова е приключила компетентност „ Археология “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, само че безпределно доста обича спорта. „ Въпреки невисокия ми растеж, когато бях по-млада съм играла волейбол “, разясни тя.

Уредникът на Музея на спорта означи, че експозицията непрестанно се обновява, както и че има доста дарения. „ Всичко това, което виждате в залата, е с помощта на даренията на огромните български спортисти и на българските спортни деятели, на които постоянно, когато имам опция, благодаря, тъй като без тях този музей нямаше да го има “, съобщи Иванова.

В началото на месец септември тя е подготвила и една изненада за посетителите на музея. „ Една огромна българска спортистка си подари олимпийския орден на България “, описа уредникът на музея, като издаде, че името на спортистката е обвързвано с Параолимпийските игри.

Иванова посочи, че Параолимпийските игри се организират след Олимпийските игри и на тях вземат участие състезатели с физически увреждания, като добави, че това са едни невероятни надпревари на силата на духа, както и че имаше години, в които българските параолимпийци имаха по-големи триумфи, в сравнение с така наречен здрави спортисти.

„ Музеят на спорта има богат културен живот и това могат да го потвърдят доста хора и освен наши гости. През годините успяхме да създадем по този начин, че множеството книги, спортни заглавия, които излизат, публично се показват в нашия музей, което е огромна чест за нас, защото аз съм от историците, които постоянно са твърдели, че спортът не е единствено съревнование, само че и просвета “, изясни тя и уточни, че в по-старата част на експозицията има управления, издания на разнообразни книги, албуми, в които фактически спортът се усеща като част от културата на нацията, с изключение на, че е и обществен феномен.

Идеята за основаване на Музей на спорта в България се ражда още през 1920-те години на предишния век. По това време най-голямата спортна организация – Съюзът на българските гимнастически сдружения „ Юнак “, натрупва една голяма сбирка от медали, значки, спортни екипировки и желае да направи подобен музей, само че с идването на 9 септември 1944 година всички остарели спортни организации са оповестени за буржоазни и са закрити. „ Какво се случва с тези предмети на тази огромна организация до ден-днешен остава една огромна загадка “, описа уредникът на музея.

Иванова изясни, че когато се основават първите структури на социалистическия спорт стартира една преписка от едни спортни деятели, които вземат решение да се сътвори подобен Музей на спорта и неговите фондове стартират да се натрупват последователно от края на 1950-те години на ХХ век.

Дълго време Музеят на спорта е зависещ на Висшия институт за физическо образование и спорт (ВИФ) „ Георги Димитров “, в този момент прочут ни като Национална спортна академия (НСА). „ Двама професори, от дълго време покойници – проф. Цонков и проф. Наталия Петрова, имат огромна заслуга за това да съществува този музей “, означи уредникът на музея и добави, че той постоянно се е помещавал тук, в центъра на София.

Преди залата да бъде пригодена за Музея на спорта, в нея се е упражнявали фехтовка в интервала от 1953 до 1960 година, а самите балкони са били открити.

„ От 2003 година, месец август, Музеят на спорта наподобява по този, коства ми се съвременен, метод и тази експозиция, която, както споделих, се обновява непрестанно, беше открита персонално от тогавашния ръководител на ЮНЕСКО Бан Ки-мун, който гостува в България. Тогава състезателен министър беше Васил Иванов – Лучано и министър-председател беше Симеон Сакскобургготски. Те всички участваха в тази зала на откриването на новата експозиция на музея “, сподели още Иванова.

Тя показа, че това, което доста ѝ желае в обозримо бъдеще, е българският спорт в действителност да има обособена постройка. „ Но пък от друга позиция, обитаваме се на Националния стадион „ Васил Левски “, който е открит през месец юли 1953 година Самият стадион към този момент е една антика, като гледаме по света с какви игрища разполагат хората. Някак си в мен има една огромна увереност, че един ден този стадион, когато България има нов народен съвременен стадион, ще стане един Музей на спорта “, съобщи уредникът и акцентира, че в действителност това е огромната ѝ фантазия след толкоз години работа на това място.

Иванова посочи, че в Музея на спорта идват няколко типа гости – такива, които желаят да имат щемпел от 100-те национални туристически обекта, защото музеят е под номер 66, други небрежно премиват през витрините и излизайки отсам не си спомнят какво са видели, трети пък желаят да научат нещо и задават доста въпроси. Като човек, който през по-голямата си част е събирал тези предмети и е вложил старания в подреждането на експозицията, за нея няма предмет, който да е незанимателен. „ Всичко е забавно “, безапелационна е тя.

Уредникът добави, че посетителите най-често питат дали в музея има нещо от Христо Стоичков, който е освен най-известният български състезател в света, само че е и най-известният българин по света. „ И аз на драго сърце споделям, че имаме тук от Христо Стоичков една фланелка от „ Барселона “, персонално подписана за музея, и неговата фланелка от Националния тим “, описа още Иванова.

Други въпроси, които постоянно ѝ задават, са дали има нещо от Стефка Костадинова, която на 30 август преди 36 година сложи този популярен връх, който нито една спортистка по света до ден-днешен не може да усъвършенства. „ Питат ме за какво няма от еди кой си нещо. И аз споделям, тъй като това е истината, на която практиката ме е научила: в по-голямата си част спортистите, до момента в който към момента се състезават, не подаряват нищо на музеите. Когато си приключат спортната кариера, огромна част оставят оценките вкъщи си, вършат си такива кътове, една част от оценките си подаряват на музея “, описа още тя.

Уредникът на Музея на спорта прикани всички, които обичат и не толкоз обичат спорта, да заповядат на Националния стадион „ Васил Левски “, на основния вход откъм бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви “, с цел да попаднат в една магическа зала на българския спорт и да проследят значимите стъпки на българския спорт от началото на века до ден-днешен. „ Аз съм на правилото, че музеите не могат да се описват, те би трябвало да се посещават “, заключи Иванова. /БГНЕС