Парламентът задължи правителството да промени Плана за възстановяване в частта с въглищните централи
Парламентът задължи Министерския съвет (МС) да промени Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ ) в региона на енергетиката. Основната смяна, която постанова, е запазването на активността на въглищните централи най-малко до 2038 година
Депутатите одобриха общо решение със 187 гласа " за ", 2 " срещу " и 9 " въздържал се ". " За " проекторешението гласоподаваха всички депутати от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " Български напредък ". От депутатите на " Продължаваме промяната " шестима не поддържаха текстовете, а от " Демократична България " - петима.
С признатото решение Народното събрание задължава Министерски съвет в период до 31 март 2023 година да насочи обосновано искане до Европейската комисия (ЕК) за изменение на ПВУ. Това би трябвало да стане в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Предложението ще бъде направено от вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов .
Промените включват отпадане на поети ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява поетия ангажимент за декарбонизация, без да се прекратява работата на централите за въглища най-малко до 2038 година.
Преди да утвърди българския План, Европейската комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
До момента на второ четене в Народното събрание са признати три законодателни ограничения, като крайният период беше краят на декември. Пеканов към този момент предизвести, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо закъснение.
Депутатите одобриха общо решение със 187 гласа " за ", 2 " срещу " и 9 " въздържал се ". " За " проекторешението гласоподаваха всички депутати от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " Български напредък ". От депутатите на " Продължаваме промяната " шестима не поддържаха текстовете, а от " Демократична България " - петима.
С признатото решение Народното събрание задължава Министерски съвет в период до 31 март 2023 година да насочи обосновано искане до Европейската комисия (ЕК) за изменение на ПВУ. Това би трябвало да стане в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейския съюз.
Предложението ще бъде направено от вицепремиера по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов .
Промените включват отпадане на поети ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява поетия ангажимент за декарбонизация, без да се прекратява работата на централите за въглища най-малко до 2038 година.
Преди да утвърди българския План, Европейската комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
До момента на второ четене в Народното събрание са признати три законодателни ограничения, като крайният период беше краят на декември. Пеканов към този момент предизвести, че искане на предоговаряне на Плана би довело до още по-голямо закъснение.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ