Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на Държавното

Парламентът одобри на първо четене законопроекта за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) за 2022 година със 129 гласа " за ", 92 " срещу " и без въздържали се. Срещу проектобюджета гласоподаваха от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане ". Дебатите по първо четене продължиха няколко часа, а те първа стартират тежките договаряния в бюжетната комисия в Народното събрание. Във фокуса на полемиката беше плануваното от 1 април т.г. нарастване на оптималния застрахователен приход от 3000 на 3400 лв. и на минималния застрахователен приход за земеделските производители от 650 на 710 лв.. Поставен беше и въпросът за дефицита на средства в бюджета на ДОО, увеличаващите се прехвърляния от държавния бюджет и нуждата от промяна на пенсионната система поради демографската рецесия в страната. От " Демократична България " оповестиха, че ще поддържат бюджета и ще предложат сред първо и второ четене оптималният застрахователен приход да остане 3000 лв., както са дали обещание на IT бизнеса. От ГЕРБ-СДС са срещу повдигането на минималния застрахователен приход на земеделските стопани и показаха, че също ще създадат предложение сред двете четения. Бившите ръководещи обявиха, че ще предложат и отпадане на тавана на пенсиите. Депутатите взеха решение срокът за оферти сред първо и второ четене да бъде скъсен на пет дни. Управляващите дефинират този бюджет като обществен и обективен, бюджет който залага повече средства за обществени ограничения и дава поръчка за пенсионна промяна. Опозицията от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи обаче считат, че няма дълготрайни ограничения и обявиха позицията си, че не утвърждават бюджета за ДОО. Социалният министър брани бюджета: действителен растеж на пенсиите 7,3% Министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков дефинира законопроекта като " бюджет на забележителното нарастване на осигурителните заплащания ". " Трябва високо да се оценят финансовите старания за съществено възстановяване на адекватността на осигурителните заплащания, означи пред депутатите той. За първи път след промяната разноските за пенсии през 2022 година ще набъбнат съвсем с 2,4 милиарда лв., откакто се изключат спомагателните суми за така наречен коронавирус добавки, които нямат застрахователен темперамент ", акцентира Гьоков, представен от Българска телеграфна агенция. Той уточни, че през първите шест месеца на годината е планувано да продължи изплащането на спомагателни суми към пенсиите от 60 лв.. Отбеляза, че от 1 април се усилва компенсацията за развъждане на малко дете до две години от 650 на 710 лева, както и минималният и оптималният размер на компенсацията за безработица, а от 1 юли пенсиите за трудова активност се осъвременяват с 6,1 % по така наречен швейцарско предписание. Средният размер на пенсията през 2022 година се планува да доближи 573,76 лева, без да се вземе поради коронавирус добавката за месеците от януари до юни, и 608,38 лева с включени еднократни спомагателни суми, добави той. Номиналното повишаване ще е с 13,4 на 100, при междинен размер по прелиминарен доклад за 2021 година от 536,71 лева Очаква се действителен растеж на пенсиите от 7,3 на 100 през 2022 година, съобщи министърът на труда и обществената политика. Гьоков сподели още, че в бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ) за 2022 година са заложени 300 млн. лв. за разноски за опазване на заетостта на служащи и чиновници в наранени от пандемията от ковид браншове. За 2022 година се дава опция на Национален осигурителен институт да изплаща за април, май и юни спомагателна сума, представляваща разликата сред получения през януари 2022 година приход от пенсии, с включената коронавирус добавка от 60 лв., и прихода от пенсиите за декември 2021 година с включената коронавирус добавка от 120 лв.. " Необходимата сума месечно възлиза на 17 млн. лв., които ще бъдат обезпечени като спомагателен трансфер по бюджета на ДОО ", уточни Гьоков. Той означи, че в законопроекта има и предложение неплатеният отпуск, употребен през т.г., да се смята за трудов и застрахователен стаж при пенсиониране в размер на 90 дни, по отношение на продължаващата епидемиологична конюнктура. Социалният министър прикани болшинството да поддържа бюджета на ДОО, тъй като е изработен с мисъл за хората и е съгласуван с финансовите благоприятни условия на страната. По адрес на сътрудниците си от опозицията, той разяснява, че те знаят, че бюджетът е добър и експертно направен, и само политическите им пристрастия няма да им разрешат да го поддържат. " Истината е, че в основата му, ние залагаме една обществена правдивост за всички жители в България. Бюджетът е рационален, основан на стопански напредък и нараснала събираемост в приходната част ", съобщи Искрен Арабаджиев от " Продължаваме Промяната ". Той се обърна към депутатите от ГЕРБ-СДС, като ги прикани да не си играят със страховете на пенсионерите, че " ще ги залее един леден душ с идното осъвременяване на пенсиите юли месец или че инфлацията към този момент е изяла нарастването ". " До юни ще излезем с съответни оферти за промяна в пенсионната система, която да подсигурява сигурност ", увери Арабаджиев. Той уточни, че не се планува смяна на налозите. При дебата опозицията подлага на критика бюджета на ДОО поради повдигането на оптималния застрахователен приход от 3000 на 3400 лева Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС предизвести ръководещите, че ще " ударят " главния си " електорален поддръжник - така наречен свободни специалности ". Красимир Вълчев съобщи, че ще се навреди на IT бранша. Несъгласие имаше и за препоръчаното увеличение на минималния застрахователен предел за фермерите - от 450 лева на 710 лева От Движение за права и свободи предизвестиха, че това ще вкара повече аграрни стопани в сивия бранш. " Вие посягате на към 30 000 аграрни производители, предизвести Севим Али от Движение за права и свободи. 0 Това значи тези хора да не се обезпечават и да не получават субсидиране от страната. " Хасан Адемов от Движение за права и свободи пък изрази мнение, че с бюджета на ДОО се протяга ръка на междинната класа. Депутатът подлага на критика ръководещите и за объркването при пенсиите и коронавирус добавката. " С най-големия бюджет успяхте да разделите максимален брой български пенсионери ", сподели Адемов. И беше безапелационен - Националният застрахователен институт (НОИ) няма виновност. " Долу ръцете от Национален осигурителен институт! Тези хора ръководят 16 милиарда лв.! Единствено и единствено нашите решения са в основата на недоразуменията в пенсионната система ", настоя Адемов. Според него може да се подложи на подозрение дали това е най-социалният бюджет, както обявиха ръководещите. Адемов настоя, че липсват финансови принадлежности за преизчисляването на пенсиите. По думите му този бюджет " гали ухото на гласоподавателя ". Той акцентира, че няма пенсионна промяна в международната процедура, която да бъде направена за три или шест месеца. Ще помогне ли плануваното нарастване на майчинските Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС разяснява, че по-дългото майчинство, което има в България, по този начин и не води до нарастване на раждаемостта. Тя счита, че би трябвало да се проучва дали заложеното нарастване на парите за майчинство през втората година - от 650 лева на 710 лева - ще доведат до това родителите да отглеждат по-добре децата си, само че в същото време и да се подтикват майките да се върнат на работа. Жекова заяви, че ГЕРБ-СДС ще упорстват компенсацията при необработен спомагателен заплатен отпуск за развъждане на дете до две години да бъде в размер на 100 % от размера на компенсацията, което получава майката през втората година на детето. " Ще дадем опция на майките сами да преценяват дали да отглеждат или да се върнат на работа ", сподели Мая Димитрова от Българска социалистическа партия за България. Елисавета Белобрадова от Демократична България сподели, че нейната парламентарна група счита запазването на работния запас за приоритет. От друга страна страната е длъжна да обезпечи по-добра опция на родителите да отглеждат децата си, сподели тя. В своето изявление Белобрадова заяви, че Демократична България ще упорства да не се подвига оптималният застрахователен приход, както се планува с бюджета. На какво залага проектобюджетът на ДОО: какви са индикаторите Предвижда се от 1 април т.г. минималната работна заплата да се усили от 650 лева на 710 лева От същата дата се усилва размерът на паричното обезщетение за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 лева на 710 лева, както и оптималният застрахователен приход от 3000 на 3400 лева. От 1 април 2022 година минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица се усилва от 12 на 18 лева, а оптималният дневен размер от 74,29 лева на 85,71 лева. Също от 1 април се покачва минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица и за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 650 лева на 710 лева. Пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2021 година, се осъвременяват от 1 юли т.г. с 6,1 на 100 - процентът, избран по член 100 от Кодекса за обществено обезпечаване. За интервала от 1 януари до 30 юни 2022 година минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст е 370 лева, а от 1 юли 2022 година размерът й се усилва с 6,1 на 100, като доближава до 392,57 лева За същия интервал размерът на обществената пенсия за напреднала възраст е 170 лева, а от 1 юли става 180,37 лева. Запазват се размерите на пенсионните осигурителни вноски, както и оптималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1500 лева. Общата сума на приходите и прехвърлянията за 2022 година от консолидирания бюджет за държавното публично обезпечаване се предлага в размер на 16 861,2 млн. лева или с 1 294,8 млн. лева повече спрямо 2021 година В рамките на общата сума с максимален условен дял са приходите от осигурителни вноски, които са планувани в размер на 9 534,3 млн. лева Предвиден е спомагателен трансфер от държавния бюджет за покриване дефицита от средства в бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година в размер на 6 961,4 млн. лева или повече с 636,4 млн. лева. Общият размер на разноските за пенсии, парични компенсации и помощи, службите по обществено обезпечаване, за ограничения за опазване на заетостта и предоставените прехвърляния за 2022 година е 16 861,2 млн. лева, в това число предоставени прехвърляния в размер на 7,4 млн. лева Планираните разноски за пенсии без финансовия трансфер за прекачване на пенсионни права към пенсионните схеми на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската капиталова банка за 2022 година са 14 119,2 млн. лева Предвидените разноски са с 1 072,5 млн. лева или с 8,2 повече повече по отношение на обновения бюджет на ДОО за 2021 г.