Парламентът прекрати процедурата за избор на нов състав на комисията

Парламентът приключи процедурата за избор на нов състав на комисията по досиетата. Управляващата партия ГЕРБ предложи да има диспути освен за състава на този орган. Българска социалистическа партия отново се разгласи за закриване на комисията и изиска да се сътвори институт за национална памет. " Дневник " потърси мнението на експерти за работата на комисията, за закона за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност към Държавна сигурност и армейското разузнаване, както и за проблемите, които си заслужава да се дискутират в този момент. Редакцията показа позициите на Нурие Муратова, Мария Дерменджиева, Михаил Иванов и Момчил Методиев.

Следва мнението на политолога Деян Кюранов.

Какво Комисията по досиетата свърши добре и какво не съумя да направи? Какви аргументи виждате?

- Комисията се оправи с непосредствените си задания, които, с помощта на Законодателя, не са нито изключително многочислени, нито изключително сложни.

Комисията не можа да извърши своята свръхзадача: да убеди българските жители, че след 45-годишна беззаконна власт над хората у нас, за ченгетата е блъснал часът за честен съд (след като от Законодателя им бе разрешено да се изсулят от юридическия). В резултат, въпреки ченгетата да не държат през днешния ден властта в България (властта я държат техните морални наследници), болшинството от хората са уверени, че на власт са все те – Живковите ченгата. И страхът не е отминал. И мнозина не отиват в Комисията да търсят истината за предишното от боязън. А други - от традиционно безволие. Тук Комисията можеше да прояви, както споделят, про-активност:

Законодателят не бе съумял отвред да я затвори и отдели от хората. Но Комисията не смогна да покаже нито политическа воля, нито политическо въображение. В това Комисията си остана чиновническа институция, извършваща чиновническа работа. А не държавна институция, която прави държавническа работа. Прочее, като съвсем всички наши институции.

Нужна ли е още Комисията? Според Българска социалистическа партия, която още веднъж желае комисията да бъде закрита, би трябвало да се спре " изборно да бъдат обявявани за принадлежност едни или други лица, изключително преди избори ". " Проверките за принадлежност изгубиха всевъзможен смисъл. Не се реализира никакъв резултат в търсене на истината за действителната активност на Държавна сигурност. " - споделиха още от социалистическата партия. Какво е Вашето мнение?

- Горките някогашни комунисти! Колкото и да желаят да минат за съвременни леви политици, като стане дума за предишното, стават по-десни от десен завой. Защото с тях през днешния ден са доносниците, а не жертвите, насилниците, а не жертвите, палачите, а не жертвите. Но жертвите – живите още жертви – са малко малцинство. А социалистическите чиновници в Службите, причинители на узаконени и противозаконни закононарушения, през днешния ден евентуално съвсем се изравняват по брой със своите жертви. И тук в картината се появяват всички останали: болшинството, което не е било ни жертва, ни главорез. И това болшинство мълком застава зад палачите. На времето това болшинство не искаше да знае. Днес – също. Но то и през днешния ден стои безмълвно - и поддържа мълчанието за предишното. Да не изскочи нещо от там и да излезе, че и аз би трябвало за едно да се извинявам, друго да се мъча да притулям – неща, дето " всички го правеха ", тъй като " такова беше времето ".

Има ли в действителност смисъл от оповестяване на доносници и сътрудници, откакто няма лустрация. Достатъчно ли е да бъдат съобщавани единствено имена и ръководства на Държавна сигурност, в случай че не се знаят събитията за " съдействието " с тайните служби?

- Смисъл има. Наистина.

И тази истина е, първо, че в случай че не ги обявим, ще знаем по-малко за това, по какъв начин тъкмо е работила българската тоталитарна система. И по-неефективно ще разпознаваме и ще се борим с новите прояви на тоталитаризъм посред цялата ни народна власт.

И второ – по този начин можем да си дадем по-точна сметка какви и какъв брой хора са вършели закононарушения, заповядани или разрешени от страната – представяни пред самите тях и пред цялото общество като " естествена работа в държавен интерес ". И от тук – да я спрем, а не да й станем реализатори, в случай че е зло. Примерно, да се замислим дали предлагането да бъдел разгласен за незаконен Хелзинкският комитет – " за антибългарска активност " или нещо сходно – е в публичен интерес. Или ни връща към чингизките времена. А може би някои считат, че връщането на чингизките времена е в публичен интерес? Нали в Путинова Русия към този момент работи сходно закАнодателство.

Трябва ли да има промени в закона и какви?

- Щом живееш при тоталитарен режим, ти си отговорен. Защото живееш при режим, който убива близък ти по политически аргументи. И също по този начин го изтезава, гаври се с него, затваря го, унижава го обществено. А ти си живееш.

Но виновността е друга. Една е виновността на палача, който убива, друга – на жертвата, която не е съумяла да се опази.

Затова палачите гледат да се скрият зад жертвите, а най-хубаво – да разгласят, че до момента в който са били палачи, по едно и също време са били и жертви. Та виновност или нямат (работили са за държавата), или е изкупена (държавата ги е пожертвала). И т. н. Може. Но въпреки всичко виновността на всеки човек е друга.
Затова – долу анонимността!

Конкретно: законът да бъде изменен, с цел да бъдат оповестявани имената и на умрелите към този момент секретни сътрудници, щатни и нещатни чиновници на Държавна сигурност. За мъртвите – истината! Защото стореното от тях зло и през днешния ден живее в премълчаването.

Българска социалистическа партия желае да се сътвори Институт за национална памет, " с цел да подсигурява опция знанието и информацията, която съдържат архивите на Държавна сигурност да бъде обект на работа на откриватели и историци ". В същото време, споделят от Българска социалистическа партия, ще бъде дадена опция да се прави инспекция за всички лица, за които е събирана информация от Държавна сигурност, само че да се оставят откривателите да работят с тези документи. Как тълкувате това? Сега не е ли обезпечена работата на откриватели в архива на комисията?

- Целта на Комисията е жителят да стигне до законно интересуващия го документ. Сега тия оферират сред жителя и документа да застане Ученият. Естествено, че като го наместят там, Ученият ще пречи – както и всеки долап. Искат да повдигнат още едно затруднение сред жителя и документа. Това е предложение във щета на жителите, без да е в интерес на учените: учените и в този момент имат цялостен достъп до данните, с които разполага Комисията. Да не приказваме, че по този метод свободната им воля на откриватели – и жители – към този момент ще бъде подчинена на изследователския проект на новия Институт и на административната воля на неговия Директор.

Имали ли сте компликации при работа в архива на комисията?

- Не. Комисията общително и тъкмо, прецизно в законовите периоди, ни уведоми, че нито аз, нито брачната половинка ми Лиляна Александриева (член на Русенския комитет, на Клуба за публичност и преустрояване и Контролната комисия на " Екогласност ", постоянно и намерено следена), нито починалите ми родители Чавдар Кюранов и Искра Панова (членове-основатели на Клуба за публичност и преустрояване, следени и с непрекъснато подслушвано жилище) имаме досиета. Иронията ми не е към клетата Комисия – тя работи с каквото са й оставили. Иронията ми е към Законодателя (НС) и Изпълнителя (МС) на националната воля, които оставиха оставящите да оставят толкоз малко.

ГЕРБ стигна до извода, че би трябвало да има диспути освен за ново управление на комисията. Какво си коства да се дебатира?

- Първо – да се дебатира въпросът " Какъв човек би трябвало да бъде шефът на Комисията по досиетата, с цел да може да удържа на държавния, партийния и частния напън, и да не разрешава данните от досиетата да се трансформират в компромати? Точно подобен спор у нас в никакъв случай не е имало.

И второ - да се дебатира известната реторика от вида " Кво ни занимавате с некви досиета, ние нямаме какво да ядем! " Сиреч, на гладните морал не им би трябвало. И подобен спор у нас не е имало. Поради което други хора, най-вече някогашни ченгета, тръбят хорово " В демокрацията няма морал! " Тръбят го през едната си уста. А през другата излиза: " Кой си ти да ми четеш морал, бе! Кво кат съм бил ченге, служих на България! " Няма да прецизираме кое през коя уста излиза, тъй като нали идва от един и същи човек. Но нека измежду този тръбен плач най-малко дочуем шепота на Книгата: " Не хлебом единим буде жив человек ". Сиреч, съгласно учението на Христа морал също би трябвало. Е, ченгетата през днешния ден обичат да се вършат и на християни...