Парламентарната група на БСП за България почете паметта на Васил

Парламентарната група на " Българска социалистическа партия за България " уважи паметта на Васил Левски пред паметника му в столицата на днешния 19 февруари, 148 години след трагичната крах на Апостола. Народните представители поставиха цветя, а водачът на Българска социалистическа партия сподели: " Поклон, Апостоле! Той даде живота си за нас. Нека осъществим дълга си към него - да сбъднем фантазиите му и идеала му за България. Това ще бъде най-голямото самопризнание за делото му и гаранция за добруването на народа ни ", съобщи водачът на Българска социалистическа партия.

По-рано през днешния ден от парламентарната естрада депутатът Анастас Попдимитров във връзка годишнината от гибелта на Дякона Левски прочете Декларация от името на ПГ на " Българска социалистическа партия за България “, в която прикани: “Обединени от концепциите и окриляни от светлината на Левски, дружно да сложим основите на чистата и свята Република “.

Ето и цялостният текст на декларацията:

Декларация от името на ПГ на " Българска социалистическа партия за България “ във връзка 148 години от гибелта на Апостола

Днес честваме една от най-трагичните дати в българската история, а точно трагичната кончина на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски.

Винаги в тези дни на благодарност в моето схващане са излизали няколко стиха на един различен популярен българин - на поета Иван Вазов. Позволете ми една напълно дребна част от тях да ви изтъквам:

“Манастирът стеснен за мойта душа е.

Кога човек пристигна тук да се покае,

би трябвало да не помни греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми приказва.

Това расо черно, що нося от горната страна,

не ме сдобрява с тия висини

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат пушек,

и бог ядосан си затуля ухото

на светата ария и херувикото.

Мисля, че индивидът, тук на тоя свят

има един близък, има един брат,

от кои се с клетва монахът отхвърли,

че цел по-висока Бог ни тук сподели,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя неволя

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчително ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има потребност не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на зной и на дъжд,

и че мойте братя търпят робство ужасно,

а аз нямам нищо, и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света надалеч,

и да кажа скрито две-три думи нови на онез,

що влачат тежките окови. Рече и излезе "

Излезе, с цел да изгрее най-ярката звезда на българския звезден хоризонт. Излезе, с цел да разсъни възприятието за национална горделивост у своите братя и сестри, и провежда жаждата им за национално избавление.

Не едно от събиранията Левски споделя: “Аз ще съборя този режим, само че тържествено ви споделям, че по-късно няма да ставам никакъв. “ По този мотив преди години огромният български историк и интелектуалец проф. Андрей Пантев сподели: “По имущество и банкови сметки, Левски през днешния ден би бил заслужен за пренебрежение от преуспяващите тарикати. Изпитвам тревожни подозрения, че името на Апостола може да възобнови оня възрожденски ентусиазъм в българина, който слагаше най – напред общото богатство, а не персоналната реализация. Никой от днешните хора не желае да изпитва същите премеждия и жертви от времената на Левски.

Но те би трябвало да помнят, че в случай че имаме право да го назоваваме собствен и наш, би трябвало най-малко парченце от онази приемливост, мъжество и безкористност да бъдат възобновени, та въпреки отчасти в актуалното ни държание, а освен в историческата ни памет. Не може единствено на този ден да се сещаме за Левски и в това време да упрекваме потомците, че все не знаят нищо за него, тъй като множеството полезности и добродетели, които се внедряват през днешния ден във всекидневния ни обичай са в фрапантно несъгласие с концепциите, идеалите и саможертвата на Апостола. Това, че портретът му е в стаята и кабинета на повече държавници през днешния ден, а по време на тържествена заря се гърмят салюти, още не вършат нито индивида, нито потомството съответно на неговото страдалчество. Левски не може да бъде единствено икона или тест за национализъм, той би трябвало да е ежедневно допитване за актуалните стойности и реализации на това огромно, стартирано от Левски “.

Не бива да свързваме Левски единствено с нашата битка за национално избавление. Левски се прояви и като огромен общественик. Той посея своите революционни комитети там, на тези места, където в нашата страна се родиха естествените центрове - стопански, административни, здравни и просветителни. Той ни завеща и фантазията за свята и чиста република.

И през днешния ден, 148 години по-късно ние нямаме право да не си зададем въпроса: “Чиста и свята ли е Републиката ни? “. Чиста и свята ли е Република, в която корупцията се разисква и осъжда от Вашингтон до Брюксел? Чиста и свята е Република, в която просветителната ни система създава толкоз огромен % функционално необразовани деца, в пъти по-неграмотни от своите баби и дядови? Чиста и свята ли е Република, в която опазването на здравето катастрофира, освен заради международната пандемия, а доста по-рано, оставяйки цели групи от популацията на ориста по географски и финансов симптом? Чиста и свята ли е Република, която позволи уродливи размери на обществени неравенства, поставящи в риск за физическо оцеляване цели групи от хора? Оцеляващият човек не е свободен човек. Неговото схващане е свито единствено до ежедневните му и обикновени потребности. Той не е свободен човек.

Днес можем и да се запитаме какъв брой пъти предадохме Апостола и какъв брой е съизмеримо измяната от 1872 година с последващите изменничества. Не е ли изменничество на Левски, не е ли съизмеримо измяната с престъпната приватизация, с корупцията, с неуспеха на правосъдната ни система? Не предаваме ли всякога Апостола, когато потъпкваме правилата на чистата и свята Република?

Скъпи сънародници, дано през днешния ден, в този ден си избере от най-ярките и красиви звезди на българския хоризонт и да я именува на името на Левски, с цел да можем окрилени от неговите хрумвания и от тази светлина, обединени, дружно да сменим модела на ръководство, и да сложим основите на чистата и свята Република. Това не е фантазия, това е напълно скорошна действителност.