Най-мъдрата пословица днес е: "Всяко зло за добро." - "Колкото по-зле, толкова по-добре." ~ Гео МИЛЕВ
ПАРАДОКСИ
Най-поучителната за днешния миг легенда е баснята за магарето с лъвската кожа; най-мъдрата поговорка е: " Всяко зло за положително. " – " Колкото по-зле, толкоз по-добре. "
Реакцията не е предмет на социологията, а на зоологията; реакция значи: да се възстановява индивидът към животното. Така изнася на ония, които имат две ризи.
След като Тамерлан унищожил в кръв и огън всичко, което смеело да мисли не така, както той желае, запушил с кръв всички недоволни уста и издигнал престола на властта си върху камара от черепи – мъдрите ходжи и молли, последователи на неговата непогрешима истина, почнали да издават вестник " Свободна тирада ".
" Какво ще прави народът без мене? " – извикал Нерон, когато умирал, и горко заплакал.
Полицията разгонва студентската манифестация. Един пристав на кон размахва гола сабя и вика: " Който не се подчинява на България – гибел! "
Големият фабрикант година Търтев през целия ден седи в мекото си кресло и пуши дебели пури. Неговата щерка Анета през целия ден играе баскетбол в игрището на Sporting club. Син му Саша през целия ден препуска из града със своята бричка с две гумени колела. Какво ли ядат, като не работят?
Един от най-презрените спекуланти на пиацата пред " Панах " – човечец, предплатил от вестникопродавче до милионер – се тупа в гърдите и декларира: " Аз съм българският Гаврош! – Аз – простакът, аз, човек, излязъл из калта на улицата. " Въпрос на почтеност пред самия себе си. Най-сетне – героизъм. Кой български стихотворец например има толкоз героизъм да каже за себе си: аз съм фанатикът върху българския Парнас. Или кой български общественик например има толкоз героизъм да каже: аз съм българският Калигула!
Отношенията ни със съседите са положителни: валутата е затвърдена; цигари има: какво повече желае народът?
Господин Форд, най-големият индустриалец на коли и претендент за президент на Американската република, има идеално уредена фабрика: цялостна децентрализация, диференциация в работата, осемчасов работен ден, най-големи надници на служащите, работен заводски съвет – освен това – всеки служащ, който желае, може да получи автомобил на костуема цена; всички са задоволени; съвсем комуна; какво повече желаят служащите?
Две най-силни оръжия има митингът: баснята и карикатурата. Но баснописците постоянно са били борци – даже някои от тях са ходили в затвор и изгнание, а карикатуристите постоянно са били подлеци – даже някои от тях са получавали награди от властниците. Поне у нас. И доста естествено: каква заплаха от карикатуриста? Който се смее, зло не мисли.
В най-тъпите столетия най-вече е цъфтяла поезията. Тъкмо в столетия на терор и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска лирика.
Тираните са постоянно меценати на изкуството. Първата нужда в двореца на всеки деспот е бил – шутът.
Но днешното време – когато индивидът е лишен от първото основно: независимост – и от второто основно: самун – няма потребност от изкуство.
Днес изкуството е разкош. От него има потребност единствено хайлайфът.
Днес изкуство и просвета са самата битка за опцията да съществува изкуство и просвета.
Но въпреки всичко: всяка робия – колкото и черна да е тя – е единствено една черна запетая в историческото развиване на човечеството; в никакъв случай точка.
Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; тъй като надалеч е краят на света.
* Статия от списание „ Пламък ”
* Гео Милев, портрет на Петър Рамаданов, (1895 - 1972) - Аукционна Къща Виктория
