Корона-кризата затвори 10% от хотелите у нас
Пандемията удари съществено българския туризъм и това се вижда ясно в данните за затворените хотели. През юли 2019 - в последното лято преди Ковид-19 да се трансформира в международна злина, у нас е имало 3391 места за настаняване с 10 и повече кревати. През юли 2021 работещите обекти са намалели до 3058, което на процедура значи, че всеки десети хотел е затворен и главната причина за това е коронакризата.
Информацията бе изнесена от служебният зам.-министър на туризма Ирена Георгиева по време на капиталов конгрес в София. Според Георгиева този спад не е драматичен, тъй като 90% от обектите са работили. Все отново представителката на отрасловото министерство призна, че проблемите, зародили около борбата за ограничение на болестта, са съществени, като изключително неприятна последица е загубата на фрагменти - " служащите в доста сегменти от туризма се реалокираха в други браншове и бяха изгубени скъпи експерти с умения и с години трупан опит ", поясни тя.
Георгиева акцентира, че пандемията се е отразила много разнопосочно на хотелиерския отрасъл - има и губещи, само че и печеливши. " Градските дестинации пострадаха най-вече заради строгите противоепидемични ограничавания за бранша, които го лишиха от доходи. Същевременно селските региони и дребните общини бяха желани поради възходящото търсене на по-безопасен и самостоятелен туристически артикул ", разяснява зам.-министърът.
Тя открои и други трендове, свързани с пандемията - поради рестриктивните мерки и формалностите при пътуванията зад граница процъфтява вътрешният туризъм, хората от ден на ден избират по-близки дестинации и се усилва делът на късните резервации (last minute). Освен това има очебийно пренасочване от самолетен към авто туризъм - както за пътуванията в страната, по този начин и в чужбина. Има забележителен спад в служебните пътувания - командировки, участия в симпозиуми, семинари, кръгли маси, бизнес срещи. Това съгласно Георгиева може да остане непрекъсната наклонност, което безспорно е неприятна вест за туристическите организации и самолетните компании.
Възстановяване
Като цяло в Европа има окопитване на туристическия бранш. Според най-новите оповестени данни на Евростат - за юли, нощувките на чужденци в местата за настаняване у нас нарастват със 137% по отношение на предната година. За съпоставяне Португалия и Италия имат 107% нарастване, Испания и Малта се радват на над 140% растеж.
Данните на ЕСТИ - българската система за туристическа информация, в интервала 1 май - 10 септември 2021 година броят на туристите у нас достигнал 4 млн. души, от които над 2.5 млн. са българи. Числата недвусмислено демонстрират, че точно българските туристи са избавили летния сезон у нас. Факт е, че доста хора преоткриха българските курорти и забележителносни с помощта на пандемията, която трансформира пътуванията зад граница в рисково начинание поради неизбежните инспекции, проби, карантини и чести смени на разпоредбите в другите страни.
Другите " спасители " на българското " Лято 2021 " са румънците. Над 630 000 " комшии " са избрали да прекарат ваканцията си у нас. Полските туристи са наброявали 140 000, а немските - над 120 000.
Информацията бе изнесена от служебният зам.-министър на туризма Ирена Георгиева по време на капиталов конгрес в София. Според Георгиева този спад не е драматичен, тъй като 90% от обектите са работили. Все отново представителката на отрасловото министерство призна, че проблемите, зародили около борбата за ограничение на болестта, са съществени, като изключително неприятна последица е загубата на фрагменти - " служащите в доста сегменти от туризма се реалокираха в други браншове и бяха изгубени скъпи експерти с умения и с години трупан опит ", поясни тя.
Георгиева акцентира, че пандемията се е отразила много разнопосочно на хотелиерския отрасъл - има и губещи, само че и печеливши. " Градските дестинации пострадаха най-вече заради строгите противоепидемични ограничавания за бранша, които го лишиха от доходи. Същевременно селските региони и дребните общини бяха желани поради възходящото търсене на по-безопасен и самостоятелен туристически артикул ", разяснява зам.-министърът. Тя открои и други трендове, свързани с пандемията - поради рестриктивните мерки и формалностите при пътуванията зад граница процъфтява вътрешният туризъм, хората от ден на ден избират по-близки дестинации и се усилва делът на късните резервации (last minute). Освен това има очебийно пренасочване от самолетен към авто туризъм - както за пътуванията в страната, по този начин и в чужбина. Има забележителен спад в служебните пътувания - командировки, участия в симпозиуми, семинари, кръгли маси, бизнес срещи. Това съгласно Георгиева може да остане непрекъсната наклонност, което безспорно е неприятна вест за туристическите организации и самолетните компании.
Възстановяване
Като цяло в Европа има окопитване на туристическия бранш. Според най-новите оповестени данни на Евростат - за юли, нощувките на чужденци в местата за настаняване у нас нарастват със 137% по отношение на предната година. За съпоставяне Португалия и Италия имат 107% нарастване, Испания и Малта се радват на над 140% растеж.
Данните на ЕСТИ - българската система за туристическа информация, в интервала 1 май - 10 септември 2021 година броят на туристите у нас достигнал 4 млн. души, от които над 2.5 млн. са българи. Числата недвусмислено демонстрират, че точно българските туристи са избавили летния сезон у нас. Факт е, че доста хора преоткриха българските курорти и забележителносни с помощта на пандемията, която трансформира пътуванията зад граница в рисково начинание поради неизбежните инспекции, проби, карантини и чести смени на разпоредбите в другите страни.
Другите " спасители " на българското " Лято 2021 " са румънците. Над 630 000 " комшии " са избрали да прекарат ваканцията си у нас. Полските туристи са наброявали 140 000, а немските - над 120 000.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ