“Госпожо, котката ми счупи монитора”
Пандемията стана стрес-тест за образованието Учителите се полуограмотиха цифрово, децата полудигитално се ограмотяваха
Българските възпитаници ще запомнят 2020 година с това, че безконечното опрощение " Кучето ми сдъвка домашното " е сменено с " Госпожо, котката ми счупи монитора ". Така най-малко се майтапят учителите, които бяха вкарани в сериозен стрес, и то на няколко пъти.
Разбира се, това важи освен за образованието. Но май само на него му се наложи незабавно да скочи в дълбокото на електронните платформи за образование, от които до неотдавна разбираха малко на брой, тъй като всички компании за подготовка на педагози предлагаха главно СПА и реклама на най-новите си учебници.
В резултат на тази забавена цифрова просветеност и учебното заведение, и университетите трябваше незабавно да наваксат това, което дедите ни с калема и плочата са правели за години, единствено за няколко дни.
За учебното заведение имаше и добър, и неприятен резултат.
Добрият е, че учителите се ограмотиха цифрово за жълти стотинки, вместо няколко служители да изтеглят милиони от Европа, с цел да провеждат сходни образования. Както и че най-малко на част от учениците този вид образование им беше по-интересен. Лошият резултат е, че ограмотяването и на учители, и на възпитаници потегли на две скорости. Някои по този начин и не съумяха да отворят обучителните платформи в границите на две-три седмици, други даваха единствено задания по имейл и бяха подложени на критика, че получават заплати за пет минути работа. Трети най-всеотдайно преподаваха по не осем, а петнайсет часа дневно, с цел да отговорят в девет вечерта на позвъняване " Госпожо, обажда се майката на Митко, платформата ни забива, може ли да пратим домашното на вайбър? "
Повечето от учителите се наложи сами да си платят за бързия интернет, който министерството на образованието би трябвало да им обезпечи в сходна обстановка. Много от децата, чиито фамилии разполагат единствено с един смарт телефон, учеха " на порции ", когато мама си е у дома. Отделен е въпросът, че загриженото за ромските махали министерство подари таблети навръх техните възпитаници, с цел да ги приобщи към просветителния развой, и му се наложи да си търси устройствата приобщени в заложните къщи.
Всъщност пандемията се оказа нещо като
стрес-тест за просветителната ни система
която трябваше доста по-отдавна да направи нещо за цифровата подготовка и на учители, и на деца. Понеже такава не бе извършена, просветното министерство изпадна в смешното състояние първо да се хвали какъв брой сполучливо е било отдалеченото образование през март и април, а по-късно даже да не даде на изпитите тематиките, които са изучавани през този интервал. Все още липсва разбор за входното равнище на учениците, които тази година прекрачиха присъствено в по-горен клас /особено в осми, когато стартира гимназиалното обучение/. Така и не се разбра дали те изобщо са запомнили нещо от това, за което са били обучавани от отдалеченост. Нещо повече - те евентуално ще останат необразовани за основни раздели и от граматиката, и от литературата, и от математиката, тъй като никой няма да посмее да ги изпита на материал, преподаван по толкоз нерешителен метод.
Да, някои от учителите се оправиха съвършено, някои я караха " по тънката лайсна ", а забележителна част от преподавателите бяха откровено обезпокоени, че би трябвало да стартират новата образователна година присъствено - изключително с маска и шлем пред непознати първолаци.
Годината мина на правилото " тука има - тука нема "
като учебни заведения и детски градини ту отваряха, ту затваряха без никакви обосновани пояснения. През ден се карантинираха паралелки, без да има протокол по какъв начин става това. Директорски организации, синдикати и министерство си сменяха мнението за присъственото образование през три дни, а родителските се разделиха на две според от това кой какъв брой дни отпуска е съумял да си резервира. В резултат на това у децата се сътвори най-много усещането, че ученето не е от значително значение, откакто можем с лека ръка да изхвърляме ту едно, ту друго от стратегиите, а часовете умерено могат да станат 20 минути, вместо 40.
Отделно от това психолози предизвестиха, че престоят пред каквито и да било електронни устройства е нездравословен за зрението и душeвността на дребните и за в бъдеще може да им докара куп други болести.
Забраната за детски спорт в допълнение направи учениците инертни. Институциите и техните представители, които не употребяват градски превоз, по този начин и не видяха вечер скупчването на младежи с бири пред входовете на метрото, където е по-топло. Иначе щяха да схванат, че мярката " затваряне на учебни заведения " не работи, най-малко във връзка с децата.
Учители считат, че рискуваме да загубим необразовани генерации, без значение какви критерии използваме за оценяването им в края на годината, с цел да се потупа системата по рамото и да си каже, че " всичко е идеално ".
Всъщност
пандемията попречи да се случат някои значими неща
за българското обучение неща, планувани тъкмо за 2020 година. Това беше първата година, в която трябваше да се проведат проби на завършващите десети клас, с цел да се оцени по какъв начин усвояват новите образователни стратегии, защото те са първите, които учеха по тях. Хубава концепция, която отиде в историята и надали ще се осъществя и през 2021 година. Но щом без един изпит може, за какво пък би трябвало да се организира. Отложени бяха квалификациите на педагозите, които тъкмо в този момент са най-необходими, защото учителите към момента не престават да преподават през разнообразни платформи, в това число и в едно учебно заведение.
Някои от по-евтините и налични платформи не престават да се срутват, а други са толкоз специфични, че изискват високоскоростен интернет, който не всяко семейство е в положение да заплати.
Отпадна и оценяването и атестирането на учебни заведения и учители, което трябваше да стартира през тази есен, и към момента не се знае по кое време ще бъде обновено. За сметка на това учителските заплати ще бъдат увеличени по този начин, както е планувано още в предизборната стратегия на ГЕРБ, от първи януари.
Онова, което ме натъжава е, че няма по какъв начин да прочета даже един абитуриентски бисер за Далчев на матурите, тъй като нито един преподавател няма да стигне до него, а МОН няма да посмее да го включи в изпитната стратегия.
Българските възпитаници ще запомнят 2020 година с това, че безконечното опрощение " Кучето ми сдъвка домашното " е сменено с " Госпожо, котката ми счупи монитора ". Така най-малко се майтапят учителите, които бяха вкарани в сериозен стрес, и то на няколко пъти.
Разбира се, това важи освен за образованието. Но май само на него му се наложи незабавно да скочи в дълбокото на електронните платформи за образование, от които до неотдавна разбираха малко на брой, тъй като всички компании за подготовка на педагози предлагаха главно СПА и реклама на най-новите си учебници.
В резултат на тази забавена цифрова просветеност и учебното заведение, и университетите трябваше незабавно да наваксат това, което дедите ни с калема и плочата са правели за години, единствено за няколко дни.
За учебното заведение имаше и добър, и неприятен резултат.
Добрият е, че учителите се ограмотиха цифрово за жълти стотинки, вместо няколко служители да изтеглят милиони от Европа, с цел да провеждат сходни образования. Както и че най-малко на част от учениците този вид образование им беше по-интересен. Лошият резултат е, че ограмотяването и на учители, и на възпитаници потегли на две скорости. Някои по този начин и не съумяха да отворят обучителните платформи в границите на две-три седмици, други даваха единствено задания по имейл и бяха подложени на критика, че получават заплати за пет минути работа. Трети най-всеотдайно преподаваха по не осем, а петнайсет часа дневно, с цел да отговорят в девет вечерта на позвъняване " Госпожо, обажда се майката на Митко, платформата ни забива, може ли да пратим домашното на вайбър? "
Повечето от учителите се наложи сами да си платят за бързия интернет, който министерството на образованието би трябвало да им обезпечи в сходна обстановка. Много от децата, чиито фамилии разполагат единствено с един смарт телефон, учеха " на порции ", когато мама си е у дома. Отделен е въпросът, че загриженото за ромските махали министерство подари таблети навръх техните възпитаници, с цел да ги приобщи към просветителния развой, и му се наложи да си търси устройствата приобщени в заложните къщи.
Всъщност пандемията се оказа нещо като
стрес-тест за просветителната ни система
която трябваше доста по-отдавна да направи нещо за цифровата подготовка и на учители, и на деца. Понеже такава не бе извършена, просветното министерство изпадна в смешното състояние първо да се хвали какъв брой сполучливо е било отдалеченото образование през март и април, а по-късно даже да не даде на изпитите тематиките, които са изучавани през този интервал. Все още липсва разбор за входното равнище на учениците, които тази година прекрачиха присъствено в по-горен клас /особено в осми, когато стартира гимназиалното обучение/. Така и не се разбра дали те изобщо са запомнили нещо от това, за което са били обучавани от отдалеченост. Нещо повече - те евентуално ще останат необразовани за основни раздели и от граматиката, и от литературата, и от математиката, тъй като никой няма да посмее да ги изпита на материал, преподаван по толкоз нерешителен метод.
Да, някои от учителите се оправиха съвършено, някои я караха " по тънката лайсна ", а забележителна част от преподавателите бяха откровено обезпокоени, че би трябвало да стартират новата образователна година присъствено - изключително с маска и шлем пред непознати първолаци.
Годината мина на правилото " тука има - тука нема "
като учебни заведения и детски градини ту отваряха, ту затваряха без никакви обосновани пояснения. През ден се карантинираха паралелки, без да има протокол по какъв начин става това. Директорски организации, синдикати и министерство си сменяха мнението за присъственото образование през три дни, а родителските се разделиха на две според от това кой какъв брой дни отпуска е съумял да си резервира. В резултат на това у децата се сътвори най-много усещането, че ученето не е от значително значение, откакто можем с лека ръка да изхвърляме ту едно, ту друго от стратегиите, а часовете умерено могат да станат 20 минути, вместо 40.
Отделно от това психолози предизвестиха, че престоят пред каквито и да било електронни устройства е нездравословен за зрението и душeвността на дребните и за в бъдеще може да им докара куп други болести.
Забраната за детски спорт в допълнение направи учениците инертни. Институциите и техните представители, които не употребяват градски превоз, по този начин и не видяха вечер скупчването на младежи с бири пред входовете на метрото, където е по-топло. Иначе щяха да схванат, че мярката " затваряне на учебни заведения " не работи, най-малко във връзка с децата.
Учители считат, че рискуваме да загубим необразовани генерации, без значение какви критерии използваме за оценяването им в края на годината, с цел да се потупа системата по рамото и да си каже, че " всичко е идеално ".
Всъщност
пандемията попречи да се случат някои значими неща
за българското обучение неща, планувани тъкмо за 2020 година. Това беше първата година, в която трябваше да се проведат проби на завършващите десети клас, с цел да се оцени по какъв начин усвояват новите образователни стратегии, защото те са първите, които учеха по тях. Хубава концепция, която отиде в историята и надали ще се осъществя и през 2021 година. Но щом без един изпит може, за какво пък би трябвало да се организира. Отложени бяха квалификациите на педагозите, които тъкмо в този момент са най-необходими, защото учителите към момента не престават да преподават през разнообразни платформи, в това число и в едно учебно заведение.
Някои от по-евтините и налични платформи не престават да се срутват, а други са толкоз специфични, че изискват високоскоростен интернет, който не всяко семейство е в положение да заплати.
Отпадна и оценяването и атестирането на учебни заведения и учители, което трябваше да стартира през тази есен, и към момента не се знае по кое време ще бъде обновено. За сметка на това учителските заплати ще бъдат увеличени по този начин, както е планувано още в предизборната стратегия на ГЕРБ, от първи януари.
Онова, което ме натъжава е, че няма по какъв начин да прочета даже един абитуриентски бисер за Далчев на матурите, тъй като нито един преподавател няма да стигне до него, а МОН няма да посмее да го включи в изпитната стратегия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ