Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и

Пандемията от ковид провокира незабавна смяна в бюджетните цели и увеличение на обществените разноски в множеството страни по света. Обявените до края на 2020 година антикризисни пакети на световно равнище надвишават 14 трилиона щатски $. Независимо от потребността от еластичност и скорост в дейностите, държавните управления би трябвало да харчат транспарантно, отговорно и с отчитане на ползите на засегнатите страни.

Това се акцентира в интернационално относително проучване „ Бюджетни разноски за битка с Covid: пропуски в отчетността “, обхванало 120 страни и оповестено от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Оценка включва 26 знака за слабостите в 4 области – данни и бистрота, гражданско присъединяване, контрол и отчетност , изясни пред Радио София Лъчезар Богданов , основен икономист в ИПИ.

Няма страна първенец, добре представящите се са 4 страни.

България е в група от 9 европейски страни, които в проучването са отчасти добре .

По думите на Богданов страната ни се показва добре във връзка с даването на информация за антикризисните ограничения , техния размер и евентуални бенефициенти на стадия на планирането и одобряването им.

Понякога информацията е била разпръсната и мъчно откриваема. Липсвал е и изчерпателен детайл към данните.

Имало е обаче и разпределяне на средства за разнообразни ограничения с решение на изпълнителната власт без утвърждение на Народното събрание.

Не е очакван и развой на гражданско присъединяване в процеса на смяна в бюджетните цели в рецесията.

Чуйте повече по тематиката.