Последиците от COVID-19 за младите поставят под риск цяло поколение
Пандемията от COVID-19 провокира всеобщ срив на човешкия капитал в сериозен миг от живота на младите, нарушвайки развиването на милиони деца и младежи в страните с ниски и междинни приходи. Това демонстрира първият разбор на данни от целия свят, който изследва индикатори на деца и младежи под 25-годишна възраст все още на настъпване на пандемията.
Докладът, наименуван „ Колапс и възобновяване: Как COVID-19 подкопа човешкия капитал и какво може да се направи “, показва първия повсеместен разбор на световни данни за въздействието на пандемията върху младежите в основни стадии на тяхното развиване, а точно: ранно детство (0-5 години), учебна възраст (6-14 години) и юношество и младежка възраст (15-24 години). Установено бе, че днешните студенти могат да изгубят до 10 % от бъдещите си доходи заради разтърсванията в образованието, провокирани от COVID-19. Когнитивният недостиг при днешните дребни деца може да се трансформира в 25-процентов спад в приходите, когато тези деца станат възрастни.
Човешкият капитал – знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си – е основен фактор за разгъщане капацитета на хората и разрешава на страните да реализират стабилно възобновяване и мощен предстоящ напредък. Но пандемията затвори учебните заведения, закри работни места и наруши действието на доста други системи, които пазят и предизвикват човешкия капитал, като опазване на здравето за майки и деца и професионално образование.
Затварянето на учебните заведения като част от въвеждането на изключително състояние, както и проблемите в даването на съществени услуги по време на пандемията заплашват да заличат десетилетния прогрес в построяването на човешкия капитал. Трябват целеленасочени политики, които да извърнат загубите в образованието, нарушеното опазване на здравето и основаване на умения, тъй че да се понижи опцията да страдат цели генерации, счита Президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „ Държавите би трябвало да начертаят нов курс за по-големи вложения в човешкия капитал, с цел да оказват помощ на своите жители да устоят на припокриващите се опасности от здравни шокове, спорове, невисок стопански напредък и промените в климата, като по този метод се сътвори солидна основа за по-бърз и обективен напредък и непоклатимост. “
Заради пандемията децата в предучилищна възраст в доста страни са изгубили повече от 34% от усвояването на ранни езикови умения и просветеност, както и над 29% от усвояването на познания по математика спрямо децата на същата възраст преди пандемията. В доста страни, даже откакто учебните заведения бяха отворени още веднъж, записването в предучилищни форми на обучение не се възвърне до края на 2021 година, като се отбелязва спад в записванията с повече от 10 процентни пункта в голям брой страни. По време на пандемията някои деца страдаха и от липса на храна.
Докладът пресмята и пропуските в ученето на децата в учебна възраст - приблизително 30 дни със затворени учебни заведения се равняват на 32 дни изгубено образование. Това е по този начин, тъй като затварянето на учебни заведения и неефективните ограничения за отдалечено образование накараха учениците да пропуснат материал и да не помнят това, което към този момент са научили. В страните с ниски и междинни приходи близо 1 милиард деца имат пропуски, които се равняват на цяла година присъствено образование, а повече от 700 милиона възпитаници имат пропуски по-големи от година и половина точно поради затварянето на учебните заведения, В резултат на това просветителната беднотия, която беше 57% преди пандемията, се усили в допълнение в тези страни и се допуска, че 70% от 10-годишните деца към този момент не могат да схванат елементарен писмен текст.
COVID-19 нанесе тежък удар и на младежката претовареност. Четиридесет милиона души, които щяха да имат работа, в случай че я нямаше пандемията, не бяха заети в края на 2021 година, което утежни младежката безработица. Доходите на младите се свиха с 15% през 2020 година и с 12% през 2021 година Новопостъпващите на пазара на труда с по-ниско обучение пък ще имат 13 на 100 по-ниски приходи през първото десетилетие, в което се трудят. Данните от Бразилия, Етиопия, Мексико, Пакистан, Южна Африка и Виетнам демонстрират, че 25% от всички младежи в тези страни не са били нито учещи, нито на пазара на труда през 2021 г.
Съществува опция да се преодолеят загубите в струпване на човешки капитал, само че тази опция е къса, защото пропуските в ранните стадии на виталния цикъл са склонни да се уголемяват с течение на времето. Без незабавни дейности пандемията може в допълнение да забави напредъка на страните и да задълбочи бедността и неравенството. Докладът предлага хрумвания за политики, ориентирани към възобновяване на актуалните загуби и попречване на бъдещи такива. Предоставят се и подходи за приоритизиране на тези политики.
В кратковременен проект това, което страните може да създадат за децата е да поддържат целеви акции за имунизации и изхранване, увеличение на достъпа до предучилищно обучение, в това число посредством разширение на обсега на паричните прехвърляния за уязвими фамилии. За децата в учебна възраст, би трябвало да се подсигурява, че учебните заведения ще останат отворени, като се усили времето за образование. Трябва също по този начин да се оценят равнищата на наученото от учениците, като образователните стратегии се преустроят по този начин, че да засилят възприемането и затвърждаването на съществени знания. За младежите може да се вкара поддръжка за приспособено образование, ходатайство при работа, стратегии за предприемачество и нови начинания, насочени към работната мощ.
В по-дългосрочен проект страните би трябвало да изградят гъвкави, устойчиви и адаптивни системи на опазване на здравето, обучение и обществена отбрана, които да бъдат по-добре готови и способни да реагират на сегашни или бъдещи разтърсвания.
„ Хората под 25 години през днешния ден – т.е. тези, които са най-засегнати от ерозията на човешкия капитал – ще съставляват повече от 90% от работната мощ през 2050 година “, счита Норберт Шади, основен икономист за човешкото развиване в Световна банка и водещ създател на отчета. „ Смегчаването на въздействието на пандемията върху младите и вложенията в тяхното бъдеще би трябвало да станат главен приоритет на държавните управления. В противоположен случай ще следим не едно, а голям брой изгубени генерации. “
Групата на Световната банка работи в тясно съдействие с държавните управления от целия свят за създаване на решения в отбрана на хората и вложения в човешкия капитал. Финансирането на Световната банка в отговор на пандемията доближи 72,8 милиарда щатски $ сред април 2020 година и юни 2022 година, в това число 37,6 милиарда щатски $ от Международната банка за възобновяване и развиване и 35,1 милиарда щатски $ от Международната асоциация за развиване. През същия интервал нашето финансиране в секторите на човешкото развиване доближи 47,5 милиарда $, подкрепяйки 300 плана в страни с ниски и междинни приходи.
Докладът, наименуван „ Колапс и възобновяване: Как COVID-19 подкопа човешкия капитал и какво може да се направи “, показва първия повсеместен разбор на световни данни за въздействието на пандемията върху младежите в основни стадии на тяхното развиване, а точно: ранно детство (0-5 години), учебна възраст (6-14 години) и юношество и младежка възраст (15-24 години). Установено бе, че днешните студенти могат да изгубят до 10 % от бъдещите си доходи заради разтърсванията в образованието, провокирани от COVID-19. Когнитивният недостиг при днешните дребни деца може да се трансформира в 25-процентов спад в приходите, когато тези деца станат възрастни.
Човешкият капитал – знанията, уменията и здравето, които хората натрупват през живота си – е основен фактор за разгъщане капацитета на хората и разрешава на страните да реализират стабилно възобновяване и мощен предстоящ напредък. Но пандемията затвори учебните заведения, закри работни места и наруши действието на доста други системи, които пазят и предизвикват човешкия капитал, като опазване на здравето за майки и деца и професионално образование.
Затварянето на учебните заведения като част от въвеждането на изключително състояние, както и проблемите в даването на съществени услуги по време на пандемията заплашват да заличат десетилетния прогрес в построяването на човешкия капитал. Трябват целеленасочени политики, които да извърнат загубите в образованието, нарушеното опазване на здравето и основаване на умения, тъй че да се понижи опцията да страдат цели генерации, счита Президентът на Групата на Световната банка Дейвид Малпас. „ Държавите би трябвало да начертаят нов курс за по-големи вложения в човешкия капитал, с цел да оказват помощ на своите жители да устоят на припокриващите се опасности от здравни шокове, спорове, невисок стопански напредък и промените в климата, като по този метод се сътвори солидна основа за по-бърз и обективен напредък и непоклатимост. “
Заради пандемията децата в предучилищна възраст в доста страни са изгубили повече от 34% от усвояването на ранни езикови умения и просветеност, както и над 29% от усвояването на познания по математика спрямо децата на същата възраст преди пандемията. В доста страни, даже откакто учебните заведения бяха отворени още веднъж, записването в предучилищни форми на обучение не се възвърне до края на 2021 година, като се отбелязва спад в записванията с повече от 10 процентни пункта в голям брой страни. По време на пандемията някои деца страдаха и от липса на храна.
Докладът пресмята и пропуските в ученето на децата в учебна възраст - приблизително 30 дни със затворени учебни заведения се равняват на 32 дни изгубено образование. Това е по този начин, тъй като затварянето на учебни заведения и неефективните ограничения за отдалечено образование накараха учениците да пропуснат материал и да не помнят това, което към този момент са научили. В страните с ниски и междинни приходи близо 1 милиард деца имат пропуски, които се равняват на цяла година присъствено образование, а повече от 700 милиона възпитаници имат пропуски по-големи от година и половина точно поради затварянето на учебните заведения, В резултат на това просветителната беднотия, която беше 57% преди пандемията, се усили в допълнение в тези страни и се допуска, че 70% от 10-годишните деца към този момент не могат да схванат елементарен писмен текст.
COVID-19 нанесе тежък удар и на младежката претовареност. Четиридесет милиона души, които щяха да имат работа, в случай че я нямаше пандемията, не бяха заети в края на 2021 година, което утежни младежката безработица. Доходите на младите се свиха с 15% през 2020 година и с 12% през 2021 година Новопостъпващите на пазара на труда с по-ниско обучение пък ще имат 13 на 100 по-ниски приходи през първото десетилетие, в което се трудят. Данните от Бразилия, Етиопия, Мексико, Пакистан, Южна Африка и Виетнам демонстрират, че 25% от всички младежи в тези страни не са били нито учещи, нито на пазара на труда през 2021 г.
Съществува опция да се преодолеят загубите в струпване на човешки капитал, само че тази опция е къса, защото пропуските в ранните стадии на виталния цикъл са склонни да се уголемяват с течение на времето. Без незабавни дейности пандемията може в допълнение да забави напредъка на страните и да задълбочи бедността и неравенството. Докладът предлага хрумвания за политики, ориентирани към възобновяване на актуалните загуби и попречване на бъдещи такива. Предоставят се и подходи за приоритизиране на тези политики.
В кратковременен проект това, което страните може да създадат за децата е да поддържат целеви акции за имунизации и изхранване, увеличение на достъпа до предучилищно обучение, в това число посредством разширение на обсега на паричните прехвърляния за уязвими фамилии. За децата в учебна възраст, би трябвало да се подсигурява, че учебните заведения ще останат отворени, като се усили времето за образование. Трябва също по този начин да се оценят равнищата на наученото от учениците, като образователните стратегии се преустроят по този начин, че да засилят възприемането и затвърждаването на съществени знания. За младежите може да се вкара поддръжка за приспособено образование, ходатайство при работа, стратегии за предприемачество и нови начинания, насочени към работната мощ.
В по-дългосрочен проект страните би трябвало да изградят гъвкави, устойчиви и адаптивни системи на опазване на здравето, обучение и обществена отбрана, които да бъдат по-добре готови и способни да реагират на сегашни или бъдещи разтърсвания.
„ Хората под 25 години през днешния ден – т.е. тези, които са най-засегнати от ерозията на човешкия капитал – ще съставляват повече от 90% от работната мощ през 2050 година “, счита Норберт Шади, основен икономист за човешкото развиване в Световна банка и водещ създател на отчета. „ Смегчаването на въздействието на пандемията върху младите и вложенията в тяхното бъдеще би трябвало да станат главен приоритет на държавните управления. В противоположен случай ще следим не едно, а голям брой изгубени генерации. “
Групата на Световната банка работи в тясно съдействие с държавните управления от целия свят за създаване на решения в отбрана на хората и вложения в човешкия капитал. Финансирането на Световната банка в отговор на пандемията доближи 72,8 милиарда щатски $ сред април 2020 година и юни 2022 година, в това число 37,6 милиарда щатски $ от Международната банка за възобновяване и развиване и 35,1 милиарда щатски $ от Международната асоциация за развиване. През същия интервал нашето финансиране в секторите на човешкото развиване доближи 47,5 милиарда $, подкрепяйки 300 плана в страни с ниски и междинни приходи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ