Eпидемията е влошила контрола на диабета у нас
Пандемията е влошила контрола на диабета у нас. 39% от всички хора с диабет или към 200 000 души са забавили, а 2%, или към 10 000 диабетно заболели, са прекратили лекуването си. Данните са от онлайн изследване измежду пациенти с диабет на Националната пациентска организация (НПО), извършено измежду 281 души в интервала 29 септември – 20 октомври. Те бяха показани от проф. Цветалина Танкова , началник на Катедрата по ендокринология в МУ-София и шеф на Клиниката по диабетология в университетската профилирана болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев “ във връзка наближаващия Световен ден за битка с диабета – 14 ноември.
Захарният диабет не усилва риска от заразяване със SARS-CoV-2, само че е рисков фактор за бързо напредване, тежко протичане и гибел при Covid-19 . При добър надзор на диабета рискът от тежко протичане на болестта е подобен с този на останалото население, изясни проф. Танкова. Тя изясни, че към този момент се следи нов тип диабет, който се появява при пациенти с ковид и точно при тях е регистрирана три пъти по-висока смъртност.
Проучването на Неправителствени организации демонстрира още, че епидемията затруднила достъпа до експерт ендокринолог на 45% от интервюираните. При 26% от запитаните се е наложило спиране на лечението. 71% са отсрочили или отменили медицински обзор , а 51% - посещаване в болница. Според 34% от интервюираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. Според 80% от интервюираните съществуването на електронно опазване на здравето би улеснило достъпа до здравна грижа в изискванията на пандемия. 94% биха желали лечението им да бъде отпускана напълно по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.
Според проф. Танкова, отрицателният резултат на Covid-19 изисква повече вложения в грижата за хората с диабет, което включва най-благоприятен гликемичен надзор, надзор на сърдечно-съдови рискови фактори и метода на живот, придържане към лечението и поддръжка.
Елисавета Котова от Националната пациентска организация съобщи, че пандемията е затруднила достъпа на хората с диабет до експерт, само че са имали обезпечена гореща телефонна линия, на която са получавали поддръжка и потребна информация . Тя добави, че електронните предписания са облекчили пациентите и изрази вяра, че скоро страната ни ще разполага с изцяло електронно опазване на здравето. Заради покачвания риск от по-тежко протичане на Covid-19 при хората с диабет, Котова прикани пациентите да се имунизират против вируса .
“В изискванията на пандемия пациентите с хронични болести имат потвърдено занижени здравни индикатори заради усложнения достъп до медицински експерти и лекарствено лекуване. В резултат здравната ни система се сблъсква с повишение на разноските, произлизащи от затрудненията и потребността от в допълнение лекуване на пациентите поради неприятен надзор на здравното им положение “, разяснява Деян Денев , изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). По думите му здравната система в България би трябвало да бъде готова за отрицателните последици от пандемията. Според него са нужни незабавни, самодейни дейности от институциите за увеличение на вложенията в здравна грижа и предварителна защита на диабета и за облекчение на достъпа до терапия в това число посредством цифровизация. Той добави, че би трябвало да се понижи оптимално риска от конфликт на пациентите с диабет с Covid-19 като им се обезпечи достъп до лекуване без закъснение вследствие на административни процедури .
Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначение на терапия е позитивна стъпка , означи той, само че не трябва пациентите да чакат 15 дни за утвърждение на протокола от РЗОК , с цел да получат медикаментите си.
Ако протоколите са годни от момента на издаването им от експерт, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават лечението си незабавно, а НЗОК да реализира следващ надзор. Това може да се случи още със идващия анекс към Националния рамков контракт, а диабетната грижа е подобаваща област този метод да бъде тестван пилотно, изясни Денев.
Захарният диабет не усилва риска от заразяване със SARS-CoV-2, само че е рисков фактор за бързо напредване, тежко протичане и гибел при Covid-19 . При добър надзор на диабета рискът от тежко протичане на болестта е подобен с този на останалото население, изясни проф. Танкова. Тя изясни, че към този момент се следи нов тип диабет, който се появява при пациенти с ковид и точно при тях е регистрирана три пъти по-висока смъртност.
Проучването на Неправителствени организации демонстрира още, че епидемията затруднила достъпа до експерт ендокринолог на 45% от интервюираните. При 26% от запитаните се е наложило спиране на лечението. 71% са отсрочили или отменили медицински обзор , а 51% - посещаване в болница. Според 34% от интервюираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. Според 80% от интервюираните съществуването на електронно опазване на здравето би улеснило достъпа до здравна грижа в изискванията на пандемия. 94% биха желали лечението им да бъде отпускана напълно по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.
Според проф. Танкова, отрицателният резултат на Covid-19 изисква повече вложения в грижата за хората с диабет, което включва най-благоприятен гликемичен надзор, надзор на сърдечно-съдови рискови фактори и метода на живот, придържане към лечението и поддръжка.
Елисавета Котова от Националната пациентска организация съобщи, че пандемията е затруднила достъпа на хората с диабет до експерт, само че са имали обезпечена гореща телефонна линия, на която са получавали поддръжка и потребна информация . Тя добави, че електронните предписания са облекчили пациентите и изрази вяра, че скоро страната ни ще разполага с изцяло електронно опазване на здравето. Заради покачвания риск от по-тежко протичане на Covid-19 при хората с диабет, Котова прикани пациентите да се имунизират против вируса .
“В изискванията на пандемия пациентите с хронични болести имат потвърдено занижени здравни индикатори заради усложнения достъп до медицински експерти и лекарствено лекуване. В резултат здравната ни система се сблъсква с повишение на разноските, произлизащи от затрудненията и потребността от в допълнение лекуване на пациентите поради неприятен надзор на здравното им положение “, разяснява Деян Денев , изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). По думите му здравната система в България би трябвало да бъде готова за отрицателните последици от пандемията. Според него са нужни незабавни, самодейни дейности от институциите за увеличение на вложенията в здравна грижа и предварителна защита на диабета и за облекчение на достъпа до терапия в това число посредством цифровизация. Той добави, че би трябвало да се понижи оптимално риска от конфликт на пациентите с диабет с Covid-19 като им се обезпечи достъп до лекуване без закъснение вследствие на административни процедури .
Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначение на терапия е позитивна стъпка , означи той, само че не трябва пациентите да чакат 15 дни за утвърждение на протокола от РЗОК , с цел да получат медикаментите си.
Ако протоколите са годни от момента на издаването им от експерт, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават лечението си незабавно, а НЗОК да реализира следващ надзор. Това може да се случи още със идващия анекс към Националния рамков контракт, а диабетната грижа е подобаваща област този метод да бъде тестван пилотно, изясни Денев.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ