А можеше роботи да доставят покупките по домовете
Пандемията е пропусната опция за всеобщото използване на обещаващите технологии
Вместо роботи за доставки, фирмите наемат нови служащи
(снимка: CC0 Public Domain)
2020 година трябваше да е годината, в която колите ни са самостоятелни, а роботи и дронове ни доставят храна и други артикули до домовете ни, вместо ние да вървим да пазарим и да си ги носим сами. Тези технологии щяха да се окажат потребни във времето на пандемия, където безконтактната доставка и самоуправляемите коли ни икономисват потребността от контакт с други хора. Ала нито една от тези дълго обещавани технологии не налице: никоя от тях не е подготвена за всеобщо публично потребление.
„ Почти го преглеждам като решен проблем ”, сподели изпълнителният шеф на Tesla Илон Мъск за самоуправляемите коли през 2015 година, напомни CNN. Три години по-късно, през февруари 2018 година, същият рече, че едно от транспортните средства на Tesla „ евентуално ” ще може да се движи самостоятелно из Съединени американски щати в границите на „ три до шест месеца ”.
Изпълнителният шеф на Amazon Джеф Безос по сходен метод даде обещание доставки с дронове в изявление от 2014 година Той дефинира летенето на дроновете-разносвачи през 2015 година като „ малко оптимистично ”, само че добави: „ …може би ще минат четири, пет години? Мисля, че ще е по този начин ”.
И до момента обаче тези технологии не са налични за всеобщо прилагане. Няма самостоятелна кола, която да е в положение да се оправи с цялата задача по независимото придвижване. И няма е-магазин, който да доставя множеството си артикули посредством дронове.
Нещо повече: получава се противоположното. Компаниите за електронна търговия, които в този момент имат повече поръчки от всеки път, бяха принудени да наемат нови служащи, с цел да се оправят с натоварването.
Привържениците на роботиката бързо означават, че не трябваше да е по този начин. Ако роботите работеха, в този момент доставките щяха да са напълно безконтактни. Социалното разграничаване щеше да се случва.
Десетки и стотици компании и стартъпи по света се занимават с създаването на самоуправляеми коли, дронове и роботи, които да правят работа, типична за индивида – рутинна, повторяема, досадна, тежка, изнурителна. Пандемията беше голяма опция роботиката да покаже своите изгоди и да потвърди какъв брой доста се е развила през последните години.
Ала наподобява, че технологията в действителност не е задоволително зряла за това. Все още има прекалено много условности. Все още не е доказано, че е изцяло безвредно роботите да работят независимо и да заместят индивидите пълноценно.
Ако се огледаме за миг из роботизираните разработки, ще забележим, че те към момента са под непрекъснатото наблюдаване на хората. Почти всички самоуправляеми коли имат човек „ зад кормилото ”, който е нащрек и непрекъснато подготвен да поеме контрола. В доста случаи с изключение на този лидер има и втори наблюдаващ, който стои я логистичен център и следи протичащото се посредством видеовръзка.
Pony AI, да вземем за пример, към момента си има бордови водач за сигурност, седнал зад кормилото, и различен човек, който следи автопарка от офиса на компанията. Cruise, дъщерното сдружение на General Motors (GM) за самоуправляеми коли, има двама тестови водачи, които се возят в едно самоуправляемо МПС по време на доставка: защитна мярка.
още по тематиката
В резултат на това разноските за труд вършат употребата на сходна услуга – роботизирана доставка по домовете – прекомерно скъпа.
С други думи, пандемията съставлява пропусната опция за всеобщото използване на тези технологии – роботите, дроновете, самостоятелните транспортни средства.
Ако има нещо хубаво в сходен сюжет – съгласно инженерите, работещи по въпросните технологии – това е, че в този момент обществото е склонно да схване елементарно упоменатите „ джаджи ”.
Преди броени дни стартъп на име Nuro даде за прилагане една от своите елегантни самоуправляеми коли за доставка на медицински материали до спортна сцена, която е превърната във краткотрайна полева болница. Медицинските служащи не допират транспортното средство – оператор, който следи колата отдалечено, подава сигнал за отварянето на вратите, тъй че лекарите единствено би трябвало да вземат оборудването.
В Гана пък дронове от стартъпа Zipline започнаха да придвижват проби за Covid-19. По този метод тестванията от отдалечени селски краища идват в лабораториите единствено за час, до момента в който другояче биха пътували два или три дни с камион.
Подобни приложения хвърлят нова светлина върху самостоятелните технологии. Изследователите имат вяра, че потребността от обществена отдалеченост ще форсира развиването и общественото разбиране на роботите, защото необятната общност вижда какъв брой потребни могат да са те.
Вместо роботи за доставки, фирмите наемат нови служащи
(снимка: CC0 Public Domain)
2020 година трябваше да е годината, в която колите ни са самостоятелни, а роботи и дронове ни доставят храна и други артикули до домовете ни, вместо ние да вървим да пазарим и да си ги носим сами. Тези технологии щяха да се окажат потребни във времето на пандемия, където безконтактната доставка и самоуправляемите коли ни икономисват потребността от контакт с други хора. Ала нито една от тези дълго обещавани технологии не налице: никоя от тях не е подготвена за всеобщо публично потребление.
„ Почти го преглеждам като решен проблем ”, сподели изпълнителният шеф на Tesla Илон Мъск за самоуправляемите коли през 2015 година, напомни CNN. Три години по-късно, през февруари 2018 година, същият рече, че едно от транспортните средства на Tesla „ евентуално ” ще може да се движи самостоятелно из Съединени американски щати в границите на „ три до шест месеца ”.
Изпълнителният шеф на Amazon Джеф Безос по сходен метод даде обещание доставки с дронове в изявление от 2014 година Той дефинира летенето на дроновете-разносвачи през 2015 година като „ малко оптимистично ”, само че добави: „ …може би ще минат четири, пет години? Мисля, че ще е по този начин ”.
И до момента обаче тези технологии не са налични за всеобщо прилагане. Няма самостоятелна кола, която да е в положение да се оправи с цялата задача по независимото придвижване. И няма е-магазин, който да доставя множеството си артикули посредством дронове.
Нещо повече: получава се противоположното. Компаниите за електронна търговия, които в този момент имат повече поръчки от всеки път, бяха принудени да наемат нови служащи, с цел да се оправят с натоварването.
Привържениците на роботиката бързо означават, че не трябваше да е по този начин. Ако роботите работеха, в този момент доставките щяха да са напълно безконтактни. Социалното разграничаване щеше да се случва.
Десетки и стотици компании и стартъпи по света се занимават с създаването на самоуправляеми коли, дронове и роботи, които да правят работа, типична за индивида – рутинна, повторяема, досадна, тежка, изнурителна. Пандемията беше голяма опция роботиката да покаже своите изгоди и да потвърди какъв брой доста се е развила през последните години.
Ала наподобява, че технологията в действителност не е задоволително зряла за това. Все още има прекалено много условности. Все още не е доказано, че е изцяло безвредно роботите да работят независимо и да заместят индивидите пълноценно.
Ако се огледаме за миг из роботизираните разработки, ще забележим, че те към момента са под непрекъснатото наблюдаване на хората. Почти всички самоуправляеми коли имат човек „ зад кормилото ”, който е нащрек и непрекъснато подготвен да поеме контрола. В доста случаи с изключение на този лидер има и втори наблюдаващ, който стои я логистичен център и следи протичащото се посредством видеовръзка.
Pony AI, да вземем за пример, към момента си има бордови водач за сигурност, седнал зад кормилото, и различен човек, който следи автопарка от офиса на компанията. Cruise, дъщерното сдружение на General Motors (GM) за самоуправляеми коли, има двама тестови водачи, които се возят в едно самоуправляемо МПС по време на доставка: защитна мярка.
още по тематиката
В резултат на това разноските за труд вършат употребата на сходна услуга – роботизирана доставка по домовете – прекомерно скъпа.
С други думи, пандемията съставлява пропусната опция за всеобщото използване на тези технологии – роботите, дроновете, самостоятелните транспортни средства.
Ако има нещо хубаво в сходен сюжет – съгласно инженерите, работещи по въпросните технологии – това е, че в този момент обществото е склонно да схване елементарно упоменатите „ джаджи ”.
Преди броени дни стартъп на име Nuro даде за прилагане една от своите елегантни самоуправляеми коли за доставка на медицински материали до спортна сцена, която е превърната във краткотрайна полева болница. Медицинските служащи не допират транспортното средство – оператор, който следи колата отдалечено, подава сигнал за отварянето на вратите, тъй че лекарите единствено би трябвало да вземат оборудването.
В Гана пък дронове от стартъпа Zipline започнаха да придвижват проби за Covid-19. По този метод тестванията от отдалечени селски краища идват в лабораториите единствено за час, до момента в който другояче биха пътували два или три дни с камион.
Подобни приложения хвърлят нова светлина върху самостоятелните технологии. Изследователите имат вяра, че потребността от обществена отдалеченост ще форсира развиването и общественото разбиране на роботите, защото необятната общност вижда какъв брой потребни могат да са те.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ