Проф. Иван Лазаров посочи главния виновник за пандемията от COVID-19
Пандемичните цикли в исторически проект са свързани с огромни климатични промени. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция историкът проф. Иван Лазаров – учител във Великотърновския университет „ Св.Св. Кирил и Методий “.
Той е дълготраен началник на Катедрата по остаряла и средновековна история, както и на Научно- изследователския център „ Търновска книжовна школа “.
Епидемиите от чума през междинните епохи са причина за понижаване на популацията в Западна Европа, а това провокира изострен недостиг на работна ръка, поради което цената на наемния труд се покачва, счита историкът.
В националните вярвания черната болест е била изключително отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог.
Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, в случай че къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появяването на чумата преставали и всевъзможни обири, напомня той.
Историческата памет на народите, писмените извори, частично и археологическите материали са запазили данни за три огромни пандемии от чумa, споделя проф. Лазаров.
Първата е от 6 век, при ръководството на византийския император Юстиниан Първи /527 – 565 г./. Чумата стартира в Западна Евразия и Северна Африка и доближава своя връх сред 541-544 година Съвременници настояват, че единствено в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на популацията и посредством основаването на непълен имунитет измежду оживелите.
Въпреки това, през идващите два века се резервират местни чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години.
Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя, а Балканите обезлюдяват и се трансформират в „ скитска “, „ мизийска “ пустиня. Човешките, стопанските и военните запаси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.
Заради епидемията император Ираклий /610-641/ отворил границите на империята и да разреши на „ варварите “ да се заселят на териториите на юг от Дунав.
Славяните от Панония – днешна Унгария, и от Дакия – днешна Румъния, навлизат и се открият в централните и западните елементи на Балканите.
Империята се нуждаела от витално и крепко население, което да създава артикули, да заплаща налози, да търгува, да служи в армията и по тази причина се помирява с варваризацията на тези земи.
Втората чумна пандемия е през 14 век. Появила се е в Китай и по комерсиалните пътища, сухоземни и морски, за няколко години доближава до Европа.
През 1347/1348 година генуезки кораби придвижват чумата в началото в пристанищата, а оттова тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и? стартира от Кафа в Крим през 1345-1347 година
За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 година по заповед на папа Климент Шести. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на шпации от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този интервал са починали над 30 милиона европейци.
Възникването на голямата монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият главен фактор за разпространяването на чумата в Евразия. Според непокътнати сведения в интервала на експанзията през 13 век, монголите водели самобитна „ бактериологична “ война.
Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от разнообразни заболявания, а ранените и умрелите от тях се превръщали в приносители и разпространители на болести.
За България доминиканският духовник Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, написа, че през 1235 година във Франция имало „ популярен апетит “ и мощна зараза от „ заветен огън “, т.е. чума.
През 1236 година френски рицари идват в Константинопол да водят война против съюзените сили на цар Иван Асен Втори и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града.
През идната 1237 година българският държател обръща оръжието си против Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, евентуално посредством някой от рицарите, заболяването прониква измежду най-близкото обграждане на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират брачната половинка му кралица Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър.
Пандемичните цикли значително са свързани с огромни климатични промени, които са провокирани от галактически сили, неподвластни на човешката воля.
Юстиниановата чума стихва дефинитивно през втората половина на 8 век, когато стартира така наречен климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се усилват, изхранването и изискванията за живот се усъвършенстват, а популацията нараства.
През 14 век стартира така наречен дребен ледников интервал – студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се утежняват.
През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на прехранване.
Засилва се гладът – заради недохранване междинният растеж на хората понижава. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията „ неприятен климат – пандемия “ в последна сметка улеснява османското завладяване и унищожаването на средновековната българска държавност.
Той е дълготраен началник на Катедрата по остаряла и средновековна история, както и на Научно- изследователския център „ Търновска книжовна школа “.
Епидемиите от чума през междинните епохи са причина за понижаване на популацията в Западна Европа, а това провокира изострен недостиг на работна ръка, поради което цената на наемния труд се покачва, счита историкът.
В националните вярвания черната болест е била изключително отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог.
Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, в случай че къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появяването на чумата преставали и всевъзможни обири, напомня той.
Историческата памет на народите, писмените извори, частично и археологическите материали са запазили данни за три огромни пандемии от чумa, споделя проф. Лазаров.
Първата е от 6 век, при ръководството на византийския император Юстиниан Първи /527 – 565 г./. Чумата стартира в Западна Евразия и Северна Африка и доближава своя връх сред 541-544 година Съвременници настояват, че единствено в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на популацията и посредством основаването на непълен имунитет измежду оживелите.
Въпреки това, през идващите два века се резервират местни чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години.
Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя, а Балканите обезлюдяват и се трансформират в „ скитска “, „ мизийска “ пустиня. Човешките, стопанските и военните запаси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.
Заради епидемията император Ираклий /610-641/ отворил границите на империята и да разреши на „ варварите “ да се заселят на териториите на юг от Дунав.
Славяните от Панония – днешна Унгария, и от Дакия – днешна Румъния, навлизат и се открият в централните и западните елементи на Балканите.
Империята се нуждаела от витално и крепко население, което да създава артикули, да заплаща налози, да търгува, да служи в армията и по тази причина се помирява с варваризацията на тези земи.
Втората чумна пандемия е през 14 век. Появила се е в Китай и по комерсиалните пътища, сухоземни и морски, за няколко години доближава до Европа.
През 1347/1348 година генуезки кораби придвижват чумата в началото в пристанищата, а оттова тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и? стартира от Кафа в Крим през 1345-1347 година
За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 година по заповед на папа Климент Шести. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на шпации от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този интервал са починали над 30 милиона европейци.
Възникването на голямата монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият главен фактор за разпространяването на чумата в Евразия. Според непокътнати сведения в интервала на експанзията през 13 век, монголите водели самобитна „ бактериологична “ война.
Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от разнообразни заболявания, а ранените и умрелите от тях се превръщали в приносители и разпространители на болести.
За България доминиканският духовник Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, написа, че през 1235 година във Франция имало „ популярен апетит “ и мощна зараза от „ заветен огън “, т.е. чума.
През 1236 година френски рицари идват в Константинопол да водят война против съюзените сили на цар Иван Асен Втори и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града.
През идната 1237 година българският държател обръща оръжието си против Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, евентуално посредством някой от рицарите, заболяването прониква измежду най-близкото обграждане на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират брачната половинка му кралица Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър.
Пандемичните цикли значително са свързани с огромни климатични промени, които са провокирани от галактически сили, неподвластни на човешката воля.
Юстиниановата чума стихва дефинитивно през втората половина на 8 век, когато стартира така наречен климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се усилват, изхранването и изискванията за живот се усъвършенстват, а популацията нараства.
През 14 век стартира така наречен дребен ледников интервал – студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се утежняват.
През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на прехранване.
Засилва се гладът – заради недохранване междинният растеж на хората понижава. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията „ неприятен климат – пандемия “ в последна сметка улеснява османското завладяване и унищожаването на средновековната българска държавност.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ