13 март: на тази дата е роден Панчо Владигеров
Панчо Владигеров (13 март, 1899 година - 8 септември, 1978 г.) е представител на по този начин наречено “второ потомство ” български композитори. Той е един от създателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика ” (1933 г.). Той е учредител на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените модерни български композитори (негов възпитаник е и пианистът Ал. Вайсенберг). Произхожда от гр. Шумен, където живеят родителите му, само че е роден дружно със своя брат-близнак – цигуларя Л. Владигеров, в Швейцария.
Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи доктрина и комбинация при проф. Добри Христов в София. След ранната гибел на татко му през 1912 година отпътува с майка си и брат си за Берлин, където учи комбинация в Академичното висше учебно заведение за музика, доктрина и комбинация при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; приключва Академията за изкуство в класа по комбинация на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.).
За свои произведения получава двукратно “Менделсонова награда ” на Академията (1918 година и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард Берлин (1920-32 г.), написа музика за негови постановки. През 1932 година се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и комбинация в ДМА, която през днешния ден носи неговото име.
Автор е на многочислено творчество в разнообразни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за разнообразни принадлежности със акомпанимент на пиано; над 50 концертни обработки на национални песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен спектакъл София и други
Разпространението на Владигеровото творчество по света стартира от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови творби се издават на ноти от виенското “Универсал едисион ” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон ” (Берлин) и се извършват неведнъж из цяла Европа и Съединени американски щати. Самият той е гостувал в десетки европейски страни като реализатор на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на премията “Готфрид декор Хердер ” на Виенския университет (1969 г.). На негово име се организира народен и интернационален конкурс за пианисти и цигулари в гр. Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ( “Балкантон ”). Редица от творбите му като Българска рапсодия “Вардар ” стават емблематични за българската музика.
Инфо:
Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи доктрина и комбинация при проф. Добри Христов в София. След ранната гибел на татко му през 1912 година отпътува с майка си и брат си за Берлин, където учи комбинация в Академичното висше учебно заведение за музика, доктрина и комбинация при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт; приключва Академията за изкуство в класа по комбинация на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.).
За свои произведения получава двукратно “Менделсонова награда ” на Академията (1918 година и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард Берлин (1920-32 г.), написа музика за негови постановки. През 1932 година се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и комбинация в ДМА, която през днешния ден носи неговото име.
Автор е на многочислено творчество в разнообразни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за разнообразни принадлежности със акомпанимент на пиано; над 50 концертни обработки на национални песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен спектакъл София и други
Разпространението на Владигеровото творчество по света стартира от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови творби се издават на ноти от виенското “Универсал едисион ” и на грамофонни плочи от “Дойче грамофон ” (Берлин) и се извършват неведнъж из цяла Европа и Съединени американски щати. Самият той е гостувал в десетки европейски страни като реализатор на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на премията “Готфрид декор Хердер ” на Виенския университет (1969 г.). На негово име се организира народен и интернационален конкурс за пианисти и цигулари в гр. Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ( “Балкантон ”). Редица от творбите му като Българска рапсодия “Вардар ” стават емблематични за българската музика.
Инфо:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ