Показаха оригинала на най-известното фото на Апостола
Пълният кадър на най-известната фотография на Васил Левски бе открита в Османския списък в Истанбул. Това е една от седемте непокътнати до през днешния ден фотоси на Апостола, само че досега от нея бе прочут единствено елипсовиден вид, който е мощно ретуширан. Заедно със фотографията в министерството на културата за първи път бяха показани и документи, които свидетелстват за активността на БРЦК. Писмените артефакти са общо 15 страници, а към тях се прибавя и указът на БРЦК на османски турски.
В османските архиви фотографията открива Виктор Комбов, организатор в Националния музей „ Васил Левски ”. Той отпътува за Турция на научна командировка в държавния списък, където е търсил документи, свързани с българската история и Апостола.
Комбов беше безапелационен, че с тази снимка турските управляващи са издирвали Васил Левски. С сътрудниците му допускат, че фотографията е направена след общото заседание на БРЦК, което се организира в Букурещ сред 29 април и 5 май 1872 г.
Специалисти по снимка споделиха пред „ Труд ”, че най-вероятно фотографията е направена при братята Никола и Тома Хитрови, които по това време работели в Браила. Тогава при тях са се снимали доста български революционери, а Левски им имал доверие, че фотографията му няма да попадне в ръцете на турците. Експертите споделят, че би трябвало да се направи разбор на фрагмента, с цел да се разбере каква е камерата и кой е работел с такава през тези години.
На гърба на фотографията има изложение на османски турски език: „ Със междинен растеж, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се демонстрира малко на открито, повдига малко устната си, а очите му са огромни и пъстри ”.
Почти същото изложение, като написаното на фотографията, с малко по-различен словоред споделя на 26 октомври 1872 година, в един от разпитите си в Орхание, даскал Иван Димов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет. Тогава той дава това първо словесно изложение пред турските управляващи, с което те към този момент разполагат по-нататък за неговото търсене, сподели шефът на Националния музей „ Васил Левски ”- Карлово Дора Чаушева.
Тя изясни, че другите отрити документи най-общо са предхождащи залавянето на Васил Левски, само че към момента не са преведени изцяло. „ По-нататък ще разберем какво тъкмо е написано в тях, само че сигурно ще дадат информация за революционната организация“, сигурен е Виктор Комбов.
Едва седем са фотографиите, на които сигурно е открито, че е Васил Левски. От седемте фрагмента през днешния ден са останали общо 12 копия, които до момента бяха известни.
В османските архиви фотографията открива Виктор Комбов, организатор в Националния музей „ Васил Левски ”. Той отпътува за Турция на научна командировка в държавния списък, където е търсил документи, свързани с българската история и Апостола.
Комбов беше безапелационен, че с тази снимка турските управляващи са издирвали Васил Левски. С сътрудниците му допускат, че фотографията е направена след общото заседание на БРЦК, което се организира в Букурещ сред 29 април и 5 май 1872 г.
Специалисти по снимка споделиха пред „ Труд ”, че най-вероятно фотографията е направена при братята Никола и Тома Хитрови, които по това време работели в Браила. Тогава при тях са се снимали доста български революционери, а Левски им имал доверие, че фотографията му няма да попадне в ръцете на турците. Експертите споделят, че би трябвало да се направи разбор на фрагмента, с цел да се разбере каква е камерата и кой е работел с такава през тези години.
На гърба на фотографията има изложение на османски турски език: „ Със междинен растеж, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се демонстрира малко на открито, повдига малко устната си, а очите му са огромни и пъстри ”.
Почти същото изложение, като написаното на фотографията, с малко по-различен словоред споделя на 26 октомври 1872 година, в един от разпитите си в Орхание, даскал Иван Димов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет. Тогава той дава това първо словесно изложение пред турските управляващи, с което те към този момент разполагат по-нататък за неговото търсене, сподели шефът на Националния музей „ Васил Левски ”- Карлово Дора Чаушева.
Тя изясни, че другите отрити документи най-общо са предхождащи залавянето на Васил Левски, само че към момента не са преведени изцяло. „ По-нататък ще разберем какво тъкмо е написано в тях, само че сигурно ще дадат информация за революционната организация“, сигурен е Виктор Комбов.
Едва седем са фотографиите, на които сигурно е открито, че е Васил Левски. От седемте фрагмента през днешния ден са останали общо 12 копия, които до момента бяха известни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ