С поклон към пачата бохеми изпращат зимата
Пачата като произведение на изкуството и връх в балканската гастрономия още веднъж събра в края на зимата видни пачалаври, културтрегери, изящници, модернисти, джазисти – за 14 –пореден път в мултисблъсък с труфя, безобразията, лицемерието, които се вихрят в духовния ни живот.
В неповторимата варненска школа „ Дедал ” на художника Дарин Сотиров честваха още веднъж Международния ден на същинското желирано знамение с изваяни шедьоври от него и богато пиршество до ранни зори. Пачата е интернационално, интернационално ядене, едно от най-сложните и деликатни за осъществяване, за което се желае сърце, обич и най-малко два дни цялостна отдаденост. Защото всеки може да хване две пържоли и да ги хвърли на скарата, споделя душата на цялата арт компания художникът Кирил Петров. Той е приготвил този път пача „ Хиляда и една нощ ” или „ Назад към Ориента ” и отбелязва, че заглавието няма нищо общо с политическата тематика на деня. На творението си е посветил през целия ден –в търсене на пресни свински крачета и ушета, джолан, шкембе и с повече шанс намерил и език, само че всички артикули „ би трябвало да звънят от квалитет ”, споделя той.
Припенвал ги най-малко 3-5 часа, с цел да се получи чист като сълза бульон и в него да пусне омайните подправки – дафинов лист, чер пипер, глава лук, бахар, целина и моркови на едро. След това вае чудото и го аранжира с последната останала от зимата туршия и наложително с маринова гулия, занаятчия на която е обичаната му тъща. А омегата иалфата са счукан чесън с оцет. Продуктите не са от висши европейски кухни, които оферират три- и четиристепенни менюта за шепа хора, само че са същински и наши. „ Не може суши да размени прелестната ни българска сланина с праз “, безапелационен е художникът, който ден преди подготовката му за Международния ден на пачата, е бил на концерта на Лиза Джерард и Genesis Orchestra в НДК и беше още във екстаз. До неговото желирано създание Живко Стоянов, който е също от Художествения съвет, подреди своята еротична пача. Тя е като обичайна, само че забъркана със сини сливи, ананас, боровинки и орехи, се трансформира в страховит афродизиак, хвали я създателят й. Както постоянно, известният маестро на Варна Петьо Маринов, който всички художници в града назовават Учителя, се показа с най-малко 3 блюда. Препечените свинските джоланчета, същински шедьовър на кулинарията, изкушиха всички, а на желирано шкембе беше придал морски тип – с водорасли, а пачата беше апетитно гарнирал с пъдпъчи яйца. С самообладание, неизменност и обич ги върша, споделя художникът, само че отхвърли да издаде своите секрети. До предходната година майсторите на пачата се състезаваха за наградата „ Свинкар ” в няколко категории, в това число и за дебют, и за палави бели след купона при прибиране у дома, само че в този момент задачата е прекарването да бъде без комерсиални награди, а да остави единствено трайно-дълбоки духовни следи. Този Международен ден е против непотребното наличие в актуалното изкуство, против измислените създатели, които преобладават по икономически метод в духовния ни живот- като се стартира от борци, някогашни и сегашни партийни функционери, блюдолизци, които не престават да обслужват мощните на деня.
Джумбарето на варненските бохеми постоянно се озвучава с жива музика с присъединяване на най- надарените изпълнители-техни другари. Когато честваме 20-годишен празник ще заявим ясно и с документи в Народното събрание Денят на пачата да стане народен празник и всички дружно да се посмеем над труфя на културната и политическа сцена, споделя Дарин Сотиров.
Доброто въодушевление на
арт публиката по време на гощавката към този момент роди и
поетична прослава на
балканските вкусотии в рима:
Пача гореща
стопля ми кръвта.
Комшийката насреща
Нежно, някак поетично
подвига си крака…
В неповторимата варненска школа „ Дедал ” на художника Дарин Сотиров честваха още веднъж Международния ден на същинското желирано знамение с изваяни шедьоври от него и богато пиршество до ранни зори. Пачата е интернационално, интернационално ядене, едно от най-сложните и деликатни за осъществяване, за което се желае сърце, обич и най-малко два дни цялостна отдаденост. Защото всеки може да хване две пържоли и да ги хвърли на скарата, споделя душата на цялата арт компания художникът Кирил Петров. Той е приготвил този път пача „ Хиляда и една нощ ” или „ Назад към Ориента ” и отбелязва, че заглавието няма нищо общо с политическата тематика на деня. На творението си е посветил през целия ден –в търсене на пресни свински крачета и ушета, джолан, шкембе и с повече шанс намерил и език, само че всички артикули „ би трябвало да звънят от квалитет ”, споделя той.
Припенвал ги най-малко 3-5 часа, с цел да се получи чист като сълза бульон и в него да пусне омайните подправки – дафинов лист, чер пипер, глава лук, бахар, целина и моркови на едро. След това вае чудото и го аранжира с последната останала от зимата туршия и наложително с маринова гулия, занаятчия на която е обичаната му тъща. А омегата иалфата са счукан чесън с оцет. Продуктите не са от висши европейски кухни, които оферират три- и четиристепенни менюта за шепа хора, само че са същински и наши. „ Не може суши да размени прелестната ни българска сланина с праз “, безапелационен е художникът, който ден преди подготовката му за Международния ден на пачата, е бил на концерта на Лиза Джерард и Genesis Orchestra в НДК и беше още във екстаз. До неговото желирано създание Живко Стоянов, който е също от Художествения съвет, подреди своята еротична пача. Тя е като обичайна, само че забъркана със сини сливи, ананас, боровинки и орехи, се трансформира в страховит афродизиак, хвали я създателят й. Както постоянно, известният маестро на Варна Петьо Маринов, който всички художници в града назовават Учителя, се показа с най-малко 3 блюда. Препечените свинските джоланчета, същински шедьовър на кулинарията, изкушиха всички, а на желирано шкембе беше придал морски тип – с водорасли, а пачата беше апетитно гарнирал с пъдпъчи яйца. С самообладание, неизменност и обич ги върша, споделя художникът, само че отхвърли да издаде своите секрети. До предходната година майсторите на пачата се състезаваха за наградата „ Свинкар ” в няколко категории, в това число и за дебют, и за палави бели след купона при прибиране у дома, само че в този момент задачата е прекарването да бъде без комерсиални награди, а да остави единствено трайно-дълбоки духовни следи. Този Международен ден е против непотребното наличие в актуалното изкуство, против измислените създатели, които преобладават по икономически метод в духовния ни живот- като се стартира от борци, някогашни и сегашни партийни функционери, блюдолизци, които не престават да обслужват мощните на деня.
Джумбарето на варненските бохеми постоянно се озвучава с жива музика с присъединяване на най- надарените изпълнители-техни другари. Когато честваме 20-годишен празник ще заявим ясно и с документи в Народното събрание Денят на пачата да стане народен празник и всички дружно да се посмеем над труфя на културната и политическа сцена, споделя Дарин Сотиров.
Доброто въодушевление на
арт публиката по време на гощавката към този момент роди и
поетична прослава на
балканските вкусотии в рима:
Пача гореща
стопля ми кръвта.
Комшийката насреща
Нежно, някак поетично
подвига си крака…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ