Ето къде дебнат най-заразните кърлежи в София
Борисовата градина е паркът в София с най-заразни кърлежи, демонстрират проучванията на Националния център по заразни и паразитни заболявания. Във всички столични паркове обаче рискът от заразяване е забележителен. Затова не трябва да се разхождаме отвън алеите и да сядаме напряко на тревата, предизвести пред " Телеграф “ шефът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.
Предпазването от кърлежи включва отбягване на местата, където има условия за развиването им – с висока трева и шубраци, потребление на репеленти, косене на тревата и пръскането й с акарициди. Ако видите запит паразит, свалете го навреме. Това доста понижава риска от болест, означават експертите.
Средно сред 10% и 20% от кърлежите са инфектирани, само че надалеч не всеки инфектиран паразит съумява да съобщи инфекцията при запиване върху нас. Счита се, че сред 1% и 3% от ухапванията от кърлежи водят до заболяване от лаймска болест. Обичайно случаите от лаймска болест през годината са към два пъти повече от случаите на марсилска тресчица. Тя се предава от различен тип кърлеж, така наречен кучешки кърлеж, и кучетата са главен контейнер на инфекцията.
Заразеността на кърлежите с борелии, причиняващи лаймска болест, варира мощно според от типа на обитаемото място и районите на страната. Носителството даже сред парковете на един град варира и през годините. Различните стадии на кърлежите също са инфектирани в друга степен, като най-заразени са възрастните екземпляри, по-слабо нимфите и най-слабо ларвите.
Освен лаймска болест и марсилска тресчица кърлежите придвижват и други болести. Някои са бактериални – да вземем за пример анаплазмозата, други са вирусни – да вземем за пример кърлежовия енцефалит и кримската конго хеморагична тресчица. Анаплазмозата е фебрилно заболяване, което протича тежко единствено при хора с имунен недостиг. Кърлежовият енцефалит протича като фебрилно заболяване и единствено в редки случаи със засягане на централната нервна система. Кримската конго хеморагична тресчица е тежко заболяване, публикувано в Югоизточна България, само че се записват по 1-2 случая на година единствено.
При захапване не е наложително да се изследва паразитът. Дори и проучването му да покаже, че не е инфектиран, отново може да се получи заразяване на ухапания, защото тестванията не са съвършени. В този смисъл по-важно е да се изследва ухапаният за антитела против борелии към 1 месец след ухапването, тъй като ранното проучване може да е фалшиво-отрицателно, изяснява проф. Христова.
Правило е кърлежът да се смъкна оптимално бързо, тъй като до момента в който стои забит, продължава да предава борелии, в случай че е инфектиран. Паразитът се смъква относително елементарно с пинсета, в случай че скоро се е забил, или в случай че е стоял дълготрайно време – задоволително, с цел да се нахрани, и тогава самичък си пада. В останалото време се смъква мъчно и опитите да бъде свален могат да доведат до скъсването му – тогава в кожата остава забит хоботът му и предаването на борелии продължава, изяснява шефът на Националния център за заразни и паразитни заболявания.
Данните демонстрират, че за предходната година близо 300 българи са болни от инфекции, излъчени от кърлежи. До момента са регистрирани 28 случая от началото на годината. 8 души са се разболели от ку тресчица, а 18 души са с лаймска болест, демонстрират данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания. Първите кръвосмучещи паразити в нашата страна се появят при среднодневни температури над 5 градуса, което значи, че към този момент щъкат в парковете.
Властите би трябвало да вземат ограничения и против тях. Общините би трябвало да го създадат в този момент, с цел да се обработят водоемите, където се развиват крилатите нашественици, с цел да имаме сензитивно по-малко комари през лятото. Сега би трябвало да бъде осъществена по този начин наречената лаврицидна обработка на водоемите против комарите, разясняват специалисти.
Автор: pik.bg
