Руски историк към патриарх Кирил: „Ваше Светейшество, върнете се към светлата страна!“
Отворено писмо на Иля Бобрик, историк на Руската православна черква към патриарх Кирил
Ваше Светейшество!
Само огромна тъга и надълбоко възприятие на паника за всичко, което се случва в този момент в Русия, изключително в нейната духовна сфера, ме принуждават да покажа своя християнски дълг и да се обърна към вас с горчивите думи на истината. Убеден съм, че изказаните в това писмо мисли тревожат освен мен, само че и всички откровено скърбящи за ориста на съветското православие, търсещи излаз от нравствената злополука, раздрусала страната ни.
Със страдание от ден на ден означавам в себе си, че духовният живот в Русия се унищожава и унищожава. Христовите заповеди, състраданието и милосърдието се заменят с ненавист, а сърцата на хората, вместо с обич към близък, се изпълват със завист. Нашият съветски народ диша задушния въздух на страха, десетки хиляди съпруги и майки са в тъга, изгубили синовете си през тези две години, само че доста – което е изключително мъчително за мен – живеят в грях, в милитаристична пиянска полуда, наслаждавайки се на тъгата на другите, радвайки се на смъртните случаи и убийствата, на пожарите, бомбите и ракетите, летящи към мирните глави на Украйна.
Войната пристигна и в домовете на руснаците, отнасяйки със себе си живота освен на мъртвите бойци, само че и на жителите на граничните региони. Всичко това е известно на елементарния човек, само че цялата картина на разрухата, която се случва, е скрита от него от плътна пелена от неистини и двуличие, която забулва очите му. Като всяка незараснала рана, тази война провокира изгниване в нашето общество и има унищожителен резултат върху православния свят като цяло и върху ролята на Руската черква в него.
Не би трябвало ли Църквата да каже своето Слово тъкмо в този момент? Не би трябвало ли Църквата да е измежду първите, които ще изобличат греховете на властимащите и ще ги направляват по същинския път? Знаем, че „ няма мощ с изключение на от Бога “, тъй че християнинът не би трябвало да споделя нищо срещу управляващите. Но нито самият Христос, нито другите наши светии се опасяваха да приказват със и срещу властта. Точно както Йоан Кръстител изобличи Ирод, митрополит Филип Московски отхвърли благословение на цар Иван Грозни за неговите зверства, можете да се обърнете към светските управляващи с апели за мир, както вършат други православни църкви и елементарни християни.
Разрушителните за Руската черква „ зли сили “, за които говорите в своите проповеди, обаче в действителност съществуват вътре в Русия, а не извън. Една от тези сили е страхът от властта. Но не би трябвало да се опасяваме от властта, в случай че сме сигурни, че тя ни принуждава да вършим нечестиви неща. Свети Тихон Задонски сподели следното: „ Ако господарят ви подреди да извършите неистина: да обидите, да откраднете, да излъжете и така нататък, не се подчинявайте (не слушайте).
Той ще ви заплаши с екзекуция за това, само че не се опасявайте: не се опасявайте от тези, които убиват тялото, само че не могат да убият душата; само че по-скоро се опасявайте от Този, който може да погуби и душата, и тялото в пъкъла (Матей 10:28). “ Трябва да слушаме Бог, а не да се вършим на глухи и слепи. Не е ли време Църквата да спре да угажда на капризите на страната и да работи в същинските ползи на Христовата Църква? Не е ли време Църквата да се върне към пътя на обожението на хората, а не да подкрепя разчовечаването им?
Не мога да премълча какво се случва към фигурата на политика Алексей Навални, който умря в ареста на 16 февруари. Болно ми е да виждам по какъв начин руснаците, които по волята на душата си желаят да почетат паметта на умрелите, се сблъскват с принуждение от страна на правоприлагащите органи. Още по-болезнено е да гледаш по какъв начин някои хора с помътнена съвест и приглушено възприятие за грях тъпчат монументи, изхвърлят цветя, гасят и чупят кандила. Наистина ли ви е апатичен фактът, че свещеник, въпреки и от друга черква, беше задържан просто поради желанието си да отслужи мирна панихида? Не са ли това греховни дейности, не са ли предвестници на бъдещия атеизъм? Това не ви ли тормози?
На 24 февруари се навършват 9 дни, откогато Алексей си отиде от този свят, само че фамилията му към момента не може да се сбогува с него по човешки. Майката на Алексей не може нито да вземе тялото и да го погребе, нито даже да го види. Няма по-голяма тъга за една майка от нуждата да изиска от управляващите да върнат тялото на сина й. На това място си припомням както прокуратора Пилат, който съобщи тялото на Христос незабавно след гибелта, по този начин и Московския патриарх Тихон, който укори болшевиките, че даже след репресии против въображаемите им врагове те ги лишават от „ последна предсмъртна разтуха и прощални думи ”, а телата им не са предадени на родственици за християнско заравяне. „ Не е ли това върхът на безцелната свирепост от страна на тези, които се показват за благодетели на човечеството? “, попита тогава св. Тихон.
Призовавам ви да деянията благосклонност, съчувствие и да помогнете тялото на Алексей Навални да бъде предадено на неговото многострадално семейство допустимо най-скоро.
В същото време би трябвало да отбележа, че гибелта на Алексей Навални докара в църквите доста руснаци, които преди този момент бяха невярващи. Някои от тях споделят, че посредством тази тъга са намерили освен разтуха, само че и религия. Затова и аз ви приканвам да не създавате спънки на хората, които желаят да изживеят болката си по този метод. Отворете вратите на храмовете и протегнете ръка за помощ. Върнете се към светлата страна.
Иля Бобрик
Източник:
Ваше Светейшество!
Само огромна тъга и надълбоко възприятие на паника за всичко, което се случва в този момент в Русия, изключително в нейната духовна сфера, ме принуждават да покажа своя християнски дълг и да се обърна към вас с горчивите думи на истината. Убеден съм, че изказаните в това писмо мисли тревожат освен мен, само че и всички откровено скърбящи за ориста на съветското православие, търсещи излаз от нравствената злополука, раздрусала страната ни.
Със страдание от ден на ден означавам в себе си, че духовният живот в Русия се унищожава и унищожава. Христовите заповеди, състраданието и милосърдието се заменят с ненавист, а сърцата на хората, вместо с обич към близък, се изпълват със завист. Нашият съветски народ диша задушния въздух на страха, десетки хиляди съпруги и майки са в тъга, изгубили синовете си през тези две години, само че доста – което е изключително мъчително за мен – живеят в грях, в милитаристична пиянска полуда, наслаждавайки се на тъгата на другите, радвайки се на смъртните случаи и убийствата, на пожарите, бомбите и ракетите, летящи към мирните глави на Украйна.
Войната пристигна и в домовете на руснаците, отнасяйки със себе си живота освен на мъртвите бойци, само че и на жителите на граничните региони. Всичко това е известно на елементарния човек, само че цялата картина на разрухата, която се случва, е скрита от него от плътна пелена от неистини и двуличие, която забулва очите му. Като всяка незараснала рана, тази война провокира изгниване в нашето общество и има унищожителен резултат върху православния свят като цяло и върху ролята на Руската черква в него.
Не би трябвало ли Църквата да каже своето Слово тъкмо в този момент? Не би трябвало ли Църквата да е измежду първите, които ще изобличат греховете на властимащите и ще ги направляват по същинския път? Знаем, че „ няма мощ с изключение на от Бога “, тъй че християнинът не би трябвало да споделя нищо срещу управляващите. Но нито самият Христос, нито другите наши светии се опасяваха да приказват със и срещу властта. Точно както Йоан Кръстител изобличи Ирод, митрополит Филип Московски отхвърли благословение на цар Иван Грозни за неговите зверства, можете да се обърнете към светските управляващи с апели за мир, както вършат други православни църкви и елементарни християни.
Разрушителните за Руската черква „ зли сили “, за които говорите в своите проповеди, обаче в действителност съществуват вътре в Русия, а не извън. Една от тези сили е страхът от властта. Но не би трябвало да се опасяваме от властта, в случай че сме сигурни, че тя ни принуждава да вършим нечестиви неща. Свети Тихон Задонски сподели следното: „ Ако господарят ви подреди да извършите неистина: да обидите, да откраднете, да излъжете и така нататък, не се подчинявайте (не слушайте).
Той ще ви заплаши с екзекуция за това, само че не се опасявайте: не се опасявайте от тези, които убиват тялото, само че не могат да убият душата; само че по-скоро се опасявайте от Този, който може да погуби и душата, и тялото в пъкъла (Матей 10:28). “ Трябва да слушаме Бог, а не да се вършим на глухи и слепи. Не е ли време Църквата да спре да угажда на капризите на страната и да работи в същинските ползи на Христовата Църква? Не е ли време Църквата да се върне към пътя на обожението на хората, а не да подкрепя разчовечаването им?
Не мога да премълча какво се случва към фигурата на политика Алексей Навални, който умря в ареста на 16 февруари. Болно ми е да виждам по какъв начин руснаците, които по волята на душата си желаят да почетат паметта на умрелите, се сблъскват с принуждение от страна на правоприлагащите органи. Още по-болезнено е да гледаш по какъв начин някои хора с помътнена съвест и приглушено възприятие за грях тъпчат монументи, изхвърлят цветя, гасят и чупят кандила. Наистина ли ви е апатичен фактът, че свещеник, въпреки и от друга черква, беше задържан просто поради желанието си да отслужи мирна панихида? Не са ли това греховни дейности, не са ли предвестници на бъдещия атеизъм? Това не ви ли тормози?
На 24 февруари се навършват 9 дни, откогато Алексей си отиде от този свят, само че фамилията му към момента не може да се сбогува с него по човешки. Майката на Алексей не може нито да вземе тялото и да го погребе, нито даже да го види. Няма по-голяма тъга за една майка от нуждата да изиска от управляващите да върнат тялото на сина й. На това място си припомням както прокуратора Пилат, който съобщи тялото на Христос незабавно след гибелта, по този начин и Московския патриарх Тихон, който укори болшевиките, че даже след репресии против въображаемите им врагове те ги лишават от „ последна предсмъртна разтуха и прощални думи ”, а телата им не са предадени на родственици за християнско заравяне. „ Не е ли това върхът на безцелната свирепост от страна на тези, които се показват за благодетели на човечеството? “, попита тогава св. Тихон.
Призовавам ви да деянията благосклонност, съчувствие и да помогнете тялото на Алексей Навални да бъде предадено на неговото многострадално семейство допустимо най-скоро.
В същото време би трябвало да отбележа, че гибелта на Алексей Навални докара в църквите доста руснаци, които преди този момент бяха невярващи. Някои от тях споделят, че посредством тази тъга са намерили освен разтуха, само че и религия. Затова и аз ви приканвам да не създавате спънки на хората, които желаят да изживеят болката си по този метод. Отворете вратите на храмовете и протегнете ръка за помощ. Върнете се към светлата страна.
Иля Бобрик
Източник:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ