Кино: "Жените наистина плачат"
Оценка: 4/5 Още от същото: " 4 месеца, 3 седмици, 2 дни "
Мина и Весела, художничка и актриса - имена от европейския кино хоризонт. Силна 2021 година за тях. Дебютът им " Котка в стената " (2019) с търговски показ в Испания в над 40 салона. Селекция в Кан на сегашния им авторски, по-зрял и извънредно персонален филм. " Жените в действителност плачат " към този момент е в българските кина, с всички шансове за конкуренция там.
История за пет дами, сестри, майки, дъщери. Собственото семейство на Казакова и вписана в него Мария Бакалова отпреди " Борат 2 ". Фикция и снимана действителност са неотделими. Форматът на фрагмента е съвсем квадратен като в фамилно видео или хрониките едно време. Илюзията е за необработеност на ставащото пред сензитивната камера на Димитър Костов.
В драмата са и едно непрекъснато плачещо бебе (и то момиченце), един ранен щъркел - майка и Йосиф Сърчаджиев, със следите от инсулта си като част от облика. Разрушителен и спояващ " патер фамилиа ", някогашен офицер, биел е боготворената от всички баба и майка, загадка, за която не се приказва и по тази причина фамилията се вижда рядко.
Докато по-малката внучка (Бакалова, повече " Сфумато ", в сравнение с " Борат " ) не се оказва с ХИВ след връзка със подозрителен мъж. По-голямата (Ралица Стоянова, мощен дебют) оцелява в мъжка сексистка среда поради инженерната специалност. Едната близначка (Биляна Казакова, покъртителна) е до ревящото си бебе с живот, редуциран до следродилен " инструмент ". Сестра й (Весела Казакова, с персонален катарзис) е декларирала намерено момчето в себе си, на площада е като ЛГБТ деятел, в конфликт с традиционалисти и консерватори.
Тази взривна примес Мина и Весела провеждат с гений и пределна, саморазголваща почтеност. Вглеждането е в понасящата и устояваща женска същина. Силна със слабостта си. Съдържаща живота в диапазона сред нервността и емпатията. С великодушието да прости, без да се помирява. Жената по Мина и Весела - неуместна, бореща се, съвременна.
Мина и Весела, художничка и актриса - имена от европейския кино хоризонт. Силна 2021 година за тях. Дебютът им " Котка в стената " (2019) с търговски показ в Испания в над 40 салона. Селекция в Кан на сегашния им авторски, по-зрял и извънредно персонален филм. " Жените в действителност плачат " към този момент е в българските кина, с всички шансове за конкуренция там.
История за пет дами, сестри, майки, дъщери. Собственото семейство на Казакова и вписана в него Мария Бакалова отпреди " Борат 2 ". Фикция и снимана действителност са неотделими. Форматът на фрагмента е съвсем квадратен като в фамилно видео или хрониките едно време. Илюзията е за необработеност на ставащото пред сензитивната камера на Димитър Костов.
В драмата са и едно непрекъснато плачещо бебе (и то момиченце), един ранен щъркел - майка и Йосиф Сърчаджиев, със следите от инсулта си като част от облика. Разрушителен и спояващ " патер фамилиа ", някогашен офицер, биел е боготворената от всички баба и майка, загадка, за която не се приказва и по тази причина фамилията се вижда рядко.
Докато по-малката внучка (Бакалова, повече " Сфумато ", в сравнение с " Борат " ) не се оказва с ХИВ след връзка със подозрителен мъж. По-голямата (Ралица Стоянова, мощен дебют) оцелява в мъжка сексистка среда поради инженерната специалност. Едната близначка (Биляна Казакова, покъртителна) е до ревящото си бебе с живот, редуциран до следродилен " инструмент ". Сестра й (Весела Казакова, с персонален катарзис) е декларирала намерено момчето в себе си, на площада е като ЛГБТ деятел, в конфликт с традиционалисти и консерватори.
Тази взривна примес Мина и Весела провеждат с гений и пределна, саморазголваща почтеност. Вглеждането е в понасящата и устояваща женска същина. Силна със слабостта си. Съдържаща живота в диапазона сред нервността и емпатията. С великодушието да прости, без да се помирява. Жената по Мина и Весела - неуместна, бореща се, съвременна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ