Оцелелите членове на Little Rock Nine – чернокожи ученици, които бяха първите, които десегрегираха училищата и нарушиха цветната бариера в Арканзас – казаха, че са „толкова объркани, колкото са били“ преди повече от 65 години от действията в цялата страна за ограничаване на достъпа до части на американската история.
„Потискането на знанието не ни служи добре“, каза Елизабет Екфорд, една от учениците, които смело накараха расистки протестиращи да посещават училище по време на Движението за граждански права.
Екфорд говори в понеделник по време на събития за отбелязване на годишнината от усилията на Little Rock Nine за десегрегация на Централната гимназия в столицата на Арканзас. Петима от осемте оцелели лидери на гражданските права присъстваха на събитието.
Публиката, която включваше десетки настоящи абитуриенти, аплодира ораторите, когато излязоха на сцената в аудитория, която сега е обявена за национален исторически обект. Групата разказа за спомените си от онези дни, когато американските войници трябваше да ги придружават до и от класове.
Първите чернокожи ученици, които се записват в Централната гимназия в Литъл Рок, Арканзас, напускат сградата и вървят към чакащо армейско комби след часовете им на 2 октомври 1957 г. Ферд Кауфман/AP „Наложително е училищата да предоставят образователни възможности за учениците, което включва цялата история“, каза Терънс Робъртс.
След като завършва Централната гимназия, Робъртс получава докторска степен. по психология и ръководи частна практика.
Мелба Патило Бийлс каза, че тормозът в училището е наранил душата й, но потисничеството я е енергизирало да завърши и да започне успешна кариера в новинарските репортажи и да получи дипломи. Тя насърчи учениците да постигнат мечтите си, както и тя.
„Каквото и някой да се опита да ви попречи да направите, е подарък“, каза тя. „Наистина ли мислите, че можете да потискате някого и резултатите да са такива, каквито се надявате? Няма да стане.“
„Ние в Централната гимназия доказахме, че не можем да бъдем потискани.“
На пресконференция след юбилейното събитие групата изказа откровено своите опасения относно бъдещето на образованието в някои щати и училищни квартали в цялата страна.
„Изглежда, че в цялата страна се развива движение за ограничаване не само на AP курсовете по афроамерикански изследвания, но и на почти всяко друго нещо, за което може да се сетите, което може да доведе до по-задълбочено разбиране на студентите за това, което наистина се случва около тях “, каза Робъртс.
„Това е равносилно на, добре, щях да кажа изгаряне на книги, но те правят и това“, каза той. „И така, те горят книги; те прекъсват курсовата работа; те предлагат нов разказ – измислен разказ – който ще бъде използван вместо цялата истина – не го разбирам, честно.“
Цитирайки W.E.B. Дю Боа, добави той по-късно, „Или Америка ще унищожи невежеството, или невежеството ще унищожи Америка. … Изглежда, че невежеството има преднина.“
Въпреки че са минали повече от 65 години, Миниджеан Браун-Трики каза, че вижда прилики между днешния образователен пейзаж и този, с който се е сблъскала по време на десегрегацията. Тя каза, че очаква младите хора, засегнати от промените в образованието си, да поискат по-добро. В крайна сметка това се случи с Little Rock Nine.
„Знам, че ще се случи, защото се е случвало и преди“, каза Браун-Трики. „Ще им писне да им се каже, че не заслужават да знаят. … Те ще се уморят (от това) някой да решава дали трябва да се чувстват виновни или не и те ще се надигнат.“
„Чакам това“, каза Браун-Трики.
Оцелелите членове на Little Rock Nine признаха, че пътят на Америка към равенството е криволичещ.
„Вървяхме напред-назад“, каза Екфорд. Въпреки че борбата беше дълга и тежка, тя каза, че очаква „с нетърпение възможността за положителна промяна“.
„Това беше американският начин“, каза тя.
