За Екатерина Каравелова актът бил “отвратително насилие”
Отличничката на Московската гимназия, ненавършилата 17 години Екатерина Пенева се връща в България през лятото на 1878 година с концепцията да стане учителка, с цел да си обезпечи средства за следване в Петербург. Отначало локалните не я желаят, тъй като “насажда разврат” – всеки ден язди кон с един образован русенец. Тя обаче пригажда една стая в дома си, където образова дечурлига по всички учебни предмети, а също по съветски, немски и френски. В края на образователната година се организира формален изпит, на който нейните питомци се показват ослепително. Следващата година Екатерина към този момент е основна учителка на девическите класове в Русе.
По това време в дунавския град се е открил болният към този момент Любен Каравелов. Неговият брат, видинският вицегубернатор Петко Каравелов, при всяко идване в града не пропуща да посети Екатерининия дом. Двамата се познават от Русия, където той е приключил историко-филологически и юридически факултет. Още там е харесал момичето. Слаб, блед, с буйна къдрава коса и брада, 20 години по-големият Петко става за самотуващата интелектуалка “удивителен събеседник – забавен, разнороден, с изобилен избор на теми”, както признава тя в спомените си. Когато обаче той ненадейно й предлага сватба, получава
учтив, само че безапелационен отвод
– Катя мечтае единствено за Медицинската академия в Петербург. Втори път ще й предложи в деня на погребението на брат си Любен, но отводът ще е този път съвсем недодялан. Но след година време, когато провинциалната сивота напълно я притисне, Екатерина ще огледа с други очи идващия чак от София да я вижда мъж. И ето, една вечер “не помня как”, ще признае Каравелова, той изтръгва единодушието й.
От годежната им фотография гледа строго девиче лице, сред нея и къдрокосия й фаворит – разстояние, никакъв намек за непосредственост! И след годежа Катя все гледа майка й да участва на срещите й с Петко, тъй като “разговорите обичах, слушах всичко с жадно внимание, ласките ме смущаваха и… озадачаваха”. Завършила със златен орден, отгледана в благороден съветски дом, тя знае всичко за физиологията на растенията и нищо за физиологията на индивида. Пуритански възпитана, тя не е виждала мъж по долни дрехи и дори не е чувала да загатват в нейно наличие думи като “бременна” и “жена в положение”. Дотолкова е равнодушна към сватбата си, че отхвърля да си шие нова рокля, а в деня преди събитието не разрешава на жениха да й се мярка пред очите, с цел да прегледа тетрадките с писмените работи на ученичките си. Вечерта младоженката
отпраща брачна половинка в другата стая
до момента в който се съблече и когато въпреки всичко той влиза, тя, “увита като мамул”, е обърната към стената. Първата брачна нощ просто не се състои – ето по какъв начин я разказва не без самоирония самата Каравелова: “Когато той по бели облекла пристъпи към леглото ми, аз с подобен очевиден смут го изгледах, щото той едвам докосна хладни устни до страната и челото ми и с едвам чути думи: “Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка!” безропотно отиде към леглото си на противоположния завършек на огромната стая”.
И по този начин – цялостен месец. Ала таман търпението на Петко към непробудената още жена я привързва най-вече към него. “За мене актът не бе приятност, както отсетне съм чувала от доста дами, а непоносимо насилие”, признава чистосърдечно Каравелова. “И по този начин бе до рождението на първото ни дете Рада, 18.ХI.1880 година в София. Целувки, обятия – d’un bon gentre, само че без всичко останало, брр!…”
Едва след първото раждане Екатерина се влюбва в своя брачен партньор. “Как това стартира и по какъв начин пристигна? Без моя воля и щение”, ще изповяда тя. До края на живота си Каравелова ще бъде вярна брачна половинка и предана приятелка на мъжа си. Станала първа дама единствено десетина месеца след женитбата си, тя има сложна задача. Според Симеон Радев Каравелов бил “кирлив като антични Диоген” и Катя води същинска битка, с цел да го накара да се грижи за външния си тип. Младият министър-председател е извънредно безсистемен и заплеснат, нервозен и експлозивен – жена му го съпровожда компактно на всички места, става негов помощник, преводач и секретар, като съумява да му спести доста гафове.
Дали тогавашното 16-17-годишно момиче, за което една съученичка споделя, че е “странна примес от наивно, чисто детинство и студена старост”, остава и в зрелост свенливо по въпросите на любовта? Факт е, че през целия си живот Екатерина се отнася остро и безпардонно с хората, които имат разпасан любовен живот и обичат да се глумят просташки и цинично с тази страна на живота. След като инцидентно чува по какъв начин Стамболов разяснява пред другари половите си завоевания, тя го възненавижда до дъно, потвърждавайки, че той има
“извратеност на необузданата си буйна природа”
Отвращава се и от Наталия Каравелова, която “бе във властта на всички ниски инстинкти”, а Султана Рачо Петрова без жалост назовава в дневниците си “извратено, егоистично и разгалено същество”, което “свежда всичко на любовна игра и флирт”.
Вече стара, Екатерина Каравелова в една своя публикация с носталгия приказва за морала на своето потомство дами, за които е закон да се пазят от грях пред Бога и от позор пред хората. Тя самата изповядва до дъно тези правила, само че това за жалост не я защищава от горчива майчина орис. Губи първата си дъщеря в невръстна възраст, а никоя от другите две не се отличава с нейните морални устои. Непримирима и корава, Каравелова се намесва властно в живота им, който свършва трагично – Лора се самоубива, а Виола приключва в лудница.
По това време в дунавския град се е открил болният към този момент Любен Каравелов. Неговият брат, видинският вицегубернатор Петко Каравелов, при всяко идване в града не пропуща да посети Екатерининия дом. Двамата се познават от Русия, където той е приключил историко-филологически и юридически факултет. Още там е харесал момичето. Слаб, блед, с буйна къдрава коса и брада, 20 години по-големият Петко става за самотуващата интелектуалка “удивителен събеседник – забавен, разнороден, с изобилен избор на теми”, както признава тя в спомените си. Когато обаче той ненадейно й предлага сватба, получава
учтив, само че безапелационен отвод
– Катя мечтае единствено за Медицинската академия в Петербург. Втори път ще й предложи в деня на погребението на брат си Любен, но отводът ще е този път съвсем недодялан. Но след година време, когато провинциалната сивота напълно я притисне, Екатерина ще огледа с други очи идващия чак от София да я вижда мъж. И ето, една вечер “не помня как”, ще признае Каравелова, той изтръгва единодушието й.
От годежната им фотография гледа строго девиче лице, сред нея и къдрокосия й фаворит – разстояние, никакъв намек за непосредственост! И след годежа Катя все гледа майка й да участва на срещите й с Петко, тъй като “разговорите обичах, слушах всичко с жадно внимание, ласките ме смущаваха и… озадачаваха”. Завършила със златен орден, отгледана в благороден съветски дом, тя знае всичко за физиологията на растенията и нищо за физиологията на индивида. Пуритански възпитана, тя не е виждала мъж по долни дрехи и дори не е чувала да загатват в нейно наличие думи като “бременна” и “жена в положение”. Дотолкова е равнодушна към сватбата си, че отхвърля да си шие нова рокля, а в деня преди събитието не разрешава на жениха да й се мярка пред очите, с цел да прегледа тетрадките с писмените работи на ученичките си. Вечерта младоженката
отпраща брачна половинка в другата стая
до момента в който се съблече и когато въпреки всичко той влиза, тя, “увита като мамул”, е обърната към стената. Първата брачна нощ просто не се състои – ето по какъв начин я разказва не без самоирония самата Каравелова: “Когато той по бели облекла пристъпи към леглото ми, аз с подобен очевиден смут го изгледах, щото той едвам докосна хладни устни до страната и челото ми и с едвам чути думи: “Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка!” безропотно отиде към леглото си на противоположния завършек на огромната стая”.
И по този начин – цялостен месец. Ала таман търпението на Петко към непробудената още жена я привързва най-вече към него. “За мене актът не бе приятност, както отсетне съм чувала от доста дами, а непоносимо насилие”, признава чистосърдечно Каравелова. “И по този начин бе до рождението на първото ни дете Рада, 18.ХI.1880 година в София. Целувки, обятия – d’un bon gentre, само че без всичко останало, брр!…”
Едва след първото раждане Екатерина се влюбва в своя брачен партньор. “Как това стартира и по какъв начин пристигна? Без моя воля и щение”, ще изповяда тя. До края на живота си Каравелова ще бъде вярна брачна половинка и предана приятелка на мъжа си. Станала първа дама единствено десетина месеца след женитбата си, тя има сложна задача. Според Симеон Радев Каравелов бил “кирлив като антични Диоген” и Катя води същинска битка, с цел да го накара да се грижи за външния си тип. Младият министър-председател е извънредно безсистемен и заплеснат, нервозен и експлозивен – жена му го съпровожда компактно на всички места, става негов помощник, преводач и секретар, като съумява да му спести доста гафове.
Дали тогавашното 16-17-годишно момиче, за което една съученичка споделя, че е “странна примес от наивно, чисто детинство и студена старост”, остава и в зрелост свенливо по въпросите на любовта? Факт е, че през целия си живот Екатерина се отнася остро и безпардонно с хората, които имат разпасан любовен живот и обичат да се глумят просташки и цинично с тази страна на живота. След като инцидентно чува по какъв начин Стамболов разяснява пред другари половите си завоевания, тя го възненавижда до дъно, потвърждавайки, че той има
“извратеност на необузданата си буйна природа”
Отвращава се и от Наталия Каравелова, която “бе във властта на всички ниски инстинкти”, а Султана Рачо Петрова без жалост назовава в дневниците си “извратено, егоистично и разгалено същество”, което “свежда всичко на любовна игра и флирт”.
Вече стара, Екатерина Каравелова в една своя публикация с носталгия приказва за морала на своето потомство дами, за които е закон да се пазят от грях пред Бога и от позор пред хората. Тя самата изповядва до дъно тези правила, само че това за жалост не я защищава от горчива майчина орис. Губи първата си дъщеря в невръстна възраст, а никоя от другите две не се отличава с нейните морални устои. Непримирима и корава, Каравелова се намесва властно в живота им, който свършва трагично – Лора се самоубива, а Виола приключва в лудница.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ