Халеевата комета започна обратния си път към Земята
Халеевата комета стартира противоположния си път към Земята. Кога Халеевата комета ще се приближи до Земята четете в идващите редове.
След като се отдалечаваше от Земята
в продължение на съвсем 40 години, Халеевата комета най-сетне обърна опашката си и стартира своето пътешествие обратно към нас – подготвяйки се за зрелищно доближаване през 2061 година
В събота, се очакваше известната комета да доближи най-отдалечената си точка от Слънцето, известна още като афелий, на разстояние към 35 астрономически единици (AU) – или към 35 пъти дистанцията сред Земята и Слънцето, съгласно НАСА.
Това слага кометата надалеч оттатък орбитата
на Нептун и съвсем в предния двор на Плутон, който обикаля на към 39 AU.
В прочут смисъл това е средата на рутинната 76-годишна обиколка на Халей към Слънцето. През последните към 38 години кометата се е отдалечавала от нас на милиони благи всеки ден; сега през идващите 38 години
тя ще се доближава към нас.
Последното близко доближаване на Халей до Слънцето (или перихелий) е на 9 февруари 1986 година, когато съгласно НАСА той се е доближил на 54,6 милиона благи (87,8 милиона км) от Слънцето; това е към 0,58 AU от родната ни звезда или тъкмо във вътрешността в орбитата на Венера. Астрономите не са виждали кометата от 2003 година насам, след което
тя стана прекомерно дребна и неразбираема, с цел да бъде забелязана.
Кометите са топки от лед и прахуляк, които обикалят към Слънцето. Тези небесни обекти са най-известни със своите „ опашки “, които се образуват, когато слънчевата радиация изпарява ледените частици в тялото на кометата, предизвиквайки поток от газ и прахуляк зад нея.
Халеевата комета е първата комета,
за която е предсказано, че ще се завърне в небето на Земята. Астрономът Едмънд Халей следи кометата през 1682 година, без да знае какво тъкмо съставлява тя – за първи път той я назовава „ космата звезда “, съгласно уеб страницата за вести за наблюдаване на небето EarthSky.
Халей съпоставя наблюденията си с
сходни наблюдения, докладвани през 1531 и 1607 година, и изрича хипотезата, че и трите наблюдения са повторни появявания на еднакъв обект. Халей предвижда, че обектът ще се появи още веднъж през 1758 година – и това се случва. Халей, който умира през 1742 година, по този начин и не съумява да удостовери прогнозите си, макар че бъдещите учени в последна сметка назовават кометата в негова чест.
Халеевата комета прави идващото си близко доближаване до Слънцето на 28 юли 2061 г. Дотогава можете
да се насладите на блестящото завещание
на „ косматата звезда “ два пъти годишно, по време на два метеоритни дъжда, свързани с ледените парчета, оставени от кометата при предходни пътувания по земната орбита.
Метеоритният дъжд Делта Аквариди
през май и метеоритният дъжд Ориониди през октомври се случват, когато остарели парчета от Халеевата комета падат през земната атмосфера и изгарят като „ падащи звезди “.
Източник: livescience
След като се отдалечаваше от Земята
в продължение на съвсем 40 години, Халеевата комета най-сетне обърна опашката си и стартира своето пътешествие обратно към нас – подготвяйки се за зрелищно доближаване през 2061 година
В събота, се очакваше известната комета да доближи най-отдалечената си точка от Слънцето, известна още като афелий, на разстояние към 35 астрономически единици (AU) – или към 35 пъти дистанцията сред Земята и Слънцето, съгласно НАСА.
Това слага кометата надалеч оттатък орбитата
на Нептун и съвсем в предния двор на Плутон, който обикаля на към 39 AU.
В прочут смисъл това е средата на рутинната 76-годишна обиколка на Халей към Слънцето. През последните към 38 години кометата се е отдалечавала от нас на милиони благи всеки ден; сега през идващите 38 години
тя ще се доближава към нас.
Последното близко доближаване на Халей до Слънцето (или перихелий) е на 9 февруари 1986 година, когато съгласно НАСА той се е доближил на 54,6 милиона благи (87,8 милиона км) от Слънцето; това е към 0,58 AU от родната ни звезда или тъкмо във вътрешността в орбитата на Венера. Астрономите не са виждали кометата от 2003 година насам, след което
тя стана прекомерно дребна и неразбираема, с цел да бъде забелязана.
Кометите са топки от лед и прахуляк, които обикалят към Слънцето. Тези небесни обекти са най-известни със своите „ опашки “, които се образуват, когато слънчевата радиация изпарява ледените частици в тялото на кометата, предизвиквайки поток от газ и прахуляк зад нея.
Халеевата комета е първата комета,
за която е предсказано, че ще се завърне в небето на Земята. Астрономът Едмънд Халей следи кометата през 1682 година, без да знае какво тъкмо съставлява тя – за първи път той я назовава „ космата звезда “, съгласно уеб страницата за вести за наблюдаване на небето EarthSky.
Халей съпоставя наблюденията си с
сходни наблюдения, докладвани през 1531 и 1607 година, и изрича хипотезата, че и трите наблюдения са повторни появявания на еднакъв обект. Халей предвижда, че обектът ще се появи още веднъж през 1758 година – и това се случва. Халей, който умира през 1742 година, по този начин и не съумява да удостовери прогнозите си, макар че бъдещите учени в последна сметка назовават кометата в негова чест.
Халеевата комета прави идващото си близко доближаване до Слънцето на 28 юли 2061 г. Дотогава можете
да се насладите на блестящото завещание
на „ косматата звезда “ два пъти годишно, по време на два метеоритни дъжда, свързани с ледените парчета, оставени от кометата при предходни пътувания по земната орбита.
Метеоритният дъжд Делта Аквариди
през май и метеоритният дъжд Ориониди през октомври се случват, когато остарели парчета от Халеевата комета падат през земната атмосфера и изгарят като „ падащи звезди “.
Източник: livescience
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ