(Откъс от „Лидерите винаги обядват последни“ на Саймън Синек) Да

(Откъс от „ Лидерите постоянно обядват последни “ на Саймън Синек)
Да обичаме работата си, да се усещаме сигурни на работното място, да работим за компания, на която фактически ѝ пука по какъв начин се усещаме и какво мислим за това, което вършим – всичко това звучи идеално. Но броят на водачите, които желаят чиновниците им да се усещат сигурни, когато идват на работа, за жал, е доста по-нисък, в сравнение с си представяме. Работата е просто работа.
Идеализмът, за който приказвам, е превъзходен за книгите, отдадени на специалностите и заниманията ни, само че действителността е по-различна. Имаме сметки за заплащане, деца за изхранване, финансиране на университетско обучение. На главата ни се е струпало прекомерно доста. А и светът на открито, голямото непознато пространство, в действителност е рисков. Така че си стоим на същото място поради чувството за сигурност.
Повечето от нас обаче не си дават сметка, че цената, която плащаме, за нещото, което възприемаме като непоклатимост, е висока. Става дума за здравето.
Стресът и тревогата на работното място имат по-малко общо с работата, която вършим, и доста повече със слаб мениджмънт и водачество. Когато знаем, че на работното ни място има хора, които ги е грижа по какъв начин се усещаме, равнищата на стрес понижават. Но когато имаме възприятието, че сме единствените загрижени за себе си, или виждаме, че водачите на компанията се интересуват повече от числата, в сравнение с от нас, стресът и тревогата се повишават. Ето от кое място идва желанието да си сменим работата – не изпитваме преданост към компанията, чиито водачи не ни основават възприятие за принадлежност или не ни дават причина да останем, оттатък въпроса за парите и придобивките.
Но напускането на работата не е единственият път. Има доста по-прост и евентуално по-ефективен - да останем.
Но това не значи, че може да се измъкнем, без да създадем нещо. Ще би трябвало да променим някои неща, когато отидем на работа. Ще се наложи да отклоним част от фокуса си върху себе си и да обърнем повече внимание на хората към нас.
Точно както спартанците, ще би трябвало да се научим, че силата ни ще пристигна не от остротата на копията ни, а от желанието ни да предложим на другите отбраната на нашите щитове.
Подкрепящата ни и добре ръководена работна среда е потребна за здравето ни. Тези, които усещат, че имат повече надзор, че се усещат упълномощени да вземат решения, вместо да чакат утвърждение, страдат от по-малко стрес. Онези, които вършат това, което са им споделили, и постоянно са принудени да следват разпоредбите, страдат най-вече. Усещането ни за надзор, стресът и способността ни да демонстрираме най-хубавото от себе си, са директно свързани с това какъв брой сигурни се усещаме в една организация.
Има единствено един метод да разгадаем този проблем – като изградим и поддържаме кръгове на сигурността на работното място. Да сочим отговорните с пръст, не е решение, само че да се обединим и да създадем нещо - е.
Чрез основаването на безвреден кръг водачите понижават опасността, която хората усещат вътре в групата, а това ги освобождава и им разрешава да посветят повече време и сила, с цел да защитят организацията от непрекъснатите рискове извън и да уловят огромните благоприятни условия. Без безвреден кръг хората са принудени да хабят прекалено много време и сила, с цел да се пазят един от различен.
Средата, хората към нас, дефинират къде ще влагаме силата си. Колкото повече имаме вяра, че ни пазят гърбовете, толкоз по-подготвени сме да посрещнем непрестанните закани извън дружно. Само когато усещаме, че се намираме в безвреден кръг, ние се движим напред като обединен тим, по-способен да оцелее и да се развива без значение от външните условия.
Силата и издръжливостта на една компания не идват от продуктите и услугите, а от разбирателството сред хората в нея. Всеки член на групата има принос в опазването на безвредния кръг и е задача на водача да се увери, че те го вършат. Основната задача на водача е да внимава за хората в кръга.
В безвредния кръг се усещаме оценени от сътрудниците си и обгрижени от хората над нас. Ставаме изцяло уверени, че водачите на организацията и сътрудниците ни поддържат и ще създадат всичко по силите си, с цел да ни оказват помощ да успеем. Превръщаме се в членове на групата. Усещаме, че принадлежим към нея. Когато имаме вяра, че другите в групата, тези в кръга, ще се грижат за нас, се основават условия за свободна замяна на информация и ефикасна връзка. Това е основополагащо за появяването на нововъведения, за предотвратяването на ескалацията на проблеми и подготвянето на организациите да се пазят от външни рискове и да не пропуснат всяка добра опция.
Когато водачите на организациите се вслушат в работещите в нея, се построява нова фирмена просвета на угриженост, която разрешава на хората и концепциите да процъфтяват. Без насила, напрежение и напън хората по натурален метод се стараят да си оказват помощ и работят за напредъка на компанията дружно. Работенето с възприятие на обвързване е сменено от работенето с възприятие на горделивост. А идването на работа за компанията е сменено с идването на работа в името на хората, които са наети в нея. Работата към този момент не е място, където да се опасяват, а е място, на което ги ценят.