Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб ~ Петър ДЪНОВ
Откъс от драгоценното слово на Учителя Дънов (от цикъла беседи „ Сила и живот ”), оповестено в книгата „ Страници из духовната биография на българите ”.
ИСТИНАТА
Пилат зададе въпрос на Христа; „ Що е истина? “ Ето един бездънен метафизичен въпрос. Лесно е да се зададе, само че мъчително е да му се отговори. Истината в себе си е нещо съответно, действително, неизменяемо – безконечна светлина, безконечна мъдрост, безконечна обич, безконечна истина, безконечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината.
Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава независимост. Свободата е блян на човешкия разум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предопределен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга „ Моето превръщане “. Той приказва там за един собствен сън, който ясно характеризира неговото душевно положение преди обръщането му. „ Намирам се, споделя Толстой – предавам накратко неговия роман – насън лежащ на легло, нито ми е доста комфортно, нито пък ми е приятно; шавам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; виждам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми стартират една по една да падат; най-сетне остава под кръста ми единствено една пръчка. В това време един глас извиква: „ Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие! “ И виждам изпод под себе си един огромен дирек и бездънна бездна “.
Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, само че единствено една пръчка остава под кръста им, и Господ им споделя: „ Пази равновесие! “ И вие щом изговорите „ Равновесие! “, злополуката е избегната.
Когато изследвате Истината, би трябвало да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; единствено умрелите лежат по този начин. Вземам думата „ починал “ в метафоричен смисъл – човек стеснен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, само че Христос им споделя: „ Равновесие! “
Истината е самостоятелна от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или различен метод, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните връзки, тя постоянно ще съществува, каквато си е, в този свят, който е доста рационално основан. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва от горната страна, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всеки път блян към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е хубостта във връзка с индивида, такава е Истината във връзка с Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на естетика, на хубост. И когато кажете: „ Защо сме нещастни? “, Истината ви дава отговор: „ Защото сте невежи, тъй като престъпвате Закона “. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и желаеха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е схващане на Истината. Истината е просвета: да научим какви би трябвало да бъдат взаимните рационални връзки сред хората. Докато човек не докара своя разум, своето сърце в равновесие, съгласно Истината, не може да бъде свободен. Само по този начин ще може той да се съедини с Божествения свят.
Мнозина питат: „ Не може ли без премеждия? “ – Може. – „ И без страдания и изтезания? “ – Може, по какъв начин не! Но страданията са нужни за еволюцията на индивида. Човек желае да изучи света, по тази причина безусловно страда. А земята е място на страданията. „ Ама – споделя – отде да зная? “ Защо, преди да слезеш, не си питал горе рационалните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват доста за хората, рекло на един огромен ангел: „ Иска ми се доста да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя “. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „ Аз желаех да ме заведеш при индивидите, а ти ме заведе в пъкъла “. – „ Но пъкълът – това са хората “, дал отговор огромният ангел. И в действителност, пъкълът – то сме ние. Под думата „ пъкло “ у нас схващат шупване, бъблене изпод, улавяне за гушата, пердашене брат с брата – за какво един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „ Равенство би трябвало. “ По-голям е – дано вземе повече.
Ние на земята имаме таман ония връзки, които Бог е сложил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме съгласно Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който желае да изучи Истината, би трябвало да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика в действителност, аз не мога да ви определя; само че какво ражда музиката сама по себе си – мога да дефинира. То е естетика, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или кой да е различен инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са нужни три неща: първо, концепция в нашия разум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, актьор. Трябва, значи, музикална дарба вътре в мозъка, ухо сензитивно, и тогава един актьор да свири. И в случай че ме попитате какво нещо е преподавател, мога да ви кажа какво създава учителят. Той дава познания. А научите ли що е познание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата.
Из сказка, държана на 24 април 1916 година
От: „ Страници из духовната биография на българите ”, съставител Мария Майсторова, ИК „ Виделина ”
Снимки: petardanov.com