Откакто Израел започна крещящия си геноцид над окупираната Газа преди

Откакто Израел стартира крещящия си геноцид над окупираната Газа преди съвсем три седмици, пенлива войска от пешеходни западни политици удостовери един път своя неприветлив темперамент повече.

Главни измежду тях са губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и министърът на английския кабинет Суела Брейвърман. И двамата са преследвали – като пълзящи ухажори – гостоприемната прегръдка на Израел, нетърпеливи да впечатлят своята обичана, всеобщо убиваща деца, с любящи бонбони на хваление и лоялност.

Продължавайте да четете

лист с 4 детайла Разселеният готвач употребява дарения, с цел да изхрани 50 палестински фамилии Палестинският министър председател: Ще сплоти ли войната в Газа Хамас и Фатах? Израелски въздушни удари убиха десетки в Газа за една нощ, споделят палестински източници Защо Палестина не може да гласоподава по резолюции на Организация на обединените нации завършек на списъка

За своята предвидимо робска роля ДеСантис в действителност едностранно анулира първата корекция на Закона за правата на Съединени американски щати, който сякаш подсигурява на всеки американски жител правото да показва хрумвания „ посредством тирада “ и „ да се събира или се съберете с група, с цел да протестирате ”.

Обученият от Бръшляновата лига „ неграмотен маниак “ и размахващ се претендент за президент на Съединени американски щати завоюва мимолетно внимание по-рано тази седмица, когато забрани пропалестинска студентска група Студенти за правдивост в Палестина (SJP), от университетските кампуси на щата.

Доколкото ми е известно, необятното анулиране на SJP от страна на губернатора не е подтикнало постоянно огорчени телевизионни персони от трето равнище и воини на „ свободата на изложение “ като Бил Махер – който вероятно е прекарал повече време в Playboy Имение, а не библиотека – и компания, която да вие като бебета с колики за това нечувано нахлуване против неограничената тирада.

Фигури.

За да не бъде надминат по хипотетично свещените „ независимост на словото “ и „ правото на заседание “ анулиран резултат, Брейвърман – пристрастеният към каскадите, задължен да ме хване по малкия екран министър на вътрешните работи – се опита да направи още една истерична крачка напред, като се опита да сложи палестинското знаме отвън закона.

Съобщава се, че Брейвърман се е обърнала към няколко приятни британски полицейски сили – които апропо са наказани за отговорни в институционален расизъм – с молба към нейните послушни началници да преразгледат дали развяването или развяването на знамето съставлява престъпните закононарушения на „ тормоз “ или „ подбудителство към принуждение “.

Разбирам, че расистките служители на реда към момента обмислят дали да наложат безумния декрет или не.

Междувременно стотици хиляди неуплашени лондончани и почитатели на шотландския футболен клуб Селтик уведомиха Брейвърман какво мислят за нея и препоръчаната възбрана, като подвигнаха – с риск да бъдат затворени – палестинското знаме на демонстрации през уикенда и по време на мач от Шампионската лига в сряда.

Добре за тях.

Тези актове на взаимност от страна на елементарните хора в несъгласие с изтриването на всевъзможни очевидни прояви на поддръжка за хванати в капан палестинци и тяхната обективна идея са положителни образци за нужни отговори на глобената от страната решителност на Запада освен да задуши, само че и криминализират несъгласието.

Това е остаряла, поучителна история, която потвърждава, че по този начин наречените „ демократични “ демокрации няма да толерират палестинците и техните милиони съдружници да стачкуват против жестоките и смъртоносни дейности на техния другар, практикуващ апартейд, в Средния Изток – даже спокойно.

Изричното значение на това редовно угнетяване на палестинските „ гласове “ е, че палестинците въобще не би трябвало да имат „ глас “.

Вместо това те би трябвало да млъкнат и да одобряват като геополитическа действителност правото на Израел да краде и изгонва палестинците от техните земи и домове, както и да ги травматизира, затваря, осакатява и убива, до момента в който нахлува и изтриване на това, което остава от Палестина с карт бланш безотговорност.

За спомагателни и безапелационни доказателства за това всепроникващо цензурно отношение, апелирам, вижте огромна част от замаяните от геноцид западни медии тези дни.

Странното разследване, несъмнено, е, че всяко оборване на тази неуместна структура когато и да е, на всички места, от който и да било, явно се равнява на „ кръвна клюка “ или още по-лошо, празната риторична чутка, „ антисемитизъм ”.

Следователно решителният напън на Израел и неговите фанатични сурогати в чужбина придвижването за протест, отнемане от вложения и наказания (BDS) да бъде неразрешено и обрисувано като нелегално, антисемитско посягане за разстройване на правото на Израел да краде и да изгонят палестинците от техните земи и домове, както и да ги травматизират, затварят, осакатяват и убиват, до момента в който нахлуват и заличават това, което остава от Палестина с карт бланш безотговорност.

Очаква се палестинците да разрешат на побеснелите заселници да правят това, което по всевъзможен метод се равнява на разгром след разгром и да разрешат на израелските сили да ги бомбардират, гладуват и дехидратират до гибел, тъй като министър председателят Бенямин Нетаняху – и неговите запалени бранители в четвъртата власт – споделя, че може без задръжки или скрупули.

Палестинците нямат право на отговор. Те би трябвало да го одобряват – още веднъж и още веднъж и още веднъж.

Де факто: всяка форма на „ въоръжена “ опозиция – в това число, само че освен, мятане на камъни, изгаряне на гуми или стартиране на хвърчила – се смята за възмутително углавно закононарушение, което постоянно постанова бързата екзекуция на невръстни извършители, като палестинския парамедик Разан ал-Наджар.

20-годишната беше убита на 1 юни 2018 година, до момента в който се грижеше за палестинците, които бяха убити покрай ограда в Газа, до момента в който се противопоставяха на бруталната си окупация, като пускаха пламтящи хвърчила, които непроменяемо, се приземи върху невредими части изсъхнала израелска земя.

Първоначално израелските военни обявиха, че убийството на ал-Наджар е „ акцидент “. Месеци по-късно израелската правозащитна група B’Tselem заключи, че това е – изненада, изненада – неистина.

„ Противно на многото версии, препоръчани от [израелската] войска, обстоятелствата по случая водят до единствено едно умозаключение “, сподели тогава представител на B’Tselem. Израелските сили за сигурност съзнателно гръмнаха и убиха ал-Наджар „ макар обстоятелството, че тя не представляваше заплаха [и] носеше здравна униформа “.

В светлината на убийството на повече от 7000 палестинци от Израел в настойчиво гонене на геноцид, съвсем половината от които са бебета и деца, се чудя дали лингвистът Ноам Чомски и деятелят Норман Финкелщайн – обичайни и откровени другари на палестинците – са подготвени най-сетне да се откажат от тактическата си или всеобща съпротива на BDS.

Адските времена и условия го изискват.

Наистина, в малко видян раздел от своя отчет от 2021 година „ Прагът мина “, който открива, че Израел от генерации е правил „ закононарушения против човечеството на апартейд и гонене “, Human Rights Watch (HRW) ) поддържа главните стълбове на акцията за БДС.

Забележително е, че групата написа, че „ всички страни “ би трябвало: „ Споразуменията, схемите за съдействие и всички форми на търговия и покупко-продажби с Израел да бъдат подчинени на засилена надлежна инспекция, с цел да се ревизират тези, които директно способстват за осъществяването на закононарушения на апартейд и гонене на палестинци “ и „ постановат целеви наказания, в това число забрани за пътешестване и заледяване на активи, против длъжностни лица и организации, виновни за продължаващото осъществяване на тежки интернационалните закононарушения, в това число апартейд и гонене “.

Подозирам, че HRW е била стимулирана да ратифицира етичния, юридически и честен императив и легитимност на BDS от този елементарен, само че бездънен подтик: Всеки един от нас е задължен, в лицето на шокираща и вкоренена неправда и безсърдечност, посещавана от потомство след потомство обсадени палестинци, с цел да се направи нещо по въпроса.

Вече няма да съблюдаваме лекциите на Израел, нито нещастниците като Рон ДеСантис и Сю Брейвърман, диктуващи изискванията за опозиция против геноцидната свирепост на страна на апартейда.

Тези раболепни дни свършиха.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.