Навършват се 96 години от най-кървавия атентат в българската история
Отбелязваме една тъжна годишнина – 96 години от атентата в църквата „ Света Неделя ”, която тогава е носела името „ Свети Крал ”. Загиналите са 213 – измежду тях дами и деца, ранените са над 500.
Историята на този атентат стартира два дни по-рано с едно ликвидиране, без никой да допуска, че това е въведения към една покруса.
През 20-те години на предишния век у нас набират мощ крайните течения в политиката. България към момента не е укрепнала след Ньойския контракт, постепенно се гради новата държавност, а представителите на другите политически сили водят яростна борба между тях. През 1923 година е потушено Септемврийското въстание. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против техните дейци, както и против други леви среди и интелектуалци.
На 14 април 1925 година е погубен националният представител от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев от дейци на комунистическата партия. Той е застрелян предния ден в двора на църквата " Свети Седмочисленици ", до момента в който отивал с жена си и внучката си на утринната църковна работа. Целта е била на опелото му да се събере политическия и боен хайлайф на страната, в това число и Цар Борис III, които са същинската цел на атентаторите.
Атентаторите се свързват с клисаря на църквата и съумяват да внесат 25 кг взривни субстанции.
Минути след началото на опелото в ранния следобяд на 16 април избухва гърмежът и основният купол на църквата пада, а под него се намират голям брой почтени хора. По-късно пожарния пълководец Юрий Захарчук споделя:
„ Там видях жива гробница: части от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха изгубили наличие на духа, бягаха на всички направления и викаха. ”
Членовете на българското държавно управление оцеляват инцидентно, а Цар Борис III, който е основната цел, закъснява – той участва на опелото на починалите при опита за атентат против него в прохода Арабаконак, осъществен също два дни по-рано.
Сред жертвите в „ Света Неделя ” са доста представители на военния ни хайлайф – 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, както и герои, сражавали се за България по време на Първата международна война.
Още на 16 април в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година. Организаторите на атентата са хванати, множеството от тях са наказани на гибел, а някои се самоубиват преди да бъдат хванати. Присъдите са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май. Датата 16 април остава като една от най-черните в българската история.
Атентатът в " Света Неделя " е най-кървавият в българската история, а до 80-те на XX век и в света.
Осъдените от Народния съд - " Не би трябвало да плачем за нас, а за България "
Историята на този атентат стартира два дни по-рано с едно ликвидиране, без никой да допуска, че това е въведения към една покруса.
През 20-те години на предишния век у нас набират мощ крайните течения в политиката. България към момента не е укрепнала след Ньойския контракт, постепенно се гради новата държавност, а представителите на другите политически сили водят яростна борба между тях. През 1923 година е потушено Септемврийското въстание. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против техните дейци, както и против други леви среди и интелектуалци.
На 14 април 1925 година е погубен националният представител от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев от дейци на комунистическата партия. Той е застрелян предния ден в двора на църквата " Свети Седмочисленици ", до момента в който отивал с жена си и внучката си на утринната църковна работа. Целта е била на опелото му да се събере политическия и боен хайлайф на страната, в това число и Цар Борис III, които са същинската цел на атентаторите.
Атентаторите се свързват с клисаря на църквата и съумяват да внесат 25 кг взривни субстанции.
Минути след началото на опелото в ранния следобяд на 16 април избухва гърмежът и основният купол на църквата пада, а под него се намират голям брой почтени хора. По-късно пожарния пълководец Юрий Захарчук споделя:
„ Там видях жива гробница: части от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха изгубили наличие на духа, бягаха на всички направления и викаха. ”
Членовете на българското държавно управление оцеляват инцидентно, а Цар Борис III, който е основната цел, закъснява – той участва на опелото на починалите при опита за атентат против него в прохода Арабаконак, осъществен също два дни по-рано.
Сред жертвите в „ Света Неделя ” са доста представители на военния ни хайлайф – 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, както и герои, сражавали се за България по време на Първата международна война.
Още на 16 април в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година. Организаторите на атентата са хванати, множеството от тях са наказани на гибел, а някои се самоубиват преди да бъдат хванати. Присъдите са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май. Датата 16 април остава като една от най-черните в българската история.
Атентатът в " Света Неделя " е най-кървавият в българската история, а до 80-те на XX век и в света.
Осъдените от Народния съд - " Не би трябвало да плачем за нас, а за България "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ