Отбелязваме Сирни Заговезни и Баба Марта
Отбелязваме два празника през днешния ден - Сирни Заговезни и Баба Марта (1 март).
Седем седмици преди Възкресение Христово и ден преди началото на Великия пост, е Неделя на Всеопрощението . По време на богослуженията църковните текстове приканват християните да простят и да изискат амнистия.
Денят е прочут и като Сирни Заговезни,като на него се съблюдават разнообразни обреди и традиции. Трапезата е без месо и фамилни събирания са част от обредността на празника.
„ Още от моето детинство този празник хората доста го уважаваха. Млади фамилии отиват при кръстника с стомна вино, с портокали, шоколадови бонбони да си дадат амнистия. “
„ Баба връзваше на тавана конец, на който връзвахме бяла халва, яйце, сирене. Някъде му споделят " хамкане ", " амкане ", ние си му викахме " ламкане " Идеята беше някой да успее да хване това, което се върти на конеца. Мама, баща, целувах ръка на баба и дядо, по-късно ние не тях, така наречен амнистия. “, споделят врачани, представени от БНР.
В православната традиция взаимното помилван е най-важно за днешната Сиропустна Неделя, преди началото на Великия пост.
„ Един човек, когато не умее да прости, той не умее и всички останали работи “.
Христос пък като е споделил: „ Прощавайте, с цел да бъдете простени “, се споделя в светите трудове.
Всяка година на Първи март пък българите се закичваме с бяло-червени мартеници, с цел да бъдем здрави щастливи, както и като предусещане за края на зимата и настъпването на пролетта.
Не се знае от кой момент тъкмо датира тази неповторима българска традиция.
Според една от легендите мартеници връзвали по българските земи още траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.
На мартениците се приписва и до през днешния ден магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък.
Седем седмици преди Възкресение Христово и ден преди началото на Великия пост, е Неделя на Всеопрощението . По време на богослуженията църковните текстове приканват християните да простят и да изискат амнистия.
Денят е прочут и като Сирни Заговезни,като на него се съблюдават разнообразни обреди и традиции. Трапезата е без месо и фамилни събирания са част от обредността на празника.
„ Още от моето детинство този празник хората доста го уважаваха. Млади фамилии отиват при кръстника с стомна вино, с портокали, шоколадови бонбони да си дадат амнистия. “
„ Баба връзваше на тавана конец, на който връзвахме бяла халва, яйце, сирене. Някъде му споделят " хамкане ", " амкане ", ние си му викахме " ламкане " Идеята беше някой да успее да хване това, което се върти на конеца. Мама, баща, целувах ръка на баба и дядо, по-късно ние не тях, така наречен амнистия. “, споделят врачани, представени от БНР.
В православната традиция взаимното помилван е най-важно за днешната Сиропустна Неделя, преди началото на Великия пост.
„ Един човек, когато не умее да прости, той не умее и всички останали работи “.
Христос пък като е споделил: „ Прощавайте, с цел да бъдете простени “, се споделя в светите трудове.
Всяка година на Първи март пък българите се закичваме с бяло-червени мартеници, с цел да бъдем здрави щастливи, както и като предусещане за края на зимата и настъпването на пролетта.
Не се знае от кой момент тъкмо датира тази неповторима българска традиция.
Според една от легендите мартеници връзвали по българските земи още траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.
На мартениците се приписва и до през днешния ден магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ