Поклон пред героите! Днес честваме 144 години от Шипченската...
Отбелязваме 144 години от Шипченската епопея – героичните боеве за прохода Шипка.
Стотици българи изкачват всяка година историческия старопланински връх, където са се състояли боевете и през днешния ден е повдигнат монумент, с цел да отдадат респект на героите, починали за свободата на България.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 година (9-13 август по остарял стил) сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000 души и запас от 10 000), да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е 3-тият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата. В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16 стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска.
Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като " Зимно шипченско стоене ". Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: " На Шипка всичко е умерено ".
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, " в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", по думите на ген. Радецки.
След рухването на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година
На 26 август 1934 година паметникът на връх Свети Никола (както се е казвал връх Шипка до 1951 г.) е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Стотици българи изкачват всяка година историческия старопланински връх, където са се състояли боевете и през днешния ден е повдигнат монумент, с цел да отдадат респект на героите, починали за свободата на България.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 година (9-13 август по остарял стил) сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000 души и запас от 10 000), да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е 3-тият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата. В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16 стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска.
Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като " Зимно шипченско стоене ". Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: " На Шипка всичко е умерено ".
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, " в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", по думите на ген. Радецки.
След рухването на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година
На 26 август 1934 година паметникът на връх Свети Никола (както се е казвал връх Шипка до 1951 г.) е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ