Компанията, която ще строи космически бензиностанции
От зората на галактическата епоха - изстрелването на Спутник I през 1957 година - хората са изпратили над 15 000 спътника в орбита. Малко над половината към момента действат. Останалите - след привършване на горивото и привършване на експлоатационния им живот - или са изгорели в атмосферата, или към момента обикалят към планетата като безполезни части метал, написа CNN.
Като такива те съставляват опасност за Международната галактическа станция и за други спътници. Европейската галактическа организация пресмята, че досега са се случили над 640 „ счупвания, детонации, конфликти или аномални събития, водещи до фрагментация “.
Това е основало аура от галактически отпадък към Земята, формирана от 36 500 обекта, по-големи от 10 сантиметра, както и големи 130 милиона фрагмента до 1 сантиметър. Почистването на тези боклуци е скъпо и комплицирано и макар няколкото проекта, към момента няма осезаеми резултати. Един от методите човечеството да се оправи с казуса е да спре да създава още отпадъци - като презарежда спътниците, вместо да ги извежда от употреба, откакто мощността им свърши.
В момента не можете да заредите с гориво спътник в орбита. Когато горивото на спътниците свърши, те се трансформират в рискови парчета, носещи се в близост с доста висока скорост и рискуващи конфликти “, споделя Даниел Фабер, основен изпълнителен шеф на Orbit Fab - основана в Колорадо компания, която желае да промени това.
„ Липсата на гориво основава цяла парадигма, по отношение на която хората проектират галактическите си задачи. Не можем да вършим поправки и поддръжка, не можем да надграждаме нищо. Има толкоз доста неща, които не можем да вършим и работим доста лимитирано. Това е проблем, за който опитваме да предложим решение “, изяснява Фабер.
Космическа хирургия
Концепцията за зареждане и обслужване на спътници в орбита беше въведена от НАСА през 2007 година, когато - в съдействие с DARPA (изследователското звено на Министерството на защитата на САЩ) и Boeing - беше стартирана задачата Orbital Express. Тя включваше два особено основани спътника, които сполучливо се скачваха и прехвърляха гориво. По-късно НАСА работи върху задачата за роботизирано зареждане с гориво (RRM), която в допълнение изследва провокациите при този развой на съществуващите спътници.
Сега организацията работи върху OSAM-1, който би трябвало да бъде изстрелян през 2026 година и ще се опита да зареди с гориво Landsat-7 - спътник за наблюдаване на Земята с изчерпани мощности.
Това е задача за зареждане с гориво на спътник, който не е квалифициран за зареждане с гориво. Той би трябвало да се разреже, с цел да получи екипът достъп до тръбите за гориво. Това дава впечатляваща дарба за ремонт на спътници, само че си има цена “, споделя Фабер.
От НАСА показват, че OSAM-1 ще коства общо към 2 милиарда $. Orbit Fab няма проекти да се занимава със съществуващия флот от спътници. Вместо това той желае да се концентрира върху тези, които към момента не са пуснати на пазара, и да ги оборудва със типов порт - наименуван RAFTI, което фрапантно ще опрости интервенцията по зареждане с гориво, запазвайки цената ниска.
„ Това, което се стремим да вършим, е да създадем евтина инфраструктура. Все още няма наличен в комерсиалната мрежа порт за гориво за зареждане на спътник в орбита “, споделя Фабер.
Orbit Fab работи върху система, която включва пристанище за гориво, совалки за зареждане с гориво – които ще го доставят до спътник в потребност, и цистерни, или орбитални бензиностанции, от които совалките биха могли да вземат гориво. Компанията разгласи цена от 20 милиона $ за доставка в орбита на хидразин - най-разпространеното сателитно гориво. През 2018 година сдружението изстреля две тестови платформи към Международната галактическа станция. През 2021 година започва Tanker-001 Tenzing - демонстратор на хранилище за гориво. Следващото изстрелване е планувано за 2024 година
Ние доставяме гориво в геостационарна орбита за задача, която се извършва от Изследователската лаборатория на Военновъздушни сили. В момента те го третират като проява, само че провокира огромен интерес у хората, които осъзнават цената на зареждането с гориво “, споделя Фабер.
Първият частен клиент на Orbit Fab ще бъде Astroscale - японска компания за обслужване на спътници, която създаде първия спътник, предопределен за зареждане с гориво. Наречен LEXI, понастоящем е планувано той да излети в космоса през 2026 година
Оригинален метод
Според Симон Д’Амико, доцент по астронавтика в Станфордския университет, обслужването в орбита е един от ключовете за обезпечаване на безвредно и стабилно развиване на космоса.
„ Можете ли да си визиите инфраструктура за наземна подвижност, пътища и градове без бензиностанции и автосервизи? Можете ли да си визиите коли за еднократна приложимост или самолети? “, пита той.
„ Развитието на галактическата инфраструктура и разпространяването на галактически активи доближава сериозен размер, който към този момент не е резистентен без смяна на парадигмата “, добавя специалистът.
Д`Амико прибавя, че има доста аргументи, заради които това не се е случило по-рано, в това число неналичието на осъзната нужда поради ограничавания брой галактически кораби и обстоятелството, че технологията за обслужване в орбита едвам в този момент е станала стопански жизнеспособна заради прогрес в сателитната миниатюризация.
Това евентуално е единствената компания в света, която се е позиционирала да разположи „ бензиностанции “ в орбита. Мисля, че методът й е в действителност визионерски и може да се изплати в средносрочен до дълготраен проект. Въпреки това има висок риск в кратковременен проект, защото спътниците би трябвало да бъдат проектирани предвид на опцията за многократна приложимост и зареждане с гориво “, споделя той за Orbit Fab.
Първоначално Orbit Fab възнамерява да откри пазар, като снабдител на гориво за компании, сходни на Astroscale, които възнамеряват да инспектират, ремонтират и надграждат спътници в орбита или да събират боклуци. Според Фабер, триумфът в този бранш би могъл да убеди огромните телекомуникационни корпорации, които оперират с огромен брой спътници, да „ раздрусат “ своя бизнес модел и да прегърнат концепцията за обслужване и зареждане с гориво. Той прибавя, че откакто моделът на изпращане и снабдяване на гориво в орбита бъде открит, идната стъпка е да стартираме да произвеждаме горивото там.
„ След 10 или 15 години бихме желали да строим рафинерии в орбита, преработвайки материал, който се изстрелва от земята, в набор от артикули, които хората желаят да купят: въздух и вода за търговски галактически станции, изходни минерали за 3D принтери за развъждане на растения и други. Ние желаеме да бъдем промишлен снабдител на химикали за нововъзникващата комерсиална галактическа промишленост “, заключи той.
Като такива те съставляват опасност за Международната галактическа станция и за други спътници. Европейската галактическа организация пресмята, че досега са се случили над 640 „ счупвания, детонации, конфликти или аномални събития, водещи до фрагментация “.
Това е основало аура от галактически отпадък към Земята, формирана от 36 500 обекта, по-големи от 10 сантиметра, както и големи 130 милиона фрагмента до 1 сантиметър. Почистването на тези боклуци е скъпо и комплицирано и макар няколкото проекта, към момента няма осезаеми резултати. Един от методите човечеството да се оправи с казуса е да спре да създава още отпадъци - като презарежда спътниците, вместо да ги извежда от употреба, откакто мощността им свърши.
В момента не можете да заредите с гориво спътник в орбита. Когато горивото на спътниците свърши, те се трансформират в рискови парчета, носещи се в близост с доста висока скорост и рискуващи конфликти “, споделя Даниел Фабер, основен изпълнителен шеф на Orbit Fab - основана в Колорадо компания, която желае да промени това.
„ Липсата на гориво основава цяла парадигма, по отношение на която хората проектират галактическите си задачи. Не можем да вършим поправки и поддръжка, не можем да надграждаме нищо. Има толкоз доста неща, които не можем да вършим и работим доста лимитирано. Това е проблем, за който опитваме да предложим решение “, изяснява Фабер.
Космическа хирургия
Концепцията за зареждане и обслужване на спътници в орбита беше въведена от НАСА през 2007 година, когато - в съдействие с DARPA (изследователското звено на Министерството на защитата на САЩ) и Boeing - беше стартирана задачата Orbital Express. Тя включваше два особено основани спътника, които сполучливо се скачваха и прехвърляха гориво. По-късно НАСА работи върху задачата за роботизирано зареждане с гориво (RRM), която в допълнение изследва провокациите при този развой на съществуващите спътници.
Сега организацията работи върху OSAM-1, който би трябвало да бъде изстрелян през 2026 година и ще се опита да зареди с гориво Landsat-7 - спътник за наблюдаване на Земята с изчерпани мощности.
Това е задача за зареждане с гориво на спътник, който не е квалифициран за зареждане с гориво. Той би трябвало да се разреже, с цел да получи екипът достъп до тръбите за гориво. Това дава впечатляваща дарба за ремонт на спътници, само че си има цена “, споделя Фабер.
От НАСА показват, че OSAM-1 ще коства общо към 2 милиарда $. Orbit Fab няма проекти да се занимава със съществуващия флот от спътници. Вместо това той желае да се концентрира върху тези, които към момента не са пуснати на пазара, и да ги оборудва със типов порт - наименуван RAFTI, което фрапантно ще опрости интервенцията по зареждане с гориво, запазвайки цената ниска.
„ Това, което се стремим да вършим, е да създадем евтина инфраструктура. Все още няма наличен в комерсиалната мрежа порт за гориво за зареждане на спътник в орбита “, споделя Фабер.
Orbit Fab работи върху система, която включва пристанище за гориво, совалки за зареждане с гориво – които ще го доставят до спътник в потребност, и цистерни, или орбитални бензиностанции, от които совалките биха могли да вземат гориво. Компанията разгласи цена от 20 милиона $ за доставка в орбита на хидразин - най-разпространеното сателитно гориво. През 2018 година сдружението изстреля две тестови платформи към Международната галактическа станция. През 2021 година започва Tanker-001 Tenzing - демонстратор на хранилище за гориво. Следващото изстрелване е планувано за 2024 година
Ние доставяме гориво в геостационарна орбита за задача, която се извършва от Изследователската лаборатория на Военновъздушни сили. В момента те го третират като проява, само че провокира огромен интерес у хората, които осъзнават цената на зареждането с гориво “, споделя Фабер.
Първият частен клиент на Orbit Fab ще бъде Astroscale - японска компания за обслужване на спътници, която създаде първия спътник, предопределен за зареждане с гориво. Наречен LEXI, понастоящем е планувано той да излети в космоса през 2026 година
Оригинален метод
Според Симон Д’Амико, доцент по астронавтика в Станфордския университет, обслужването в орбита е един от ключовете за обезпечаване на безвредно и стабилно развиване на космоса.
„ Можете ли да си визиите инфраструктура за наземна подвижност, пътища и градове без бензиностанции и автосервизи? Можете ли да си визиите коли за еднократна приложимост или самолети? “, пита той.
„ Развитието на галактическата инфраструктура и разпространяването на галактически активи доближава сериозен размер, който към този момент не е резистентен без смяна на парадигмата “, добавя специалистът.
Д`Амико прибавя, че има доста аргументи, заради които това не се е случило по-рано, в това число неналичието на осъзната нужда поради ограничавания брой галактически кораби и обстоятелството, че технологията за обслужване в орбита едвам в този момент е станала стопански жизнеспособна заради прогрес в сателитната миниатюризация.
Това евентуално е единствената компания в света, която се е позиционирала да разположи „ бензиностанции “ в орбита. Мисля, че методът й е в действителност визионерски и може да се изплати в средносрочен до дълготраен проект. Въпреки това има висок риск в кратковременен проект, защото спътниците би трябвало да бъдат проектирани предвид на опцията за многократна приложимост и зареждане с гориво “, споделя той за Orbit Fab.
Първоначално Orbit Fab възнамерява да откри пазар, като снабдител на гориво за компании, сходни на Astroscale, които възнамеряват да инспектират, ремонтират и надграждат спътници в орбита или да събират боклуци. Според Фабер, триумфът в този бранш би могъл да убеди огромните телекомуникационни корпорации, които оперират с огромен брой спътници, да „ раздрусат “ своя бизнес модел и да прегърнат концепцията за обслужване и зареждане с гориво. Той прибавя, че откакто моделът на изпращане и снабдяване на гориво в орбита бъде открит, идната стъпка е да стартираме да произвеждаме горивото там.
„ След 10 или 15 години бихме желали да строим рафинерии в орбита, преработвайки материал, който се изстрелва от земята, в набор от артикули, които хората желаят да купят: въздух и вода за търговски галактически станции, изходни минерали за 3D принтери за развъждане на растения и други. Ние желаеме да бъдем промишлен снабдител на химикали за нововъзникващата комерсиална галактическа промишленост “, заключи той.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ