Щрихи към портрета на един набожен народ
От това, което се пее към този момент години от нашенски артисти и певици около Великден като нова естрадна манифактура, този път не в възхвала на Партията, а на Божия наследник, не може да не се стигне до възторжения извод: Брей, какъв брой религиозен народ сме станали! Виж ни, бе Боже, и помагай! Помагай да се вмъкнем и в еврозоната, и в Шенген, да се докопаме до повече евросредства и ибо да си поживеем, Господи, и ние, елементарните българи. Няма единствено елитът ни от чапкъни да си живее като Симеончо... Набожен народ сме станали. И все по-набожен, ибо Господи, ставаме.
След 10 ноември, дето се споделя, преживяхме нещо като второ покръстване на българите. Що членове на Централен комитет, целият партиен и дружествен хайлайф извършиха църквите. И се промъкваха, пъшкайки, олели се мъже и дами под масите в олтарите за очищение на греховете. И към този момент 30 години е все по този начин - дойдат ли християнските празници, и най-големите хаирсъзи на страната застават със смирени ликове в църквите и се надпреварват да целуват икони и ръце на попове.
А че сме станали доста религиозен народ - до същия извод може да се стигне и по вижданото навсякъде обилие от всевъзможен роден и чуждестранен кич на тематика Божия наследник, Божията майка, Синът Божи и всичко обвързвано с този празник със съответните бронзови ангели с крила и всевъзможен кадрови антураж на парадайса.
Разбира се, огромният % от всички картички, щамповани торби, вази и прочие с такива набожни сюжети и артикули кой знае за какво са все от азиатски промишлен генезис, където, доколкото ми е известно, изобщо не се чества Великден, а там титулярът по обожествяването е Буда. И азиатците си имат Буда, освен ние, българите, си имаме завъден подобен, на който се кланят днешните чорбари на властта.
Един след различен се занизват още при започване на годината по остаряла вековна традиция празниците на светиите у нас. Що кич в големи размери се изкупува и подарява на стотиците ни хиляди ивановци, йордановци, йорданки, трифоновци и т. н. Вижте единствено църковния ни календар, по който към този момент се движат стремително дейностите и на родни занаятчии, естрадни композитори, текстописци, художници - стахановци на икони, политически и държавни пиари и прочие.
А в Пловдив, столицата на европейската просвета, се появиха още през лятото дори постелки - изтривалки за крайници, с надпис с християнското благопожелание " Happy Easter " или " Merry Christmas "! Едно време градските отдели на търговията и културата не допускаха и глобиха такива парадокси, но в този момент, хайде да не изяснявам какво е в този момент... Питам се единствено какво би станало, в случай че се появят за обмен в магазините постелки - изтривалки за крайници, пред входните порти с някакъв надпис, отдаден примерно на мюсюлмански празник?
В същото време на възхвала на Бог и светии по българските земи по календара продължава обаче тотално безбожие, което не е бивало изобщо и през времето на сякаш напълно атеистичния социализъм у нас! Да, дами и господа, от четвърт век все по този начин продължаваме да си живеем и след толкоз божии празници в страна с: безбожно ниски заплати и пенсии, с безбожно скъпи мляко, месо, яйца, сирене, кашкавал за децата ни, с безбожно скъпи медикаменти и лекарски услуги и лекуване, с безбожно високи налози, с безбожно високи цени на парно, ток, вода, телефон, с безбожно високи правосъдни такси и адвокатски възнаграждения, с безбожно високи заплати и награди на евро и нашенски депутати и всевъзможен още легион служители на фона на сиромашията, при която живее народът ни. Най-бедният в Европейски Съюз народ, безбожно ограбен от родни и непознати вагабонти през годините на състоялия се по безверен сюжет безбожно унищожителен преход...
Пред християнски празници стана към този момент традиция по пазарите да се подвигат безбожно цените на чушките, доматите, тиквите, краставиците, в магазините - цените на агнешкото, козунаците, яйцата. Вдигат се безбожно и цените в игрите на шанса. Вместо да се понижават по християнски, но не.
Въобще - Бог да ни е на помощ!
Същият този Бог, който възпяват манифактурно десетките ни естрадни и чалга чучулиги и гларуси, щом се зададат празници от църковния ни календар, а политици и управници с безбожните си каузи на гърба на православния ни безпаричен народ пишат може би историята на... утрешния български атеизъм.
След 10 ноември, дето се споделя, преживяхме нещо като второ покръстване на българите. Що членове на Централен комитет, целият партиен и дружествен хайлайф извършиха църквите. И се промъкваха, пъшкайки, олели се мъже и дами под масите в олтарите за очищение на греховете. И към този момент 30 години е все по този начин - дойдат ли християнските празници, и най-големите хаирсъзи на страната застават със смирени ликове в църквите и се надпреварват да целуват икони и ръце на попове.
А че сме станали доста религиозен народ - до същия извод може да се стигне и по вижданото навсякъде обилие от всевъзможен роден и чуждестранен кич на тематика Божия наследник, Божията майка, Синът Божи и всичко обвързвано с този празник със съответните бронзови ангели с крила и всевъзможен кадрови антураж на парадайса.
Разбира се, огромният % от всички картички, щамповани торби, вази и прочие с такива набожни сюжети и артикули кой знае за какво са все от азиатски промишлен генезис, където, доколкото ми е известно, изобщо не се чества Великден, а там титулярът по обожествяването е Буда. И азиатците си имат Буда, освен ние, българите, си имаме завъден подобен, на който се кланят днешните чорбари на властта.
Един след различен се занизват още при започване на годината по остаряла вековна традиция празниците на светиите у нас. Що кич в големи размери се изкупува и подарява на стотиците ни хиляди ивановци, йордановци, йорданки, трифоновци и т. н. Вижте единствено църковния ни календар, по който към този момент се движат стремително дейностите и на родни занаятчии, естрадни композитори, текстописци, художници - стахановци на икони, политически и държавни пиари и прочие.
А в Пловдив, столицата на европейската просвета, се появиха още през лятото дори постелки - изтривалки за крайници, с надпис с християнското благопожелание " Happy Easter " или " Merry Christmas "! Едно време градските отдели на търговията и културата не допускаха и глобиха такива парадокси, но в този момент, хайде да не изяснявам какво е в този момент... Питам се единствено какво би станало, в случай че се появят за обмен в магазините постелки - изтривалки за крайници, пред входните порти с някакъв надпис, отдаден примерно на мюсюлмански празник?
В същото време на възхвала на Бог и светии по българските земи по календара продължава обаче тотално безбожие, което не е бивало изобщо и през времето на сякаш напълно атеистичния социализъм у нас! Да, дами и господа, от четвърт век все по този начин продължаваме да си живеем и след толкоз божии празници в страна с: безбожно ниски заплати и пенсии, с безбожно скъпи мляко, месо, яйца, сирене, кашкавал за децата ни, с безбожно скъпи медикаменти и лекарски услуги и лекуване, с безбожно високи налози, с безбожно високи цени на парно, ток, вода, телефон, с безбожно високи правосъдни такси и адвокатски възнаграждения, с безбожно високи заплати и награди на евро и нашенски депутати и всевъзможен още легион служители на фона на сиромашията, при която живее народът ни. Най-бедният в Европейски Съюз народ, безбожно ограбен от родни и непознати вагабонти през годините на състоялия се по безверен сюжет безбожно унищожителен преход...
Пред християнски празници стана към този момент традиция по пазарите да се подвигат безбожно цените на чушките, доматите, тиквите, краставиците, в магазините - цените на агнешкото, козунаците, яйцата. Вдигат се безбожно и цените в игрите на шанса. Вместо да се понижават по християнски, но не.
Въобще - Бог да ни е на помощ!
Същият този Бог, който възпяват манифактурно десетките ни естрадни и чалга чучулиги и гларуси, щом се зададат празници от църковния ни календар, а политици и управници с безбожните си каузи на гърба на православния ни безпаричен народ пишат може би историята на... утрешния български атеизъм.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ