1 февруари 1945 г. Кои са рисунките и снимките, запечатали терора
От терора на 40-те години през днешния ден съвсем няма образна диря. Снимките и филмовите фрагменти са малко, а най-известните са от правосъдните зали. Ако човек разчита на тях, ще добие неправилната визия, че един естествен съд просто е произнесъл по-тежки и по-многобройни присъди спрямо нормалната си процедура.
На 1 февруари се навършват 77 години от деня, в който първата сходна присъда е произнесена. Това е осъществено от изключително съдилище, наречено Народен съд. Формално то е призвано да въздаде правдивост за закононарушенията, осъществени от пронацисткото ръководство на страната. Но действителността се оказва друга.
Народният съд осъжда на гибел или на затвор политици и интелектуалци без оглед на действителното им присъединяване в някаква незаконна активност. Сред наказаните са в това число антифашисти, бранители на евреите, съперници на съюза на България с Германия и пострадали от царския режим. Народният съд се трансформира в главен инструмент за налагане на новата власт посредством изтребване на нейните съперници.
1 февруари е избран за ден за памет на жертвите на комунистическия режим, само че тази дата е единствено знак. В реалност терорът стартира по-рано от 1 февруари 1945 година, продължава с друг интензитет още 45 години и не се лимитира до кавга, узаконена в правосъдната зала.
Малко след преврата на 9 септември 1944 година художникът Борис Денев е задържан и изпратен без съд в Централния софийски затвор за пет месеца. След това е изпратен в лагер в Дупница. Там той рисува това, което вижда, и съумява в две сложни инициативи - да излезе жив и да резервира рисунките. Те са измежду дребното изображения на претърпяното в тези години, рисувани точно по време на събитията, а не по загатна за тях.
След рухването на комунистическия режим през 1989 година откривателите още дълго чакат отварянето на архивите, с цел да стартират занапред изследвания на обособени събития в 45-годишния интервал. Архивът на Българска комунистическа партия да вземем за пример става наличен за всички едвам след 1997 година Архивът на Министерство на вътрешните работи отчасти се отваря през 1997 година, само че още десетилетие отива за гарантиране на цялостен достъп до него.
Първият документален филм за комунистическите лагери е на - "Оцелелите. Лагерни разкази " (1990). В него за първи път приказват хората, останали живи след интернирането си.
След рухването на Берлинската стена излизат стотици публикации и десетки книги за комунистическия интервал. Те се пробват да отговорят на огромното търсене на информация за историята.
Чак през 2014 година излиза от щемпел най-подробното изложение на събитията от 9 септември 1944 година - това на Александър Везенков в едноименната му книга.
На 1 февруари се навършват 77 години от деня, в който първата сходна присъда е произнесена. Това е осъществено от изключително съдилище, наречено Народен съд. Формално то е призвано да въздаде правдивост за закононарушенията, осъществени от пронацисткото ръководство на страната. Но действителността се оказва друга.
Народният съд осъжда на гибел или на затвор политици и интелектуалци без оглед на действителното им присъединяване в някаква незаконна активност. Сред наказаните са в това число антифашисти, бранители на евреите, съперници на съюза на България с Германия и пострадали от царския режим. Народният съд се трансформира в главен инструмент за налагане на новата власт посредством изтребване на нейните съперници.
1 февруари е избран за ден за памет на жертвите на комунистическия режим, само че тази дата е единствено знак. В реалност терорът стартира по-рано от 1 февруари 1945 година, продължава с друг интензитет още 45 години и не се лимитира до кавга, узаконена в правосъдната зала.
Малко след преврата на 9 септември 1944 година художникът Борис Денев е задържан и изпратен без съд в Централния софийски затвор за пет месеца. След това е изпратен в лагер в Дупница. Там той рисува това, което вижда, и съумява в две сложни инициативи - да излезе жив и да резервира рисунките. Те са измежду дребното изображения на претърпяното в тези години, рисувани точно по време на събитията, а не по загатна за тях.
След рухването на комунистическия режим през 1989 година откривателите още дълго чакат отварянето на архивите, с цел да стартират занапред изследвания на обособени събития в 45-годишния интервал. Архивът на Българска комунистическа партия да вземем за пример става наличен за всички едвам след 1997 година Архивът на Министерство на вътрешните работи отчасти се отваря през 1997 година, само че още десетилетие отива за гарантиране на цялостен достъп до него.
Първият документален филм за комунистическите лагери е на - "Оцелелите. Лагерни разкази " (1990). В него за първи път приказват хората, останали живи след интернирането си.
След рухването на Берлинската стена излизат стотици публикации и десетки книги за комунистическия интервал. Те се пробват да отговорят на огромното търсене на информация за историята.
Чак през 2014 година излиза от щемпел най-подробното изложение на събитията от 9 септември 1944 година - това на Александър Везенков в едноименната му книга.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ