Новата посока – към суровините на бъдещето
От тази седмица към този момент работи съдружие за усилване на промишления потенциал в Европейския съюз за производството на полупроводници. Те участват в съвсем всички нови технологии като електрическите коли, чиито пазарен дял в Европа се е нараснал над двойно през второто тримесечие на тази година. Заради високото търсене и бавният развой на направата им, има дефицит на полупроводници тази година в международен мащаб, който забавя производството на нови коли. Междувременно, Брюксел си сложи за цел да доближи 20-процентов дял от международния пазар на микрочипове до края на десетилетието.
Достъпът до запаси е от фундаментално значение промишлеността в Европейския съюз да успее да реализира задачите, залегнали в Зелената договорка и цифровата промяна на европейската стопанска система. Далеч не всички нужни първични материали за тази цел обаче се създават на континента и по този начин се попада в световна конкуренция за тях, която наподобява, че ще става все по-ожесточена и в която вземат участие най-големите международни сили.
Платината , в композиция с други благородни метали, е нужна за електрическите транспортни средства, задвижвани от водородни горивни детайли, литият и кобалтът - за литиево-йонните акумулатори, индият и галият са част от LED технологията, а силицият – добър проводник на електричество, се употребява в полупроводниците, които са градивните детайли на всички цифрови и умни устройства и услуги, които използваме всекидневно. Полупроводниците са част от домакинските уреди, колите, самолетите, здравното съоръжение, смарт телефоните, мобилните мрежи и компютрите.
През 1990 година 44% от интегралните схеми са се произвеждали в Европа, а 37 на 100 - в американски фабрики. До 2020 година цифрата пада до едвам 9 на 100 за нашия континент и 12% за Съединени американски щати. Производството в този момент е съсредоточено в Тайван, Южна Корея и Китай.
В началото на юли китайски производител на полупроводници удостовери желанието си да купи най-големият английски производител на микрочипове. Няколко други сходни европейски компании - английска, френска и нидерландска, са били продадени на китайски компании,. Британският народен представител Иън Дънкан Смит - някогашен водач на Консервативната партия, предизвести:
" Китай е най-големият експортьор и изкупува полупроводникови технологии, където ги откри. Те са си сложили за цел да преобладават в сферата в международен мащаб. Питам се - в позиция ли сме, в която просто си споделяме, че би трябвало да вършим бизнес с китайците непременно. "
През последните години, американското държавно управление предприе разнообразни ограничения, с цел да управлява достъпа на Китай до полупроводникова технология, както и да ускори американската роля в проектирането и производството на интегрални схеми.
Технологичната конкуренция към полупроводниците обаче не е само сред Съединените щати и Китай. През декември предходната година Европейският съюз разгласи самодейност за увеличение на производството. Догодина се чака да проработи подобен цех в Милано. А в Дрезден през юни беше открит свръхмодерен цех, в който ще се създават чипове за автомобилната промишленост.
" Малки чипове, които вършат огромни неща ", беше мотото на откриването.
Надеждите на немското държавно управление са с изключение на Силициева котловина, да има и Силициева Саксония. Канцлерът Ангела Меркел:
„ В предишното се считаше, че петролът е живителната мощ на стопанската система. Но през днешния ден наподобява сме подвластни повече от всеки път от полупроводниците. Това изяснява тревогата на международните пазари при започване на тази година, когато имаше дефицит на микрочипове, който засегна най-вече автомобилната промишленост, само че и доста други клонове. Микрочиповете стават все по-малки, само че тяхното значение нараства – както в икономическата, по този начин и във всички останали сфери на живота. Нашата цел е Германия и Европа да усилят каузи си на международните пазари и да се преодолее разликата с нашите съперници в Азия и Съединени американски щати. Инвестицията е от стратегическо значение, тъй като желаеме, що се отнася до производството на съвременни технологии, гласът ни да бъде чут на международната сцена. ”
Вицепрезидентът на Европейската комисия и еврокомисар за конкуренцията Маргрете Вестагер посочи:
" Така се написа история. За да водим в зеления и цифров преход ни е нужна силата на такива нововъведения, те са най-хубавата европейска тактика. С финансиране от Германия и други 4 европейски страни са обезпечени съвсем 2 милиарда евро обществени вложения и са отключени близо 7 милиарда евро спомагателни частни вложения. С сходна забележителна поддръжка, идва и забележителната отговорност. Обществото би трябвало да извлече изгоди от сходна инвестиция. Въвеждането на тази иновация е огромна победа за Дрезден и Силициева Саксония. Но това не е достижение единствено за Германия. Инвестирането в технологии от последващо потомство е триумф за цяла Европа. Амбицията ни е на континента да се създават 20 % от най-модерните полупроводници в света до 2030 година "
Миналата седмица Европейският съюз и Украйна подписаха стратегическо партньорство за суровините и акумулаторите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи:
„ Внасяме литий за електрическите автомобили, платина, с цел да произведем чист водород, силиций за слънчеви панели. 98 % от редкоземните детайли, от които се нуждаем, идват от един снабдител – Китай . И това не е стабилно. Затова би трябвало да диверсифицираме веригата на доставките . ”
„ Търсенето на първични материали единствено ще се усилва. Например, на Европа ще са й нужни съвсем 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050 година единствено за електрическите коли и акумулаторни акумулатори ”, акцентира вицепредседателят на Еврокомисията Марош Шефчович.
Преходът към зелени технологии и нужните за тях първични материали обаче основава и парадокси. Пример за това е планинска верига в северната част на Португалия, където се намира едно от най-големите залежи на литий в Западна Европа. Там се възнамерява основаването на мина, само че в процеса евентуално ще бъдат наранени необратимо устойчиви селски региони – в името на опазването на околната среда. Въпреки обещанията на изпълнителния шеф на миннодобивното сдружение, основано в Лондон – Дейвид Арчър:
„ Проектът ни е резистентен и направен по отношение на най-хубавите практики в света. Ще рециклираме вода и ще влагаме към 6 милиона евро за обходен път. Ще осигурим на Португалия доста благоприятни условия по веригата за основаване на стойност. ”
И уверенията на държавното управление в лицето на Жоао Педро Матош Фернандеш – министър на околната среда и на дейностите в региона на климата на Португалия:
„ Преминаването към нови енергийни технологии е огромна опция в стопански и промишлен проект за страната. Искаме да използваме капацитета от литий, с който разполагаме, с цел да се нареждаме във веригата на основаване на стойност на този детайл от извънредно значимо значение за декарбонизацията . ”
Не всички обаче са уверени. Кметът на община Ботикаш Фернандо Кейрога и овчарят Паоло Пинеш:
„ 95 % от популацията е срещу основаването на мината, тъй като нямаме висока безработица. Ще идват външни хора заран и вечер с рейс от други общини. Това няма да донесе благополучие, а ще унищожи работните места, които имаме в селския туризъм, гастрономията и селското стопанство. ”
„ Не съм против лития, само че не поддържам да се замърсява селото ми и други села като моето, с цел да се изчистят градовете. ”
И в западната част на Сърбия стачкуваха против изследванията за находища на литий, каквито има още в Чехия и Германия .
Най-големите производители на литий са Китай, Австралия и Чили , където тази промишленост аргументи загуба на биологично многообразие, понижаване на водните запаси, замърсяване с химикали и спорове с локалните общности.
Нови способи за рандеман на първични материали е измежду главните диспути при изработването на новата конституция на Чили. Кристина Дорадор е академик и член на Учредителното заседание:
" Време е да се премислят миннодобивните стопански действия, да се сложим в световния подтекст, оттатък пазарните модели и конкуренцията. Да се замислим за невижданата климатична рецесия, пред която сме изправени и от която Чили ще е измежду най-засегнатите страни. "
А в прехода към климатична индиферентност на нашия континент огромната въпросителна е по какъв начин да не се допусне зависимостта от изкопаемите горива да бъде сменена от взаимозависимост от първични материали като силиций, литий и водород , като по едно и също време с това се има поради по какъв начин големият вкус за запаси въздейства на околната среда. Трябва да е несъмнено, че така наречен „ зелени технологии ” в действителност заслужават името си.
Снимки: pixabay.com и unsplash.com
Достъпът до запаси е от фундаментално значение промишлеността в Европейския съюз да успее да реализира задачите, залегнали в Зелената договорка и цифровата промяна на европейската стопанска система. Далеч не всички нужни първични материали за тази цел обаче се създават на континента и по този начин се попада в световна конкуренция за тях, която наподобява, че ще става все по-ожесточена и в която вземат участие най-големите международни сили.
Платината , в композиция с други благородни метали, е нужна за електрическите транспортни средства, задвижвани от водородни горивни детайли, литият и кобалтът - за литиево-йонните акумулатори, индият и галият са част от LED технологията, а силицият – добър проводник на електричество, се употребява в полупроводниците, които са градивните детайли на всички цифрови и умни устройства и услуги, които използваме всекидневно. Полупроводниците са част от домакинските уреди, колите, самолетите, здравното съоръжение, смарт телефоните, мобилните мрежи и компютрите.
През 1990 година 44% от интегралните схеми са се произвеждали в Европа, а 37 на 100 - в американски фабрики. До 2020 година цифрата пада до едвам 9 на 100 за нашия континент и 12% за Съединени американски щати. Производството в този момент е съсредоточено в Тайван, Южна Корея и Китай.
В началото на юли китайски производител на полупроводници удостовери желанието си да купи най-големият английски производител на микрочипове. Няколко други сходни европейски компании - английска, френска и нидерландска, са били продадени на китайски компании,. Британският народен представител Иън Дънкан Смит - някогашен водач на Консервативната партия, предизвести:
" Китай е най-големият експортьор и изкупува полупроводникови технологии, където ги откри. Те са си сложили за цел да преобладават в сферата в международен мащаб. Питам се - в позиция ли сме, в която просто си споделяме, че би трябвало да вършим бизнес с китайците непременно. "
През последните години, американското държавно управление предприе разнообразни ограничения, с цел да управлява достъпа на Китай до полупроводникова технология, както и да ускори американската роля в проектирането и производството на интегрални схеми.
Технологичната конкуренция към полупроводниците обаче не е само сред Съединените щати и Китай. През декември предходната година Европейският съюз разгласи самодейност за увеличение на производството. Догодина се чака да проработи подобен цех в Милано. А в Дрезден през юни беше открит свръхмодерен цех, в който ще се създават чипове за автомобилната промишленост.
" Малки чипове, които вършат огромни неща ", беше мотото на откриването.
Надеждите на немското държавно управление са с изключение на Силициева котловина, да има и Силициева Саксония. Канцлерът Ангела Меркел:
„ В предишното се считаше, че петролът е живителната мощ на стопанската система. Но през днешния ден наподобява сме подвластни повече от всеки път от полупроводниците. Това изяснява тревогата на международните пазари при започване на тази година, когато имаше дефицит на микрочипове, който засегна най-вече автомобилната промишленост, само че и доста други клонове. Микрочиповете стават все по-малки, само че тяхното значение нараства – както в икономическата, по този начин и във всички останали сфери на живота. Нашата цел е Германия и Европа да усилят каузи си на международните пазари и да се преодолее разликата с нашите съперници в Азия и Съединени американски щати. Инвестицията е от стратегическо значение, тъй като желаеме, що се отнася до производството на съвременни технологии, гласът ни да бъде чут на международната сцена. ”
Вицепрезидентът на Европейската комисия и еврокомисар за конкуренцията Маргрете Вестагер посочи:
" Така се написа история. За да водим в зеления и цифров преход ни е нужна силата на такива нововъведения, те са най-хубавата европейска тактика. С финансиране от Германия и други 4 европейски страни са обезпечени съвсем 2 милиарда евро обществени вложения и са отключени близо 7 милиарда евро спомагателни частни вложения. С сходна забележителна поддръжка, идва и забележителната отговорност. Обществото би трябвало да извлече изгоди от сходна инвестиция. Въвеждането на тази иновация е огромна победа за Дрезден и Силициева Саксония. Но това не е достижение единствено за Германия. Инвестирането в технологии от последващо потомство е триумф за цяла Европа. Амбицията ни е на континента да се създават 20 % от най-модерните полупроводници в света до 2030 година "
Миналата седмица Европейският съюз и Украйна подписаха стратегическо партньорство за суровините и акумулаторите. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи:
„ Внасяме литий за електрическите автомобили, платина, с цел да произведем чист водород, силиций за слънчеви панели. 98 % от редкоземните детайли, от които се нуждаем, идват от един снабдител – Китай . И това не е стабилно. Затова би трябвало да диверсифицираме веригата на доставките . ”
„ Търсенето на първични материали единствено ще се усилва. Например, на Европа ще са й нужни съвсем 60 пъти повече литий и 15 пъти повече кобалт до 2050 година единствено за електрическите коли и акумулаторни акумулатори ”, акцентира вицепредседателят на Еврокомисията Марош Шефчович.
Преходът към зелени технологии и нужните за тях първични материали обаче основава и парадокси. Пример за това е планинска верига в северната част на Португалия, където се намира едно от най-големите залежи на литий в Западна Европа. Там се възнамерява основаването на мина, само че в процеса евентуално ще бъдат наранени необратимо устойчиви селски региони – в името на опазването на околната среда. Въпреки обещанията на изпълнителния шеф на миннодобивното сдружение, основано в Лондон – Дейвид Арчър:
„ Проектът ни е резистентен и направен по отношение на най-хубавите практики в света. Ще рециклираме вода и ще влагаме към 6 милиона евро за обходен път. Ще осигурим на Португалия доста благоприятни условия по веригата за основаване на стойност. ”
И уверенията на държавното управление в лицето на Жоао Педро Матош Фернандеш – министър на околната среда и на дейностите в региона на климата на Португалия:
„ Преминаването към нови енергийни технологии е огромна опция в стопански и промишлен проект за страната. Искаме да използваме капацитета от литий, с който разполагаме, с цел да се нареждаме във веригата на основаване на стойност на този детайл от извънредно значимо значение за декарбонизацията . ”
Не всички обаче са уверени. Кметът на община Ботикаш Фернандо Кейрога и овчарят Паоло Пинеш:
„ 95 % от популацията е срещу основаването на мината, тъй като нямаме висока безработица. Ще идват външни хора заран и вечер с рейс от други общини. Това няма да донесе благополучие, а ще унищожи работните места, които имаме в селския туризъм, гастрономията и селското стопанство. ”
„ Не съм против лития, само че не поддържам да се замърсява селото ми и други села като моето, с цел да се изчистят градовете. ”
И в западната част на Сърбия стачкуваха против изследванията за находища на литий, каквито има още в Чехия и Германия .
Най-големите производители на литий са Китай, Австралия и Чили , където тази промишленост аргументи загуба на биологично многообразие, понижаване на водните запаси, замърсяване с химикали и спорове с локалните общности.
Нови способи за рандеман на първични материали е измежду главните диспути при изработването на новата конституция на Чили. Кристина Дорадор е академик и член на Учредителното заседание:
" Време е да се премислят миннодобивните стопански действия, да се сложим в световния подтекст, оттатък пазарните модели и конкуренцията. Да се замислим за невижданата климатична рецесия, пред която сме изправени и от която Чили ще е измежду най-засегнатите страни. "
А в прехода към климатична индиферентност на нашия континент огромната въпросителна е по какъв начин да не се допусне зависимостта от изкопаемите горива да бъде сменена от взаимозависимост от първични материали като силиций, литий и водород , като по едно и също време с това се има поради по какъв начин големият вкус за запаси въздейства на околната среда. Трябва да е несъмнено, че така наречен „ зелени технологии ” в действителност заслужават името си.
Снимки: pixabay.com и unsplash.com
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ