От профила във Фейсбук на журналиста Красимир Крумов [Много дълго,

От профила във Facebook на журналиста Красимир Крумов [Много дълго, за полицейското принуждение, някои мои мисли] В 36.6 на 100 от случаите в работата си полицейските чиновници прибягват до потребление на мощ при осъществяване на служебните си отговорности съгласно вътрешноведомствени проучвания на МВР*. Министерство на вътрешните работи е силово ведомство и по тази причина при реализиране на активността му е заложена използването на физическа мощ като са регламентирани основанията и редът за нейното потребление, като по формулировка използването на мощ би трябвало да се прекрати неотложно след реализиране на задачата на нейното приложение. В 72.3 на 100 от случаите физическа мощ е прилагана при задържане на лица, в 6.2 на 100 от въпросите това е ставало при гонене на правонарушители, а в 17.8 на 100 мощ е прилагана по време на защита на всеобщи мероприятия. Има и по-нови данни, тези умишлено са от интервала 2004-2008 година, преди да пристигна на власт ГЕРБ. Така да се каже като теоретична поставка. На видеото, което видяхме през последните дни всичко наподобява фрапиращо за аудитория, която не познава полицейското всекидневие, нормативната уредба и кухнята на всеобщите мероприятия. Да, има с удари с ръка, има ритване, влачене, дърпане, носене. Според анализите на Министерство на вътрешните работи законът регламентира основанията и реда за потребление на физическа мощ, само че не споделя каква можа да е тя по тип, мощ и размер. Не споделя коя мощ е законна – удряне с ръка, ритване с крайник, удряне със тояга, ръкохватка на табуретка или цялостен стол, потребление на захвати на тялото, нито с каква активност се признава за законна – примерно два тупаника може, четири са доста. Решението за това, каква мощ следва да бъде приложена във всеки обособен случай е оставено на усмотрението на полицейския чиновник. Той би трябвало да дефинира каква мощ би употребявал рационален полицейски чиновник с нужния опит и подготовка в съответната ситуациия, като пренебрегва своите страсти и мотивация. Единственото условие е да направи предизвестие (ако обстановката разрешава това), към лицата, че ще употребява физическа мощ или помощни средства, в случай че не изпълнят неговите разпоредби. В този смисъл разбирам политическата олелия, само че не чакам да се появи писмена заповед на министъра на вътрешните работи или шефа на Столична дирекция на вътрешните работи с предписание: „ Набийте протестърите “. Законодателят е показал на служителя на реда правото самичък да избере коя техника, тактичност или помощно средство да употребява с цел да извърши своите отговорности и да реализира надзор над правонарушителя. И отговорност носи обособеният служител на реда. Това, което във видеоматериала ни наподобява като нечовешко, нечовешко и неприемливо, за съда след отчитане на всички условия към случая може да се окаже оправдана приложимост на физическа мощ. В нормативната уредба на Министерство на вътрешните работи има 9 случая, в които може да се приложи физическа мощ: При противопоставяне и отвод за осъществяване на полицейско разпореждане; при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва опозиция на полицейски орган; при конвоиране на разположение или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; при нахлуване против жители или полицейски органи; при групови нарушавания на публичния ред; при оказването на подпомагане на други държавни органи или длъжностни лица, на които незаконно се пречи да извършват отговорностите си; при освобождение на заложници; при набези върху здания, пространства, уреди и транспортни средства; при свобождаването на нелегално заети обекти след предписание от способен орган; при противозаконното заемане на публични или частни здания, транспортни артерии и други при митинги против решения на държавни органи или политически партии и като средство за оказване на политически напън върху тях. Поотделно или в цялост при митингите ок. 10 юли м. година наблюдавахме най-малко 5 от обстановките, допускащи и налагащи използването на мощ, като част от тях бяха основани от хора с профила на Хаджигенов, Минеков и Бабикян и на други, чиито имена няма да научим. Нормално е в този момент хора с този профил да експлоатират тематиката за полицейското принуждение с политически претекстове, възползвайки се от вроденото омерзение, което всеки един човешки субект, с изключение на извратените, изпитват към насилието. Какъв е практическият смисъл? Полицейските чиновници, както разбирам, от дълго време са разпознати и дисциплинарно осъдени по силата на административни производства и наказванията са доказани от съда в случаите, когато заповедите за наказване са били обжалвани. Е? Ще ги съдим? Те към този момент са получили наказания в административно наказателно произвеждане и, съгласно беглата ми правна просвета (възможно е да не съм прав) не могат да бъдат осъдени повторно за едно и също действие и, в случай че по отношение на тях бъде възбудено досъдебно наказателно произвеждане то следва да бъде прекъснато на горното съображение. Non bis in idem. Има тълкувателно решение на Върховния касационен съд по този въпрос, само че не съм правист и го мятам единствено по този начин като тематика за размисъл. Не правдивост и не правораздаване желаят кряскащите политици и част от сътрудниците кореспонденти. Просто страданието на арестуваните и моралното оскърбление на сниманото с гола гръд момиче е политически инструмент за част от политическите играчи в борбата им с предходните. И никак не им е мъчително за битите. Биха се радвали и убити да имаше, стига това да помогнеше за политическия им напредък. Целта оправдава средствата. Хаджигенов Пикчърс, доста слаба продукция. Четох, че евродепутати ще се занимават със случаите на полицейско принуждение у нас. Това по-скоро е рутинна процедура, която се случва в доста европейски страни след сходни събития. Европа няма да арестува ексминистър Маринов, а ще се интересува дали е имало дейно следствие след приемане на данни за полицейско принуждение, в хода на това следствие дали са открити нарушавания, в случай че са открити нарушавания дали съответните лица са осъдени и толкова. Като чета – каквото би трябвало е направено. Изпитвам омерзение към всякаква форма на експанзия и принуждение. Без значение дали се случва в фамилията, в бита, на работното място, на равнище администрация или от страна на силови или овластени структури (както и по отношение на тях). В този смисъл отношението ми към фрагменти, на които се упражняват форми на физическо принуждение и морално оскърбление към към този момент арестувани хора е еднопосочно отрицателно, считам го за неприемливо. Но ме отвращават и гнусните игрички и продукцията на зрелища. Сигурно позицията ми не е известна, не е и влиятелна, за разлика от изпълнените с гражданско схващане просълзени статуси на разголилите цици многочислени Жана д`Арк на перото и политиката. Но по този начин ги усещам нещата. Тъй като имам доста другари адвокати и служители на реда - някогашни и настоящи, бих се радвал да чуя и тяхното мнение. Да си сверя часовника. Румен Райчев-Рум.Рай, Румба, нормално с теб си приказваме на персонални, само че какво мислиш ти по случая? *Весела Генова, Кольо Колев " Използване на физическа мощ от органите на полицията ", Научно-изследователски институт по криминалистика и криминология, Център за полицейски проучвания към Министерство на вътрешните работи.