Анализ | Как Латинска Америка може да стане суперсила в суровините
От петстотин години Латинска Америка и нейните 2 милиарда хектара земя са жизненоважен източник на храни, горива и метали за света. Първо ограбвана от колонизаторите за злато, сребро, памук и захар, по-късно тя доставя Европа и Съединени американски щати с нефт и каучук. Днес Латинска Америка е изправена пред опция да стане суперсила в суровините през XXI век. Този път тя би трябвало да употребява този късмет, с цел да насърчи развиването вкъщи.
От петстотин години Латинска Америка и нейните 2 милиарда хектара земя са жизненоважен източник на храни, горива и метали за света. Първо ограбвана от колонизаторите за злато, сребро, памук и захар, по-късно тя доставя Европа и Съединени американски щати с нефт и каучук. Днес Латинска Америка е изправена пред опция да стане суперсила в суровините през XXI век. Този път тя би трябвало да употребява този късмет, с цел да насърчи развиването вкъщи.
Преходът към чиста сила ще докара до десетилетия на търсене на металите, нужни за умножаването на слънчевите и на вятърните паркове, електрическите мрежи и електрическите коли. В Латинска Америка се намират над една пета от световните ресурси на пет основни метала. Тя към този момент господства в добива на мед и държи към 60% от известните в света находища на литий. Също по този начин е богата на сребро, калай и никел. А ще получи облаги, даже в случай че " зеленият " преход се забави, с помощта на скорошните открития на нефт, които могат да задоволят до 5-10% от световното търсене до 2030 година
С похода към " зелено " бъдеще светът ще става и по-населен. До 2050 година може да има близо 10 милиарда гърла за хранене по отношение на 8 милиарда в този момент. Това ще подтиква търсенето на въглехидрати, протеини и деликатеси, които Латинска Америка създава в обилие. Тя към този момент доставя над 30% от царевицата, захарта, телешкото и пилешкото месо в международен мащаб, както и 60% соята. Глобално осем от 10 чаши с кафе Арабика са направени със зърна от района. До 2032 година чистият експорт на храна може да надвиши 100 милиарда $, което е най-голямото количество в света до този миг.
Реклама
Статутът търговски сътрудник на района ще бъде бъде подтикван от враждите сред суперсилите. Западът се пробва да ограничи зависимостта си от Китай и ще желае повече покупко-продажби с Латинска Америка, на която гледа като на значително безпристрастен и кротичък регион. И други се заглеждат в тази посока - предишния месец бразилската минна компания Vale продаде 13% от подразделението си за " зелени " метали на саудитски предприятия за 3 милиарда долара; Китай отдели 1.4 милиарда $ за създаването на литиево произвеждане в Боливия; Европа даде обещание да влага 45 милиарда евро в " зелени " планове на континента.
Минали борби за ресурсите са водели до преврати, неравноправие и популизъм.
Проблемът е, че връзката на Латинска Америка със суровините рядко е била щастлива. Минали борби за ресурсите са водели до преврати, неравноправие и популизъм. Венецуелският водач Уго Чавес прахоса изобилието от нефт на своята страна, харчеше разточително, не влагаше задоволително в промишлеността и я изпълни с доверени лица. Петролът в Колумбия и Еквадор докара до преждевременна деиндустриализация. Докато износът се усилваше, същото се отнасяше и за националните валути, в същото време се задушаваха другите износни промишлености и ориста на района се обвързваше с един волатилен пазар. Латинска Америка претърпя безчет възходи и падения. Местните стопански системи са несиметрични: приблизително 80% от износа на страните идва от експорта на първични материали.
За да се оправи по-добре този път, Латинска Америка би трябвало да направи няколко неща по верния метод. Първо, страните би трябвало да подсигуряват, че въпросният взрив в действителност ще се случи. В момента политиката го задържа. На власт са леви водачи и популисти и доста страни в района са прокарали закони, които ще вдигнат налозите, ще национализират запасите или ще лимитират непознатите вложения. Ясно е, че държавните управления желаят да се предпазят, изключително поради какъв брой постоянно са били ограбвани в предишното. Но в случай че изискат да вземат прекомерно доста или непрекъснато трансформират мнението си, техните находища няма да бъдат експлоатирани в скоро време.
Споделянето на приходите с общностите, които живеят покрай мините, също е доста значимо. Местните се оплакват, че добивът заплашва техния метод на живот. Тази година митинги стопираха с месеци работата на перуанска мина за мед, която съставлява 2% от международните доставки. Тези общности постоянно са пренебрегнати от държавните управления, а минните компании постоянно са забъркани в кавги или унищожават локалната околна среда. Освен в случай че и държавните управления, и фирмите не създадат повече, с цел да тушират терзанията, напредъкът ще остане най-малък.
Реклама
А държавните управления би трябвало да харчат парите си умно. Когато цените са високи, те би трябвало да заделят част от средствата, с цел да могат да подхранят държавните бюджети, когато времената са неприятни.Освен това би трябвало да влагат в главните услуги, които разрешат появяването на нови промишлености - обучение, опазване на здравето, инфраструктура и проучвания. Световната банка пресмята, че инфраструктурната финансова " дупка " в Бразилия до 2030 година ще възлиза на съвсем 800 милиарда $, което е 3.7% от Брутният вътрешен продукт всяка година. Латинска Америка има историческата опция да надмогне проблемите си и би трябвало да се възползва.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Държавните петролни колоси ще решат ориста на енергийния преход 5 август 2022, 06:24 Латинска Америка се пробва да притегли непознати компании в добива на нефт и газ 21 април 2018, 13:03
От петстотин години Латинска Америка и нейните 2 милиарда хектара земя са жизненоважен източник на храни, горива и метали за света. Първо ограбвана от колонизаторите за злато, сребро, памук и захар, по-късно тя доставя Европа и Съединени американски щати с нефт и каучук. Днес Латинска Америка е изправена пред опция да стане суперсила в суровините през XXI век. Този път тя би трябвало да употребява този късмет, с цел да насърчи развиването вкъщи.
Преходът към чиста сила ще докара до десетилетия на търсене на металите, нужни за умножаването на слънчевите и на вятърните паркове, електрическите мрежи и електрическите коли. В Латинска Америка се намират над една пета от световните ресурси на пет основни метала. Тя към този момент господства в добива на мед и държи към 60% от известните в света находища на литий. Също по този начин е богата на сребро, калай и никел. А ще получи облаги, даже в случай че " зеленият " преход се забави, с помощта на скорошните открития на нефт, които могат да задоволят до 5-10% от световното търсене до 2030 година
С похода към " зелено " бъдеще светът ще става и по-населен. До 2050 година може да има близо 10 милиарда гърла за хранене по отношение на 8 милиарда в този момент. Това ще подтиква търсенето на въглехидрати, протеини и деликатеси, които Латинска Америка създава в обилие. Тя към този момент доставя над 30% от царевицата, захарта, телешкото и пилешкото месо в международен мащаб, както и 60% соята. Глобално осем от 10 чаши с кафе Арабика са направени със зърна от района. До 2032 година чистият експорт на храна може да надвиши 100 милиарда $, което е най-голямото количество в света до този миг.
Реклама
Статутът търговски сътрудник на района ще бъде бъде подтикван от враждите сред суперсилите. Западът се пробва да ограничи зависимостта си от Китай и ще желае повече покупко-продажби с Латинска Америка, на която гледа като на значително безпристрастен и кротичък регион. И други се заглеждат в тази посока - предишния месец бразилската минна компания Vale продаде 13% от подразделението си за " зелени " метали на саудитски предприятия за 3 милиарда долара; Китай отдели 1.4 милиарда $ за създаването на литиево произвеждане в Боливия; Европа даде обещание да влага 45 милиарда евро в " зелени " планове на континента.
Минали борби за ресурсите са водели до преврати, неравноправие и популизъм.
Проблемът е, че връзката на Латинска Америка със суровините рядко е била щастлива. Минали борби за ресурсите са водели до преврати, неравноправие и популизъм. Венецуелският водач Уго Чавес прахоса изобилието от нефт на своята страна, харчеше разточително, не влагаше задоволително в промишлеността и я изпълни с доверени лица. Петролът в Колумбия и Еквадор докара до преждевременна деиндустриализация. Докато износът се усилваше, същото се отнасяше и за националните валути, в същото време се задушаваха другите износни промишлености и ориста на района се обвързваше с един волатилен пазар. Латинска Америка претърпя безчет възходи и падения. Местните стопански системи са несиметрични: приблизително 80% от износа на страните идва от експорта на първични материали.
За да се оправи по-добре този път, Латинска Америка би трябвало да направи няколко неща по верния метод. Първо, страните би трябвало да подсигуряват, че въпросният взрив в действителност ще се случи. В момента политиката го задържа. На власт са леви водачи и популисти и доста страни в района са прокарали закони, които ще вдигнат налозите, ще национализират запасите или ще лимитират непознатите вложения. Ясно е, че държавните управления желаят да се предпазят, изключително поради какъв брой постоянно са били ограбвани в предишното. Но в случай че изискат да вземат прекомерно доста или непрекъснато трансформират мнението си, техните находища няма да бъдат експлоатирани в скоро време.
Споделянето на приходите с общностите, които живеят покрай мините, също е доста значимо. Местните се оплакват, че добивът заплашва техния метод на живот. Тази година митинги стопираха с месеци работата на перуанска мина за мед, която съставлява 2% от международните доставки. Тези общности постоянно са пренебрегнати от държавните управления, а минните компании постоянно са забъркани в кавги или унищожават локалната околна среда. Освен в случай че и държавните управления, и фирмите не създадат повече, с цел да тушират терзанията, напредъкът ще остане най-малък.
Реклама
А държавните управления би трябвало да харчат парите си умно. Когато цените са високи, те би трябвало да заделят част от средствата, с цел да могат да подхранят държавните бюджети, когато времената са неприятни.Освен това би трябвало да влагат в главните услуги, които разрешат появяването на нови промишлености - обучение, опазване на здравето, инфраструктура и проучвания. Световната банка пресмята, че инфраструктурната финансова " дупка " в Бразилия до 2030 година ще възлиза на съвсем 800 милиарда $, което е 3.7% от Брутният вътрешен продукт всяка година. Латинска Америка има историческата опция да надмогне проблемите си и би трябвало да се възползва.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Държавните петролни колоси ще решат ориста на енергийния преход 5 август 2022, 06:24 Латинска Америка се пробва да притегли непознати компании в добива на нефт и газ 21 април 2018, 13:03
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ