В Бургас за първи път: Пътуване през вековете с Митко Иванов - част 1
От първите документи за населено място и пристанище, през първите археологически открития в центъра на града, до първия път, когато Бургас е бил маркиран на картите на най-големите картографи в Европа… С първа част на тематиката, кое и по кое време се е случило в Бургас за първи път, започва още веднъж авторската графа на историографаМитко Иванов „ Старият Бургас “ по Дарик Югоизток.
Една ретроспекция през вековете за основните исторически пунктове, които приказват за мястото, поминъка, характера на локалното население и смисъла на Бургас като освен това от значимо пристанище.
А старта е с първите археологически открития, направени в центъра на Бургас през 1965 година „ Бъдещият тогава проф. Михаил Лазаров открива Римски некропол до самото кметство на града на ул. „ Конт Андрованти “ при строителството на Битовия комбинат. Той е бил разпознат чрез монети от 4 в. прочие Христа. Важното е, че става въпрос за заровени дами, което приказва за некропол на населено място, а не на инцидентно убити бойци, да вземем за пример “, разяснява Митко Иванов.
За да отвори прозорец, слагащ завършек на дългогодишния спор за значимите, огромните и главните селища в региона на залива, създателят на „ Стария Бургас “, слага като номер 2 в класацията си
„ Част от вакъфа на Искендер Паша. Това известие може да бъде разтълкувано като хипотетично заварено население. И макар, че в него не се загатва за населено място или население, а единствено за землище, то задоволително многозначително е мястото и съхраненото християнско име, евентуално от гръцки генезис, което води към нашето съмнение “, разяснява историграфът.
Следващото известие е от 1549 година – или първото, в което се споделя, че огромна група арменци от остарялата Армения се откриват в Айтос, Бургас и Шумен.
„ Преди към 20 години този документ беше възприеман със подозрение, тъй като звучеше необикновено догатката, че точно тук ще се настанят арменци. В огромна степен те са били най-вече занаятчийско и градско население. Не се предполагаше, че те биха търсили занаят като този, прочут за територията на Бургас. Все отново за мястото се е знаело единствено за съществуването на някакво землище, в което очевидно се е развивало главно земеделието. Наскоро обаче историкът Любомир Василев се добра до друго сведение, датиращо от 1566 година - султанска заповед, в която се приказва за сборичкване сред локални превозвачи и самозабравил се османски еничарин, който е погубен “, споделя Иванов.
По думите му, това сведение легитимира изказванието за заселилите се арменци. „ Дава и други забавни детайлности – за първи път се загатва за оживено място и пристанище, както и за първи път се загатва, търговията като значим занаят, който по-късно ще бъде мотора, превръщащ Бургас от малко нищожно за империята населено място в един от най-големите износни пунктове за Османската империя, а в следствие и на новоосвободена България “.
Според Митко Иванов, описаната постъпка приказва и за характера на локалното население, което очевидно демонстрира впечатляваща смелост - да посегне на еничар във време, в което тези елитни бойци от армията са сваляли и възкачвали султани на престола.
За мястото на надалеч и сегашен Бургас, Иванов избра да употребява сведение от 1656 година на Евлия Челеби – един същински странник, който обхожда османските земи. В документа той написа за Ченгене скеле, а след това прибавя: От тук отново на Север продължихме и след 4 часа път стигнахме до Бургас “.
Предвид транспортните средства тогава и пътищата, имаме цялостно съображение да твърдим, че Бургас в този интервал се е намирал навръх мястото, където е и в този момент, безапелационен е създателят.
Но най-ясно за мястото и смисъла на Бургас се оказва картата на френския картограф - Гийом Де Лил, прочут като бащата на актуалната картография в Европа. В нашия район, той маркира ясно Бургаския залив и града, без да ползва информация за прилежащи към селища. Още по-интересното е, че това умело маркирано сведение, дори е закъсняло.
За него, както и за другите забавни детайлности, които разказват поданици, място и територия, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл:
Една ретроспекция през вековете за основните исторически пунктове, които приказват за мястото, поминъка, характера на локалното население и смисъла на Бургас като освен това от значимо пристанище.
А старта е с първите археологически открития, направени в центъра на Бургас през 1965 година „ Бъдещият тогава проф. Михаил Лазаров открива Римски некропол до самото кметство на града на ул. „ Конт Андрованти “ при строителството на Битовия комбинат. Той е бил разпознат чрез монети от 4 в. прочие Христа. Важното е, че става въпрос за заровени дами, което приказва за некропол на населено място, а не на инцидентно убити бойци, да вземем за пример “, разяснява Митко Иванов.
За да отвори прозорец, слагащ завършек на дългогодишния спор за значимите, огромните и главните селища в региона на залива, създателят на „ Стария Бургас “, слага като номер 2 в класацията си
„ Част от вакъфа на Искендер Паша. Това известие може да бъде разтълкувано като хипотетично заварено население. И макар, че в него не се загатва за населено място или население, а единствено за землище, то задоволително многозначително е мястото и съхраненото християнско име, евентуално от гръцки генезис, което води към нашето съмнение “, разяснява историграфът.
Следващото известие е от 1549 година – или първото, в което се споделя, че огромна група арменци от остарялата Армения се откриват в Айтос, Бургас и Шумен.
„ Преди към 20 години този документ беше възприеман със подозрение, тъй като звучеше необикновено догатката, че точно тук ще се настанят арменци. В огромна степен те са били най-вече занаятчийско и градско население. Не се предполагаше, че те биха търсили занаят като този, прочут за територията на Бургас. Все отново за мястото се е знаело единствено за съществуването на някакво землище, в което очевидно се е развивало главно земеделието. Наскоро обаче историкът Любомир Василев се добра до друго сведение, датиращо от 1566 година - султанска заповед, в която се приказва за сборичкване сред локални превозвачи и самозабравил се османски еничарин, който е погубен “, споделя Иванов.
По думите му, това сведение легитимира изказванието за заселилите се арменци. „ Дава и други забавни детайлности – за първи път се загатва за оживено място и пристанище, както и за първи път се загатва, търговията като значим занаят, който по-късно ще бъде мотора, превръщащ Бургас от малко нищожно за империята населено място в един от най-големите износни пунктове за Османската империя, а в следствие и на новоосвободена България “.
Според Митко Иванов, описаната постъпка приказва и за характера на локалното население, което очевидно демонстрира впечатляваща смелост - да посегне на еничар във време, в което тези елитни бойци от армията са сваляли и възкачвали султани на престола.
За мястото на надалеч и сегашен Бургас, Иванов избра да употребява сведение от 1656 година на Евлия Челеби – един същински странник, който обхожда османските земи. В документа той написа за Ченгене скеле, а след това прибавя: От тук отново на Север продължихме и след 4 часа път стигнахме до Бургас “.
Предвид транспортните средства тогава и пътищата, имаме цялостно съображение да твърдим, че Бургас в този интервал се е намирал навръх мястото, където е и в този момент, безапелационен е създателят.
Но най-ясно за мястото и смисъла на Бургас се оказва картата на френския картограф - Гийом Де Лил, прочут като бащата на актуалната картография в Европа. В нашия район, той маркира ясно Бургаския залив и града, без да ползва информация за прилежащи към селища. Още по-интересното е, че това умело маркирано сведение, дори е закъсняло.
За него, както и за другите забавни детайлности, които разказват поданици, място и територия, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ