Захарната индустрия на Куба, която се превърна в пепел
От момента, в който испанските колонисти за първи път са засадили тръстика в Куба през 16 век, захарта е гравирана в душата на този остров. За безбройните африканци, доведени тук, с цел да я обработват, захарта е означавала иго.
По-късно точно захарта подхранва протеста на робите, които размахват своите мачете против испанците, с цел да завоюват суверенитета на своята нация.
Някога Куба е наричана " захарницата на света ", само че през днешния ден тази промишленост е в крах. Отчасти, поради остарялата технология, а по-късно и в резултат на западните наказания против режима на Кастро, заяви Al Jazeera, припомняйки богатата история на кубинската захарна промишленост.
Историята на захарната тръстика стартира още през 16 в, когато испанските колонизатори идват за първи път на острова в търсене на плебеи, Куба се трансформира в богата страна.
Днес обаче няма помен от това. Още от 80-те години на предишния век и многото американски наказания след Кубинската гражданска война против Фидел Кастро, страната няма по-висок рандеман на година от 480 000 тона.
Сямо десетилетие по-късно Кастро затваря огромна част от преработвателните захарни заводи, откакто пада и цената на суровината.
След краха на Съветския съюз през 1989 година, Куба губи главният си търговски пазар, а това води до поглъщане на стопанската система на страната.
Още по-лошо е в този момент, като за 2022 година производителите регистрират неприятната си захарна годишна продукция от повече от век.
Причината е, че страната страда от липса на бензин и дизел, които засягат освен водачите, без които промишлеността не може да доближава до крайния консуматор. Понякога се чака със седмици, до момента в който служащите във фабриката могат да стартират процеса по обработка на захарта.
Освен това, огромен проблем са плевелите, а за тяхното заличаване трябват препарати за растителна отбрана. Такива обаче няма, поради глобите на острова.
Заради неналичието на суровина и материали, продукцията стопира за дни наред, а откакто бъде стартирана още веднъж все нещо се поврежда. Това изисква замяната на частите с аварийни, само че такива няма, тъй като няма пари.
Така от ден на ден рафинерии стопират работа, като от 36 работещи рафинерии през 2022 година, през днешния ден са останали едвам 23.
Както по време на ръководството на Доналд Тръмп, по този начин и под ръководството на Джо Байдън, Съединени американски щати продълават своята политика на наказания против Куба, като за последните 6 години производството на захар тук е спаднало с над 1,5 милиона тона годишно. Пандемията утежнява нещата още повече.
Впрочем, захарният бизнес към този момент се е трансформирал в " черен пазар ", от който малко на брой могат да се възползват. Въпреки това кубинците не се отчайват, тъй като както сами споделят - " захарната промишленост е в ДНК-то на Куба ".
По-късно точно захарта подхранва протеста на робите, които размахват своите мачете против испанците, с цел да завоюват суверенитета на своята нация.
Някога Куба е наричана " захарницата на света ", само че през днешния ден тази промишленост е в крах. Отчасти, поради остарялата технология, а по-късно и в резултат на западните наказания против режима на Кастро, заяви Al Jazeera, припомняйки богатата история на кубинската захарна промишленост.
Историята на захарната тръстика стартира още през 16 в, когато испанските колонизатори идват за първи път на острова в търсене на плебеи, Куба се трансформира в богата страна.
Днес обаче няма помен от това. Още от 80-те години на предишния век и многото американски наказания след Кубинската гражданска война против Фидел Кастро, страната няма по-висок рандеман на година от 480 000 тона.
Сямо десетилетие по-късно Кастро затваря огромна част от преработвателните захарни заводи, откакто пада и цената на суровината.
След краха на Съветския съюз през 1989 година, Куба губи главният си търговски пазар, а това води до поглъщане на стопанската система на страната.
Още по-лошо е в този момент, като за 2022 година производителите регистрират неприятната си захарна годишна продукция от повече от век.
Причината е, че страната страда от липса на бензин и дизел, които засягат освен водачите, без които промишлеността не може да доближава до крайния консуматор. Понякога се чака със седмици, до момента в който служащите във фабриката могат да стартират процеса по обработка на захарта.
Освен това, огромен проблем са плевелите, а за тяхното заличаване трябват препарати за растителна отбрана. Такива обаче няма, поради глобите на острова.
Заради неналичието на суровина и материали, продукцията стопира за дни наред, а откакто бъде стартирана още веднъж все нещо се поврежда. Това изисква замяната на частите с аварийни, само че такива няма, тъй като няма пари.
Така от ден на ден рафинерии стопират работа, като от 36 работещи рафинерии през 2022 година, през днешния ден са останали едвам 23.
Както по време на ръководството на Доналд Тръмп, по този начин и под ръководството на Джо Байдън, Съединени американски щати продълават своята политика на наказания против Куба, като за последните 6 години производството на захар тук е спаднало с над 1,5 милиона тона годишно. Пандемията утежнява нещата още повече.
Впрочем, захарният бизнес към този момент се е трансформирал в " черен пазар ", от който малко на брой могат да се възползват. Въпреки това кубинците не се отчайват, тъй като както сами споделят - " захарната промишленост е в ДНК-то на Куба ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ