Любовта е най-сладката болка на този свят
От любовта боли, само че всички знаем, че никоя болежка не е безконечна.
Познаваш доста добре оня миг – момента, в който знаеш, че не би трябвало да скочиш, само че знаеш също, че няма кой да те спре, тъй като не би трябвало, само че го искаш повече от всичко на тази земя.
Това е любовта – докосването на топлия котлон, когато знаем, че ще се опарим, стъпването по пясъка с обувки, когато знаем, че по-късно ще бъде неловко. Любовта е всичко или нищо. Тя идва внезапно или бавно, само че постоянно идва и този миг се помни цялостен живот.
Помниш ли по кое време за първи път осъзна, че обичаш някого? И този някой не беше родител или другар. Със сигурност постоянно ще помниш това необичайно, само че вълнуващо възприятие на искане. Когато обичаш, ти искаш.
Искаш тялото и душата на другия. Искаш вниманието му, времето му, докосването му, думите му, погледът му. Искаш всичко негово, всяка част – физическа и душевна. Искаш да притежаваш, да имаш нещо, поради което си коства да направиш себе си и света по-добро място.
Любовта е болежка, само че от тези сладко-горчиви болки, които нямаме нищо срещу да изпитваме. Защото в случай че нищо не боли, то значи не живеем. Болката най-често е индикация, че нещо се случва с нас, в нас. А какво случване единствено е любовта…
Аз още помня първия път, когато усетих, че изпитвам обич, тъкмо от онази, сантименталната, за която пишат в книгите. Слабо е, в случай че кажа, че беше “животопроменящо ”, “всичкопреобръщащо ”, “леко влудяващо ”.
Ще кажете, че от любовта не боли, че в някои случаи тя е споделена, красива и носи благополучие. И това е по този начин, във всички случаи любовта прави живота по-хубав. Но постоянно, постоянно, постоянно, във всяка обич има едно малко зрънце сладка болежка. И това зрънце се назовава “какво ще стане, ако… ”
Какво ще стане, в случай че любовта си отиде? Какво ще стане, в случай че той си тръгне? Какво ще стане, в случай че аз към този момент не желая същото? Какво ще стане, в случай че се скараме, сдобрим, обидим, поемем в разнообразни направления, забравим за любовта?
Любовта е най-сладката болежка на света и тъкмо като всяка болежка, не е безкрайна. Идеята за безконечната любов ми хареса извънредно доста, само че опитът с болката постоянно потвърждава едно и също – тя постоянно стопира. Раните върху ожулените колене минават, разрушеното сърце от първата несподелена обич укрепва още веднъж, а сладката болежка по грандиозната обич на живота ни постоянно отминава с времето.
Инфо: edna.bg
