Коронавирус: От това зависи как ще се развива пандемията
От какво зависи по какъв начин ще се развива пандемията през идващите седмици и месеци? Как ще въздействат разновидностите и имунизациите, по-топлото време или възможни нови ограничавания? Ето по-важните фактори, представени от „ Ди Цайт “.
1. На какво можем да се надяваме през лятото?
Според създателите на обявата в „ Ди Цайт ", още през май броят на инфекциите внезапно ще спадне. А колкото по-слънчеви и топли се окажат юни, юли, август и септември, толкоз по-малко новозаразени ще има. Коронавирусите са доста подвластни от сезона, акцентират специалисти от университета в Мичиган, представени от изданието. Това е по този начин най-много поради ултравиолетовите лъчи, които през лятото са до 10 пъти повече, в сравнение с през зимата, и които доста ефикасно убиват вируса. Освен това през зимата човешката имунна система се бори против вирусите по-трудно в сравнение с през лятото. И най-после: през лятото хората доста по-често се събират навън, където заплахата от болест е доста по-ниска, в сравнение с в затворени пространства. Във връзка с всичко това немският епидемиолог Клаус Щьор твърди, че през лятото „ инфекциозното налягане " ще спадне 10 пъти.
2. Възможно ли е да се реализира колективен имунитет?
Груповият (стаден) имунитет се реализира едвам тогава, когато две трети от популацията е имунно против вируса – в следствие от имунизация или от преболедуване. Нито в Германия, нито в множеството други европейски страни към този момент е ясно по кое време и дали две трети от хората ще придобият имунитет против ковид. Имунизационните акции занапред набират скорост. Според прогнозата на немската фондация „ Ханс Бьоклер ", всички искащи да се ваксинират в страната ще получат имунизация до края на юли, а може би още до края на юни. Нека не забравяме обаче, че част от хората в Германия, а и в цяла Европа, към момента са скептични и може въобще да откажат имунизация – процентът на тези хора е друг в другите европейски страни. Освен това груповият имунитет зависи доста от гъстотата на популацията – в гъсто обитаемоте градове, да вземем за пример, за него са нужни 90% имунни хора. „ Ди Цайт " цитира Марк Липшиц от университета в Харвард, един от водещите международни епидемиолози, който споделя, че не знае дали и по кое време ще има колективен имунитет. Липшиц разяснява, че даже в случай че бъдат ваксинирани 80% от хората, а имунизацията под линия сътвори имунитет у 80% от имунизираните, това отново води към един обезкуражаващ извод: за колективен имунитет би трябвало да бъдат имунизирани над 100% от хората. А Джереми Фарар, шеф на английския Welcome Trust, който влага доста пари в международното опазване на здравето, обобщава, че решение единствено за Европа не може да има: „ Пандемията ще завърши едвам тогава, когато завърши в целия свят. "
3. Най-застрашените
От самото начало на пандемията беше ясно, че изключително огромна заплаха от тежко протичане на Ковид и от гибел съществува измежду най-възрастната част от популацията. Учените към този момент разполагат и със напълно точна информация за риска. „ Важи следният принцип: заплахата да умреш от Ковид-19 се удвоява на всеки шест години от човешкия живот, " споделя пред „ Ди Цайт " статистикът Щефан Шолц от института „ Роберт Кох ". А при над 60-годишните заплахата от летален излаз се усилва в допълнение. Сред групата на изключително застрашените влизат и хората с хронични болести. Рискът от заболяване, от тежко протичане на заболяването и от смъртен излаз доста зависи и от просветителното ниво, от хигиеничните привички и от социално-икономическото състояние на хората – колкото те са по-ниски, толкоз рискът е по-висок.
4. Разпространението на болестта измежду по-младите
Навсякъде в Европа възрастните хора получават имунизация с преимущество, тъй като са най-застрашени. Имунизационните акции обгръщат и най-застрашените професионални групи. Така се оказва, че вирусът отсега нататък може „ да си търси гостоприемници " най-много измежду децата и подрастващите. В Германия към този момент беше открито повишаване на новите болести във възрастовите групи 15-44 години и под 14-годишна възраст, само че това частично се изяснява с всеобщите проби, изключително измежду учениците. И въпреки всичко, заплахата от заболяване с тежки затруднения измежду по-младите, децата и юношите си остава доста по-ниска, считат немските експерти. Все още обаче не е задоволително изследван въпросът какви могат да са дълготрайните последици от прекаран Ковид измежду тези групи. Специалистите следят по този начин наречения „ пост-Ковид синдром " у редица деца, само че към този момент не се знае нито какъв брой публикуван е той, нито кои фактори го пораждат, нито пък коя е най-хубавата терапия.
5. Помагат ли рестриктивните мерки за излизане на открито?
В Германия, а и в цяла Европа, политиците и здравните управляващи пробват разнообразни ограничения. Сред тях са по-строгите или по-меки форми на локдаун, както и въвеждането на „ вечерен час " и други ограничавания за излизане. Логиката на тези ограничавания е, че хората се заразяват най-много в частни контакти. За ефикасността им обаче към момента няма благонадеждни данни. Ефектът от въвеждането на вечерен част се подлага на инспекция във Франция и Нидерландия, а Англия и Португалия, които бяха тежко наранени от разновидността В.1.1.7, постановиха съществени забрани да се излиза от домовете и ограничиха напредването на хората - което вероятно им оказа помощ да овладеят ситуацията. Според едно английско проучване, въвеждането на вечерен час снижава репродукционния фактор R с 6 до 20%. Както е известно, с този фактор се отбелязва броят хората, които се заразяват от един вирусоносител. До сходни заключения стига и едно нидерландско изследване. Авторите му настояват, че R-факторът спада с 40% след затварянето на магазините за артикули от първа необходимост; с 30% в следствие от възбраната да се събират повече от двама души от разнообразни домакинства; и едвам с 10% от затварянето на учебните заведения и университетите. Известният немски здравен специалист Карл Лаутербах цитира още едно проучване, съгласно което вечерният час може да снижи R-фактора с 13% - според и от редица други условия.
В специфичното приложение на „ Ди Цайт " по тематиката се изброяват и още фактори, от които зависи развиването на пандемията през идните месеци: Ще съумеят ли лечебните заведения да обезпечат помощ за всички интензивни пациенти? Как ще се държат новите разновидности на ковид? Каква е ролята на тестванията?
1. На какво можем да се надяваме през лятото?
Според създателите на обявата в „ Ди Цайт ", още през май броят на инфекциите внезапно ще спадне. А колкото по-слънчеви и топли се окажат юни, юли, август и септември, толкоз по-малко новозаразени ще има. Коронавирусите са доста подвластни от сезона, акцентират специалисти от университета в Мичиган, представени от изданието. Това е по този начин най-много поради ултравиолетовите лъчи, които през лятото са до 10 пъти повече, в сравнение с през зимата, и които доста ефикасно убиват вируса. Освен това през зимата човешката имунна система се бори против вирусите по-трудно в сравнение с през лятото. И най-после: през лятото хората доста по-често се събират навън, където заплахата от болест е доста по-ниска, в сравнение с в затворени пространства. Във връзка с всичко това немският епидемиолог Клаус Щьор твърди, че през лятото „ инфекциозното налягане " ще спадне 10 пъти.
2. Възможно ли е да се реализира колективен имунитет?
Груповият (стаден) имунитет се реализира едвам тогава, когато две трети от популацията е имунно против вируса – в следствие от имунизация или от преболедуване. Нито в Германия, нито в множеството други европейски страни към този момент е ясно по кое време и дали две трети от хората ще придобият имунитет против ковид. Имунизационните акции занапред набират скорост. Според прогнозата на немската фондация „ Ханс Бьоклер ", всички искащи да се ваксинират в страната ще получат имунизация до края на юли, а може би още до края на юни. Нека не забравяме обаче, че част от хората в Германия, а и в цяла Европа, към момента са скептични и може въобще да откажат имунизация – процентът на тези хора е друг в другите европейски страни. Освен това груповият имунитет зависи доста от гъстотата на популацията – в гъсто обитаемоте градове, да вземем за пример, за него са нужни 90% имунни хора. „ Ди Цайт " цитира Марк Липшиц от университета в Харвард, един от водещите международни епидемиолози, който споделя, че не знае дали и по кое време ще има колективен имунитет. Липшиц разяснява, че даже в случай че бъдат ваксинирани 80% от хората, а имунизацията под линия сътвори имунитет у 80% от имунизираните, това отново води към един обезкуражаващ извод: за колективен имунитет би трябвало да бъдат имунизирани над 100% от хората. А Джереми Фарар, шеф на английския Welcome Trust, който влага доста пари в международното опазване на здравето, обобщава, че решение единствено за Европа не може да има: „ Пандемията ще завърши едвам тогава, когато завърши в целия свят. "
3. Най-застрашените
От самото начало на пандемията беше ясно, че изключително огромна заплаха от тежко протичане на Ковид и от гибел съществува измежду най-възрастната част от популацията. Учените към този момент разполагат и със напълно точна информация за риска. „ Важи следният принцип: заплахата да умреш от Ковид-19 се удвоява на всеки шест години от човешкия живот, " споделя пред „ Ди Цайт " статистикът Щефан Шолц от института „ Роберт Кох ". А при над 60-годишните заплахата от летален излаз се усилва в допълнение. Сред групата на изключително застрашените влизат и хората с хронични болести. Рискът от заболяване, от тежко протичане на заболяването и от смъртен излаз доста зависи и от просветителното ниво, от хигиеничните привички и от социално-икономическото състояние на хората – колкото те са по-ниски, толкоз рискът е по-висок.
4. Разпространението на болестта измежду по-младите
Навсякъде в Европа възрастните хора получават имунизация с преимущество, тъй като са най-застрашени. Имунизационните акции обгръщат и най-застрашените професионални групи. Така се оказва, че вирусът отсега нататък може „ да си търси гостоприемници " най-много измежду децата и подрастващите. В Германия към този момент беше открито повишаване на новите болести във възрастовите групи 15-44 години и под 14-годишна възраст, само че това частично се изяснява с всеобщите проби, изключително измежду учениците. И въпреки всичко, заплахата от заболяване с тежки затруднения измежду по-младите, децата и юношите си остава доста по-ниска, считат немските експерти. Все още обаче не е задоволително изследван въпросът какви могат да са дълготрайните последици от прекаран Ковид измежду тези групи. Специалистите следят по този начин наречения „ пост-Ковид синдром " у редица деца, само че към този момент не се знае нито какъв брой публикуван е той, нито кои фактори го пораждат, нито пък коя е най-хубавата терапия.
5. Помагат ли рестриктивните мерки за излизане на открито?
В Германия, а и в цяла Европа, политиците и здравните управляващи пробват разнообразни ограничения. Сред тях са по-строгите или по-меки форми на локдаун, както и въвеждането на „ вечерен час " и други ограничавания за излизане. Логиката на тези ограничавания е, че хората се заразяват най-много в частни контакти. За ефикасността им обаче към момента няма благонадеждни данни. Ефектът от въвеждането на вечерен част се подлага на инспекция във Франция и Нидерландия, а Англия и Португалия, които бяха тежко наранени от разновидността В.1.1.7, постановиха съществени забрани да се излиза от домовете и ограничиха напредването на хората - което вероятно им оказа помощ да овладеят ситуацията. Според едно английско проучване, въвеждането на вечерен час снижава репродукционния фактор R с 6 до 20%. Както е известно, с този фактор се отбелязва броят хората, които се заразяват от един вирусоносител. До сходни заключения стига и едно нидерландско изследване. Авторите му настояват, че R-факторът спада с 40% след затварянето на магазините за артикули от първа необходимост; с 30% в следствие от възбраната да се събират повече от двама души от разнообразни домакинства; и едвам с 10% от затварянето на учебните заведения и университетите. Известният немски здравен специалист Карл Лаутербах цитира още едно проучване, съгласно което вечерният час може да снижи R-фактора с 13% - според и от редица други условия.
В специфичното приложение на „ Ди Цайт " по тематиката се изброяват и още фактори, от които зависи развиването на пандемията през идните месеци: Ще съумеят ли лечебните заведения да обезпечат помощ за всички интензивни пациенти? Как ще се държат новите разновидности на ковид? Каква е ролята на тестванията?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ