ИРПС: Предложенията за промени в ИК се внасят стихийно, без сериозна обществена подкрепа и подробна обосновка
От Института за развиване на обществената среда изпратиха до медиите мнение по отношение на предлаганите промени в Изборния кодекс, свързани с връщането на хартиената бюлетина в секциите с над 300 гласоподаватели по лист и разискването за въвеждане на преброителни центрове.
Публикуваме позицията на ИРПС без редакторска интервенция:
" Изборното законодателство в България постоянно е представлявало значим политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на непрекъснат спор сред партийните групи, посредством който те консолидират симпатизантите си. Тази специфичност постоянно води до прибързани промени в процедурите, които след това биват оспорвани, налагани още веднъж и прочие Непрекъснатите промени в разпоредбите обаче основават неустановеност в гласоподавателите и затрудняват работата на изборната администрация. В тази връзка би трябвало да се изтъкне, че в случай че измененията са неизбежни, те въпреки всичко би трябвало да са поредни и да улесняват жителите в реализирането на тяхното право на избор.
През последните осем години, след въвеждането на Изборния кодекс и преди да започва работата на 48-то Народно събрание, са направени общо 71 оферти за промени в текстовете на закона. Оценката на организацията ни демонстрира, че множеството от тях са внасяни стихийно, директно преди провеждането на избори, без сериозна социална поддръжка и/или подробна аргументация от страна на законодателите.
Донякъде по подобен метод се внасят и последните оферти за промени в Изборния кодекс - при неспособност за образуването на постоянно държавно управление, в изискванията на длъжностен кабинет и евентуално в интервал от няколко месеца преди провеждането на следващи предварителни парламентарни избори.
Настоящият документ е мнение на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) по направените оферти. То обобщава в най-общ проект част от измененията и акцентира някои евентуални изгоди и дефекти от тях, които могат да осведомят законодателите.
Технологията за гласоподаване
Внесеното от Българска социалистическа партия за България предложение за връщане на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина в секциите с над 300 гласоподаватели, бе подкрепено с болшинство в пленарна зала на първо четене. Сред претекстовете на вносителите се показва, че вследствие на машинното гласоподаване се е стигнало до „ невиждано намаляване на изборната интензивност в пореден порядък ” на всички избори след тези от април, 2021 година Посочва се още и че машинното гласоподаване е причина за „ въздържането на огромна част от гласоподавателите да вземат участие в изборния развой и да упражнят дейното си изборно право заради боязън или стеснение да не се злепоставят обществено заради неумението си да работят с електронните изчислите л н и устройства в изборните секции ”.
Връщането на хартиените бюлетини се стимулира с потребността от опция за жителите, да гласоподават посредством желаната от тях технология, с цел да се пречупи спадът в изборната интензивност. Същевременно обаче, би трябвало да посочим, че близо година и половина след изборите от юли, 2021 година (когато машинното гласоподаване се утвърди като само в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително проучване на аргументите, довели до спада в интензивността. Нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не създаде дълбочинен разбор на факторите за намалялата с 11% изборна интензивност спрямо изборите от април, 2021 година
Дали по-ниската изборна интензивност се дължи на боязън и отвращение да се гласоподава с машините? Ако техническите усложнения са единственият фактор, който оказва въздействие върху ниската изборна интензивност, то за какво тя спада в три поредни избора, които са извършени по идентични правила? В последна сметка, в случай че някой гласоподава сполучливо с машина един път, то всеки идващ път подаването на вота му би трябвало да става по-лесно, а оттова - да се покачва и самата изборна интензивност. В тази връзка, явно има и други аргументи за отхвърли на жителите от гласоподаване.
ИРПС проучва резултатите от гласуването на всички избори след въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели по лист. Данните ясно демонстрират, че както в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, по този начин и в тези с машинно гласоподаване, има спад в изборната интензивност след изборите от април, 2021 година насам.
Продължава да стои въпросът и с това до каква степен са настоящи изборните описи. На изборите през октомври в тези описи бяха включени над 6.8 млн. души, а данните от преброяването на Национален статистически институт за 2021 година (публикувани в седмицата след изборния ден) демонстрират, че популацията на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Според специалисти от Групово дело ГРАО, тази разлика е обвързвана най-вече с това, че описите се изготвят по непрекъснат адрес на жителите, който се записва в страната без значение дали местоживеенето е в чужбина, до момента в който преброяването на Национален статистически институт е анкетно и включва само популацията, намиращо се в България. Независимо от това разликата е внушителна и постанова преосмисляне на метода, по който се приказва за изборната интензивност в страната. Така при липса на правилна информация за общия брой гласоподаватели, става все по-трудно да се приказва за изборната интензивност без известни спекулации.
Трябва да се означи също, че всяка технология на гласоподаване има своите преимущества и дефекти, а е от голяма важност и методът, по който тя се вкарва. Така да вземем за пример, прочут минус беше внезапното внедряване на машините, което не бе съпроводено от нужната широкомащабна, таргетирана и ефикасна осведомителна акция. Това може да е една от аргументите за разликата в интензивността (отчетена в последните три парламентарни избора) в секциите с машинно и хартиено гласоподаване. Там, където хората гласоподаваха с машини - тя в действителност беше по-ниска.
Като изгода от машинното гласоподаване обаче можем да посочим, че то улесни неимоверно работата на секционните комисии (СИК) и на практика сведе до нула грешките при отчитане на резултатите и попълване на изборните протоколи. Според допитване на ИРПС през юли, 2022 година до членове на РИК, отговарящи за подготовката на СИК, еднопосочно бе изразено и негативно мнение към връщането на смесеното гласоподаване в огромните изборни секции. Като отрицателни резултати от практиката бяха посочвани:
значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите;
значителен брой неточности в протоколите от смесените секции ;
значително удължение на работния ден;
нарастване на броя на недействителните гласове.
Същевременно всички запитани единомислещо дадоха отговор, че гласуването с машина улеснява работата на РИК, а главните му изгоди са свързани с понижените неточности в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите:
Безспорно е, че въвеждането на машинното гласоподаване съумя да отстрани опцията за подаване на недействителни гласове - събитие, което през последните години варираше сред 5% и 15% при гласуването на „ хартия ”. Това доста надвишава междинните проценти за страните от Европейския съюз и е надалеч от положителните стандарти, посочвани от интернационалните организации като ОССЕ и ПАСЕ. Само за образец, недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 година са били 124 хиляди. Изчислено в мандати, това може да е една групировка отвън Народното събрание или повече от половината от актуалната група на Българска социалистическа партия.
Връщането на смесеното гласоподаване в бърз порядък, дружно с неналичието на съответно и навременно образование на представителите в секционните изборни комисии, неизбежно ще докара до неточности при отчитането на резултатите. Тук е мястото да посочим пропуските след въвеждането за първи път на смесено гласоподаване на изборите за членове на Европейски парламент през 2019 година Тогава така наречен „ хибридно ” гласоподаване, дружно със заложените от ЦИК организационни дефицити и недобре направените секционни протоколи, доведоха до проблеми в регистрираните резултати. Въпреки поправените от ЦИК 6 000 неточности, разбор на ИРПС на изборните резултати в 3 000 секции с машинно гласоподаване тогава сподели, че в близо 40% (1 139 секции) от тях преференциите не бяха регистрирани правилно.
Преброителни центрове
Политическата изразителност във връзка с следващите промени в ИК застъпва и тезата за манипулиране на резултатите от изборната администрация на равнище секция. Това още повече намалява доверието в изборния развой. Същевременно, точно парламентарно показаните обединения имат квоти в секционните комисии. Тяхна е отговорността да влагат старания и запаси в образование на своите фрагменти, които ще станат част от СИК. По този метод те биха посочили ангажимент към организацията, честността и подобряването на изборния развой, а освен заинтригуваност към изборния резултат.
Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и подозренията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, се предлага въвеждането на преброителни центрове. От една страна такива биха могли да понижат грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма по какъв начин да се оправят с проблемите с следен или платен избор, тъй като тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат директно отношение към самото преброяване на бюлетините. В този смисъл, превантивните ограничения следва да адресират цялостната работа на СИК - изключително в райони, които към този момент са разпознати от разнообразни цивилен организации като „ рискови ". Този развой е сложен и изисква заинтригуваност от страна на партиите по отношение на членовете, които избират в СИК; за дейността на локалните правоохранителни органи и прочие
Тук е мястото да посочим, че в текстовете от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) във връзка с преброителните центрове се показват някои запаси (справка - част „ Преброяване на гласовете ”, член 45).
Изключително значимо е, в случай че се върви към въвеждането на преброителни центрове, да бъдат направени прецизни процедури за установяване на членовете в комисиите в тях - дали ще са част от секционните комисии в съответния изборен район, дали ще са представители на РИК, дали ще са други посочени от парламентарно-представените партии лица и прочие Следва да са ясно написани разпоредбите за цялостната организация на работата на тези центрове, да се обезпечи достъп на самостоятелните наблюдаващи до тях, и да се обезпечи сигурността на изборните бумаги и прочие
Липсващите оферти за законодателни промени
Внесените и обсъждани до момента оферти на политическите групи са фокусирани основно и за следващ път върху технологията на гласоподаване. Народните представители не плануват разглеждане и приемане на законодателни текстове, ориентирани към възстановяване на цялостния избирателен развой и разширение на правата на гласоподавателите.
Въпреки загрижеността на партиите за намаляващата изборна интензивност, те не разискват преференцията като инструмент за по-висока степен на присъединяване на жителите в изборите и оттова в политическия развой като цяло. Преференциалното гласоподаване дава спомагателна опция на жителите да персонализират избора си на политически представители. Промяна в тенденция повишение на мажоритарния детайл в изборната система в страната е намаляването на прага на преференциите, нужни за пренареждане на партийните листи - от 7% на 5%, както и отпадане на така наречен „ служебни ” преференции, които се трансферират на първия в партийните листи. Може да се планува и ограничение на опцията за определени с преференции претенденти, които се „ отхвърлят ” от извоюваното в Народното събрание място, като същото да важи и за водачите на листи.
Намаляването на прага на преференцията в още по-голяма степен ще стимулира претендентите да организират дейна акция и да се ангажират с проблемите на гласоподавателите. Същевременно, самите гласоподаватели ще имат действителна опция да излъчат хора, които са познати и уважавани по места.
От своя страна ограничението на отводите от извоювани места в Народното събрание (преференциално или на водачи) ще е механизъм, който предотвратява изкривяването на вота и подвеждането на гласоподавателите.
Не е планувано конституирането на район „ Извън страната ”, не се предлага и методика за установяване на броя и разпределението на мандатите в него. По този метод сънародниците ни зад граница ще продължат да имат „ ненапълно ” право на глас - техният избор няма да се „ трансформира ” непосредствено в мандати. Също по този начин те ще не престават да гласоподават единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях, тъй като в чужбина няма да има опция за потребление на преференция. Българите зад граница няма да излъчват депутати, имащи директно отношение и ангажимент към техните проблеми.
По никакъв метод не се адресира и разширението на опциите за присъединяване на гласоподавателите посредством въвеждането на форми на отдалечено гласоподаване. Така да вземем за пример, пощенското гласоподаване, въведено даже пилотно за сънародниците ни в някои страни в чужбина, би понижило организационните разноски за процеса, напъните на изборните доброволци в чужбина и работата на изборната администрация в страната. То би асъдействало за по-лесното практикуване на правото на избор на българите зад граница.
Стъпка в тенденция почтен избирателен развой би било преразглеждането и премахването на фигурата на политическия представител. Застъпниците и политическите представители се записват от участниците в акцията, с цел да пазят техните ползи. Само за информация - на парламентарните избори през март, 2017 година те са били общо 85 399 души, а на изборите през април 2021 - общо 71 167 души.
Тези фигури не са обвързани с съответна изборна секция, като могат да следят процеса на територията на съответния многомандатен район. Правомощията им в изборния ден са сходни - да участват при откриването и закриването, по време на гласуването и при установяването на резултатите, да получат копие от протокола и да подават тъжби и сигнали за нарушавания. Фигурата на покровителя се вкарва първа в изборното законодателство и за нея има по-стриктен регистрационен режим. Застъпниците имат по-широки пълномощия по време на акцията, като в същото време са и длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
Политическият представител има сходни функционалности в изборния ден с тези на покровителя и единствено осведомителен регистрационен режим. Премахването на тази фигура би разрешило на партиите да пренасочат запаси за подготовка на своите фрагменти в секционните изборни комисии. Също по този начин по този метод непосредствено ще се адресират проблемите в годините, посочвани в голям брой тъжби, сигнали и медийни следствия, свързани с тези партийни бранители и изборни злоупотреби.
Ако хоризонтът на 48-то Народно заседание е къс, следва да се разискват промени, които са вероятни да се случат в бърз порядък. Те би трябвало да са съобразени и с положителните интернационалните рекомендации, според които основни промени в законодателството би трябвало да се случват във време, отдалечено от изборния ден.
Има такива оферти за промяна, които в къси периоди могат да допринесат за възстановяване на изборния развой - в областта на неговата почтеност, във връзка с правата на гласоподавателите и по отношение на прозрачността на финансирането на предизборната акция.
Те са и такива, които са разбираеми за необятната аудитория и елементарно могат да консолидират социална поддръжка ".
Публикуваме позицията на ИРПС без редакторска интервенция:
" Изборното законодателство в България постоянно е представлявало значим политически въпрос, а предложенията за промени в него са обект на непрекъснат спор сред партийните групи, посредством който те консолидират симпатизантите си. Тази специфичност постоянно води до прибързани промени в процедурите, които след това биват оспорвани, налагани още веднъж и прочие Непрекъснатите промени в разпоредбите обаче основават неустановеност в гласоподавателите и затрудняват работата на изборната администрация. В тази връзка би трябвало да се изтъкне, че в случай че измененията са неизбежни, те въпреки всичко би трябвало да са поредни и да улесняват жителите в реализирането на тяхното право на избор.
През последните осем години, след въвеждането на Изборния кодекс и преди да започва работата на 48-то Народно събрание, са направени общо 71 оферти за промени в текстовете на закона. Оценката на организацията ни демонстрира, че множеството от тях са внасяни стихийно, директно преди провеждането на избори, без сериозна социална поддръжка и/или подробна аргументация от страна на законодателите.
Донякъде по подобен метод се внасят и последните оферти за промени в Изборния кодекс - при неспособност за образуването на постоянно държавно управление, в изискванията на длъжностен кабинет и евентуално в интервал от няколко месеца преди провеждането на следващи предварителни парламентарни избори.
Настоящият документ е мнение на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) по направените оферти. То обобщава в най-общ проект част от измененията и акцентира някои евентуални изгоди и дефекти от тях, които могат да осведомят законодателите.
Технологията за гласоподаване
Внесеното от Българска социалистическа партия за България предложение за връщане на опцията да се гласоподава с хартиена бюлетина в секциите с над 300 гласоподаватели, бе подкрепено с болшинство в пленарна зала на първо четене. Сред претекстовете на вносителите се показва, че вследствие на машинното гласоподаване се е стигнало до „ невиждано намаляване на изборната интензивност в пореден порядък ” на всички избори след тези от април, 2021 година Посочва се още и че машинното гласоподаване е причина за „ въздържането на огромна част от гласоподавателите да вземат участие в изборния развой и да упражнят дейното си изборно право заради боязън или стеснение да не се злепоставят обществено заради неумението си да работят с електронните изчислите л н и устройства в изборните секции ”.
Връщането на хартиените бюлетини се стимулира с потребността от опция за жителите, да гласоподават посредством желаната от тях технология, с цел да се пречупи спадът в изборната интензивност. Същевременно обаче, би трябвало да посочим, че близо година и половина след изборите от юли, 2021 година (когато машинното гласоподаване се утвърди като само в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително проучване на аргументите, довели до спада в интензивността. Нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не създаде дълбочинен разбор на факторите за намалялата с 11% изборна интензивност спрямо изборите от април, 2021 година
Дали по-ниската изборна интензивност се дължи на боязън и отвращение да се гласоподава с машините? Ако техническите усложнения са единственият фактор, който оказва въздействие върху ниската изборна интензивност, то за какво тя спада в три поредни избора, които са извършени по идентични правила? В последна сметка, в случай че някой гласоподава сполучливо с машина един път, то всеки идващ път подаването на вота му би трябвало да става по-лесно, а оттова - да се покачва и самата изборна интензивност. В тази връзка, явно има и други аргументи за отхвърли на жителите от гласоподаване.
ИРПС проучва резултатите от гласуването на всички избори след въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 гласоподаватели по лист. Данните ясно демонстрират, че както в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, по този начин и в тези с машинно гласоподаване, има спад в изборната интензивност след изборите от април, 2021 година насам.
Продължава да стои въпросът и с това до каква степен са настоящи изборните описи. На изборите през октомври в тези описи бяха включени над 6.8 млн. души, а данните от преброяването на Национален статистически институт за 2021 година (публикувани в седмицата след изборния ден) демонстрират, че популацията на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Според специалисти от Групово дело ГРАО, тази разлика е обвързвана най-вече с това, че описите се изготвят по непрекъснат адрес на жителите, който се записва в страната без значение дали местоживеенето е в чужбина, до момента в който преброяването на Национален статистически институт е анкетно и включва само популацията, намиращо се в България. Независимо от това разликата е внушителна и постанова преосмисляне на метода, по който се приказва за изборната интензивност в страната. Така при липса на правилна информация за общия брой гласоподаватели, става все по-трудно да се приказва за изборната интензивност без известни спекулации.
Трябва да се означи също, че всяка технология на гласоподаване има своите преимущества и дефекти, а е от голяма важност и методът, по който тя се вкарва. Така да вземем за пример, прочут минус беше внезапното внедряване на машините, което не бе съпроводено от нужната широкомащабна, таргетирана и ефикасна осведомителна акция. Това може да е една от аргументите за разликата в интензивността (отчетена в последните три парламентарни избора) в секциите с машинно и хартиено гласоподаване. Там, където хората гласоподаваха с машини - тя в действителност беше по-ниска.
Като изгода от машинното гласоподаване обаче можем да посочим, че то улесни неимоверно работата на секционните комисии (СИК) и на практика сведе до нула грешките при отчитане на резултатите и попълване на изборните протоколи. Според допитване на ИРПС през юли, 2022 година до членове на РИК, отговарящи за подготовката на СИК, еднопосочно бе изразено и негативно мнение към връщането на смесеното гласоподаване в огромните изборни секции. Като отрицателни резултати от практиката бяха посочвани:
значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите;
значителен брой неточности в протоколите от смесените секции ;
значително удължение на работния ден;
нарастване на броя на недействителните гласове.
Същевременно всички запитани единомислещо дадоха отговор, че гласуването с машина улеснява работата на РИК, а главните му изгоди са свързани с понижените неточности в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите:
Безспорно е, че въвеждането на машинното гласоподаване съумя да отстрани опцията за подаване на недействителни гласове - събитие, което през последните години варираше сред 5% и 15% при гласуването на „ хартия ”. Това доста надвишава междинните проценти за страните от Европейския съюз и е надалеч от положителните стандарти, посочвани от интернационалните организации като ОССЕ и ПАСЕ. Само за образец, недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 година са били 124 хиляди. Изчислено в мандати, това може да е една групировка отвън Народното събрание или повече от половината от актуалната група на Българска социалистическа партия.
Връщането на смесеното гласоподаване в бърз порядък, дружно с неналичието на съответно и навременно образование на представителите в секционните изборни комисии, неизбежно ще докара до неточности при отчитането на резултатите. Тук е мястото да посочим пропуските след въвеждането за първи път на смесено гласоподаване на изборите за членове на Европейски парламент през 2019 година Тогава така наречен „ хибридно ” гласоподаване, дружно със заложените от ЦИК организационни дефицити и недобре направените секционни протоколи, доведоха до проблеми в регистрираните резултати. Въпреки поправените от ЦИК 6 000 неточности, разбор на ИРПС на изборните резултати в 3 000 секции с машинно гласоподаване тогава сподели, че в близо 40% (1 139 секции) от тях преференциите не бяха регистрирани правилно.
Преброителни центрове
Политическата изразителност във връзка с следващите промени в ИК застъпва и тезата за манипулиране на резултатите от изборната администрация на равнище секция. Това още повече намалява доверието в изборния развой. Същевременно, точно парламентарно показаните обединения имат квоти в секционните комисии. Тяхна е отговорността да влагат старания и запаси в образование на своите фрагменти, които ще станат част от СИК. По този метод те биха посочили ангажимент към организацията, честността и подобряването на изборния развой, а освен заинтригуваност към изборния резултат.
Като отговор на връщането на хартиената бюлетина и подозренията в работата на СИК при отчитане на изборните резултати, се предлага въвеждането на преброителни центрове. От една страна такива биха могли да понижат грешките - било то умишлени или неволни, при отчитането на гласовете в края на изборния ден. От друга, центровете няма по какъв начин да се оправят с проблемите с следен или платен избор, тъй като тези порочни практики се случват преди и по време на изборния ден и нямат директно отношение към самото преброяване на бюлетините. В този смисъл, превантивните ограничения следва да адресират цялостната работа на СИК - изключително в райони, които към този момент са разпознати от разнообразни цивилен организации като „ рискови ". Този развой е сложен и изисква заинтригуваност от страна на партиите по отношение на членовете, които избират в СИК; за дейността на локалните правоохранителни органи и прочие
Тук е мястото да посочим, че в текстовете от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) във връзка с преброителните центрове се показват някои запаси (справка - част „ Преброяване на гласовете ”, член 45).
Изключително значимо е, в случай че се върви към въвеждането на преброителни центрове, да бъдат направени прецизни процедури за установяване на членовете в комисиите в тях - дали ще са част от секционните комисии в съответния изборен район, дали ще са представители на РИК, дали ще са други посочени от парламентарно-представените партии лица и прочие Следва да са ясно написани разпоредбите за цялостната организация на работата на тези центрове, да се обезпечи достъп на самостоятелните наблюдаващи до тях, и да се обезпечи сигурността на изборните бумаги и прочие
Липсващите оферти за законодателни промени
Внесените и обсъждани до момента оферти на политическите групи са фокусирани основно и за следващ път върху технологията на гласоподаване. Народните представители не плануват разглеждане и приемане на законодателни текстове, ориентирани към възстановяване на цялостния избирателен развой и разширение на правата на гласоподавателите.
Въпреки загрижеността на партиите за намаляващата изборна интензивност, те не разискват преференцията като инструмент за по-висока степен на присъединяване на жителите в изборите и оттова в политическия развой като цяло. Преференциалното гласоподаване дава спомагателна опция на жителите да персонализират избора си на политически представители. Промяна в тенденция повишение на мажоритарния детайл в изборната система в страната е намаляването на прага на преференциите, нужни за пренареждане на партийните листи - от 7% на 5%, както и отпадане на така наречен „ служебни ” преференции, които се трансферират на първия в партийните листи. Може да се планува и ограничение на опцията за определени с преференции претенденти, които се „ отхвърлят ” от извоюваното в Народното събрание място, като същото да важи и за водачите на листи.
Намаляването на прага на преференцията в още по-голяма степен ще стимулира претендентите да организират дейна акция и да се ангажират с проблемите на гласоподавателите. Същевременно, самите гласоподаватели ще имат действителна опция да излъчат хора, които са познати и уважавани по места.
От своя страна ограничението на отводите от извоювани места в Народното събрание (преференциално или на водачи) ще е механизъм, който предотвратява изкривяването на вота и подвеждането на гласоподавателите.
Не е планувано конституирането на район „ Извън страната ”, не се предлага и методика за установяване на броя и разпределението на мандатите в него. По този метод сънародниците ни зад граница ще продължат да имат „ ненапълно ” право на глас - техният избор няма да се „ трансформира ” непосредствено в мандати. Също по този начин те ще не престават да гласоподават единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях, тъй като в чужбина няма да има опция за потребление на преференция. Българите зад граница няма да излъчват депутати, имащи директно отношение и ангажимент към техните проблеми.
По никакъв метод не се адресира и разширението на опциите за присъединяване на гласоподавателите посредством въвеждането на форми на отдалечено гласоподаване. Така да вземем за пример, пощенското гласоподаване, въведено даже пилотно за сънародниците ни в някои страни в чужбина, би понижило организационните разноски за процеса, напъните на изборните доброволци в чужбина и работата на изборната администрация в страната. То би асъдействало за по-лесното практикуване на правото на избор на българите зад граница.
Стъпка в тенденция почтен избирателен развой би било преразглеждането и премахването на фигурата на политическия представител. Застъпниците и политическите представители се записват от участниците в акцията, с цел да пазят техните ползи. Само за информация - на парламентарните избори през март, 2017 година те са били общо 85 399 души, а на изборите през април 2021 - общо 71 167 души.
Тези фигури не са обвързани с съответна изборна секция, като могат да следят процеса на територията на съответния многомандатен район. Правомощията им в изборния ден са сходни - да участват при откриването и закриването, по време на гласуването и при установяването на резултатите, да получат копие от протокола и да подават тъжби и сигнали за нарушавания. Фигурата на покровителя се вкарва първа в изборното законодателство и за нея има по-стриктен регистрационен режим. Застъпниците имат по-широки пълномощия по време на акцията, като в същото време са и длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
Политическият представител има сходни функционалности в изборния ден с тези на покровителя и единствено осведомителен регистрационен режим. Премахването на тази фигура би разрешило на партиите да пренасочат запаси за подготовка на своите фрагменти в секционните изборни комисии. Също по този начин по този метод непосредствено ще се адресират проблемите в годините, посочвани в голям брой тъжби, сигнали и медийни следствия, свързани с тези партийни бранители и изборни злоупотреби.
Ако хоризонтът на 48-то Народно заседание е къс, следва да се разискват промени, които са вероятни да се случат в бърз порядък. Те би трябвало да са съобразени и с положителните интернационалните рекомендации, според които основни промени в законодателството би трябвало да се случват във време, отдалечено от изборния ден.
Има такива оферти за промяна, които в къси периоди могат да допринесат за възстановяване на изборния развой - в областта на неговата почтеност, във връзка с правата на гласоподавателите и по отношение на прозрачността на финансирането на предизборната акция.
Те са и такива, които са разбираеми за необятната аудитория и елементарно могат да консолидират социална поддръжка ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ