Ниските лихви няма да са вечни, но ще се качват плавно
От позиция на инфлацията сега е плюс да се влагат парите, тъй като другояче те се обезценяват
Българинът и в идващите години ще продължи да натрупа спестявания в банките, макар нулевите лихви
- Г-н Тошев, 2021 година се обрисува като рекордна за жилищното кредитиране в новата история на България. По данни на Българска народна банка за интервала януари-септември са раздадени жилищни заеми на обща стойност 3,8 милиарда лева, което е с 39% повече от същия интервал на 2020 година и с 44% повече от 2008 година - най-силната година за ипотечното кредитиране преди международната финансова и икономическа рецесия. Не е ли рискова тази наклонност?
- Да, в действителност има връх и тази година ще стигнем до невъобразим размер на изтеглените заеми от съществуването на ипотечен пазар в България. Забележете обаче, че става въпрос за растеж при размера на заемите и това е елементарно обяснимо. В последните години се теглят по-големи суми освен тъй като парцелите са по-скъпи, а за покупката на по-големи жилища. От една страна, пандемията, хоумофисът, ученето от къщи, ползата за закупуване на спомагателен парцел отвън огромните градове докара до тези върхове.
А по отношение на заплахите, считам, че към този момент картината е добра. Специално от позиция на инфлацията сега е плюс да се влагат парите, тъй като другояче те се обезценяват. Що се отнася до вредите от пандемията, към този момент ясно се видя, че те засягат единствено избрани браншове на стопанската система. Други работят обикновено, както преди идването на COVID-19, а има и трети, които са във напредък тъкмо поради пандемията. Данните демонстрират, че има растежите на Брутният вътрешен продукт в цяла Европа, а и по света, тъй че възобновяване на стопанските системи към този момент е в ход. Това допуска, че има задоволително работа и физическите лица могат да сменят попрището си, в случай че се наложи. Така че цялостната икономическа конюнктура не приказва за риск. Ако приходите са постоянни, в случай че човек дава отговор на условията за ипотечен заем и най-много - в случай че жилището му би трябвало, с цел да реши някакъв проблем - да спре да хвърля пари за наеми и да има личен дом, да продаде по-малкото си жилище, с цел да си купи по-голямо, тъй като семейството му се е нараснало, не се счита за рисково.
- Тук говорите за покупка на жилище от потребност. А в случай че е за инвестиция - препродаване или отдаване чартърен?
- Важно конкретизиране в действителност. Аз не поучавам хората да вършат вложения напълно с банково кредитиране. Определението за инвестиция е да имате лични средства, които да вложите някъде. Инвестиции могат да вършат единствено тези българи, които са икономисали и държат част от тези 65 милиарда лв. депозити по банките, само че не и хората, които нямат пари настрани.
- Огромното количество отпуснати заеми значи, че банките не са стегнали изискванията за кредитиране? Въпреки несигурното бъдеще.
- Банките в действителност не са стегнали изискванията, на които би трябвало да дават отговор претендентите за дълготрайни заеми. Затягане имаше напълно за малко по време на първото затваряне на страната и стопанската система през март 2020 година, когато заплахата от новия вирус беше непозната. Това търпя обаче единствено за три-четири месеца. След това изискванията бяха редактирани във типа отпреди COVID-19, тъй като банките видяха, че безработицата остана ниска и хората продължиха да натрупат депозити. И това се случи, макар ясно изразената наклонност за нулеви лихви и облагане с такси на притежателите на огромни суми по сметки. Вече е ясно, че в случай че желаете да държите доста пари в банките, би трябвало да плащате за това. С една дума - банките имат интерес и потребност от това да раздават заеми, защото депозитната им маса нараства. И тя им тежи даже когато не заплащат лихви на спестителите. От друга страна - стабилната икономическа среда също допуска сигурност. Виждаме, че няма особена смяна и утежняване при към този момент изтеглените заеми, те се обслужват постоянно. Имаше леко покачване единствено при кредитополучатели от браншовете, които COVID-19 удари по-сериозно. На тях доста им оказа помощ законовата опция за гратисни интервали и тъй като те към този момент изтекоха, от данните се вижда, че особени проблеми няма. Нивото на неприятните заеми не се повишава, каквито опасения имаше при започване на коронавирус рецесията.
- Другата значима вест от статистическите данни е, че лихвите по ипотеките са на исторически ниски равнища. Проблемът е обаче, че в случай че в този момент взема заем на рента под 3%, тя няма да е все по този начин. Какво да чакаме?
- Ще стартира по-отдалеч. Колкото и оптимистично да наподобява сега пазарът, това не трябва да ни кара да вършим рискови придвижвания. Кредитните консултанти постоянно съветваме клиентите да не надскачат опциите и да мислят и за неприятните сюжети. Като да вземем за пример - в случай че останат без работа и надлежно без приходи. Златно предписание е, че постоянно би трябвало да имате заделени три до шест вноски, с цел да можете да посрещнете житейските неудачи. Да сте подсигурени, че имате един интервал, в който умерено да си намерите нова работа. Съветваме хората също да изчислят какво би се случило, в случай че лихвата им нарасне с 1 % - от 2.5% стане 3.5%, и новата месечна вноска по какъв начин ще се отрази на фамилния бюджет.
Конкретно на въпроса - множеството предложения за заеми на нашия пазар са с плаващи лихви. Само няколко банки оферират закрепени лихви и в множеството случаи те са единствено за първите пет години. От тях по спомен единствено една банка предлага закрепена рента за целия период на заема, само че както се досещате - лихвата не е 2.5%, а много повече. И в случай че лихвата ви не е закрепена, какъвто е всеобщият случай, това значи, че тя се въздейства напълно от пазарни индикатори. Преди четири години, когато одобриха Закона за заемите за недвижими парцели, на банките им бе лимитирано правото да подвигат лихвите, когато те решат. Лихвата в този момент ще се вдигне единствено в случай че пазарните показатели тръгнат нагоре. Тоест, един заем, който е изтеглен в този миг, няма късмет да остане на същата рента и в идващите 25 години. Той ще се въздейства от пазарната рента. И защото заговорихме за тези хора, които теглеха заемите си преди четири години, когато законът се одобри, единствено ще вметна, че техните лихви понижават. Защото показателите или съвсем не мърдаха, или вървяха надолу. Обикновено тези индикатори се преразглеждат на шест месеца и клиентите се уведомяват. И както споделих, стопанската система върви нагоре и лихвите ще вървят нагоре, само че гладко. Това не е толкоз ужасно. Първо, тъй като упованията са, че това ще стане постепенно и последователно. И второ, няма учредения да твърдим, че лихвите ще станат двойни, а вноската от 600 лв., примерно, ще стане 1200 лв.. Напротив, лихвите ще останат в тези рамки, могат да се повишат с 1 %, само че постоянно на пазара ще има банки, които ще са по-агресивни и ще оферират положителни условия за новите клиенти. Хората пък, които считат, че лихвата в тяхната банка не е най-хубавата, имат алтернатива да рефинансират заема си.
- Миналата седмица се разгласи още едно обединение на банки у нас - притежателят на ОББ придобива Райфайзен България. Така пазарът не става ли по-малко конкурентен и надлежно изискванията за финансиране „ под индиго” без необикновен избор?
- Ние и до момента сме виждали доста банкови сливания. УниКредит стана най-голямата банка вследствие на сливането на три банки, ДСК се сплоти със Сосиете Дженерал Експресбанк, СиБанк с ОББ. Най-вероятно в идващите години ще забележим още такива процеси. Конкретно за ОББ и Райфайзенбанк окончателното придобиване и преливането на клиентите в огромната банка ще се случи в средата на идната година. Засега това няма по какъв начин да повлияе на конкуренцията на банковия пазар. Все още имаме прекалено много банки за дребния пазар в България. Според мен, конкуренцията ще се резервира и това ще продължи да води до възстановяване на изискванията на другите банки.
- Кога банките ще се върнат към учредената си функционалност - да кредитират, а не да събират депозити? Въпреки рекордните растежи при ипотеките, спестяванията са много повече от раздадените заеми .
- Така е. И бъдете сигурни, че банките доста желаят да се върнат към главната си функционалност. Българска народна банка също им направи забележка, че ударното кредитиране крие опасности. Когато растежът в кредитирането стане прекомерно огромен, тогава се основава риск за целия пазар, само че към този момент моите упования са, че българинът и в идващите години ще остане много спестовно надъхан. Въпреки инфлацията и нулевите лихви ще продължи да натрупа пари в банките. При предходната рецесия, през 2008 година, влязохме с 22 милиарда депозити. Сега са 65 милиарда. Виждаме, че всевъзможни разтърсвания, които се случват в всекидневието, настройват хората да са по-спестовни, с цел да може да са по-подготвени тъкмо за такива обстановки в бъдеще.
ВИЗИТКА
Тихомир Тошев е магистър по осведомителни ръководещи технологии със компетентност „ Инженерна стопанска система и мениджмънт “. Повече от 16 година се занимава с финансово и кредитно консултиране. Управител е на консултантска компания КредитЦентър и оценител на недвижими парцели.
Българинът и в идващите години ще продължи да натрупа спестявания в банките, макар нулевите лихви
- Г-н Тошев, 2021 година се обрисува като рекордна за жилищното кредитиране в новата история на България. По данни на Българска народна банка за интервала януари-септември са раздадени жилищни заеми на обща стойност 3,8 милиарда лева, което е с 39% повече от същия интервал на 2020 година и с 44% повече от 2008 година - най-силната година за ипотечното кредитиране преди международната финансова и икономическа рецесия. Не е ли рискова тази наклонност?
- Да, в действителност има връх и тази година ще стигнем до невъобразим размер на изтеглените заеми от съществуването на ипотечен пазар в България. Забележете обаче, че става въпрос за растеж при размера на заемите и това е елементарно обяснимо. В последните години се теглят по-големи суми освен тъй като парцелите са по-скъпи, а за покупката на по-големи жилища. От една страна, пандемията, хоумофисът, ученето от къщи, ползата за закупуване на спомагателен парцел отвън огромните градове докара до тези върхове.
А по отношение на заплахите, считам, че към този момент картината е добра. Специално от позиция на инфлацията сега е плюс да се влагат парите, тъй като другояче те се обезценяват. Що се отнася до вредите от пандемията, към този момент ясно се видя, че те засягат единствено избрани браншове на стопанската система. Други работят обикновено, както преди идването на COVID-19, а има и трети, които са във напредък тъкмо поради пандемията. Данните демонстрират, че има растежите на Брутният вътрешен продукт в цяла Европа, а и по света, тъй че възобновяване на стопанските системи към този момент е в ход. Това допуска, че има задоволително работа и физическите лица могат да сменят попрището си, в случай че се наложи. Така че цялостната икономическа конюнктура не приказва за риск. Ако приходите са постоянни, в случай че човек дава отговор на условията за ипотечен заем и най-много - в случай че жилището му би трябвало, с цел да реши някакъв проблем - да спре да хвърля пари за наеми и да има личен дом, да продаде по-малкото си жилище, с цел да си купи по-голямо, тъй като семейството му се е нараснало, не се счита за рисково.
- Тук говорите за покупка на жилище от потребност. А в случай че е за инвестиция - препродаване или отдаване чартърен?
- Важно конкретизиране в действителност. Аз не поучавам хората да вършат вложения напълно с банково кредитиране. Определението за инвестиция е да имате лични средства, които да вложите някъде. Инвестиции могат да вършат единствено тези българи, които са икономисали и държат част от тези 65 милиарда лв. депозити по банките, само че не и хората, които нямат пари настрани.
- Огромното количество отпуснати заеми значи, че банките не са стегнали изискванията за кредитиране? Въпреки несигурното бъдеще.
- Банките в действителност не са стегнали изискванията, на които би трябвало да дават отговор претендентите за дълготрайни заеми. Затягане имаше напълно за малко по време на първото затваряне на страната и стопанската система през март 2020 година, когато заплахата от новия вирус беше непозната. Това търпя обаче единствено за три-четири месеца. След това изискванията бяха редактирани във типа отпреди COVID-19, тъй като банките видяха, че безработицата остана ниска и хората продължиха да натрупат депозити. И това се случи, макар ясно изразената наклонност за нулеви лихви и облагане с такси на притежателите на огромни суми по сметки. Вече е ясно, че в случай че желаете да държите доста пари в банките, би трябвало да плащате за това. С една дума - банките имат интерес и потребност от това да раздават заеми, защото депозитната им маса нараства. И тя им тежи даже когато не заплащат лихви на спестителите. От друга страна - стабилната икономическа среда също допуска сигурност. Виждаме, че няма особена смяна и утежняване при към този момент изтеглените заеми, те се обслужват постоянно. Имаше леко покачване единствено при кредитополучатели от браншовете, които COVID-19 удари по-сериозно. На тях доста им оказа помощ законовата опция за гратисни интервали и тъй като те към този момент изтекоха, от данните се вижда, че особени проблеми няма. Нивото на неприятните заеми не се повишава, каквито опасения имаше при започване на коронавирус рецесията.
- Другата значима вест от статистическите данни е, че лихвите по ипотеките са на исторически ниски равнища. Проблемът е обаче, че в случай че в този момент взема заем на рента под 3%, тя няма да е все по този начин. Какво да чакаме?
- Ще стартира по-отдалеч. Колкото и оптимистично да наподобява сега пазарът, това не трябва да ни кара да вършим рискови придвижвания. Кредитните консултанти постоянно съветваме клиентите да не надскачат опциите и да мислят и за неприятните сюжети. Като да вземем за пример - в случай че останат без работа и надлежно без приходи. Златно предписание е, че постоянно би трябвало да имате заделени три до шест вноски, с цел да можете да посрещнете житейските неудачи. Да сте подсигурени, че имате един интервал, в който умерено да си намерите нова работа. Съветваме хората също да изчислят какво би се случило, в случай че лихвата им нарасне с 1 % - от 2.5% стане 3.5%, и новата месечна вноска по какъв начин ще се отрази на фамилния бюджет.
Конкретно на въпроса - множеството предложения за заеми на нашия пазар са с плаващи лихви. Само няколко банки оферират закрепени лихви и в множеството случаи те са единствено за първите пет години. От тях по спомен единствено една банка предлага закрепена рента за целия период на заема, само че както се досещате - лихвата не е 2.5%, а много повече. И в случай че лихвата ви не е закрепена, какъвто е всеобщият случай, това значи, че тя се въздейства напълно от пазарни индикатори. Преди четири години, когато одобриха Закона за заемите за недвижими парцели, на банките им бе лимитирано правото да подвигат лихвите, когато те решат. Лихвата в този момент ще се вдигне единствено в случай че пазарните показатели тръгнат нагоре. Тоест, един заем, който е изтеглен в този миг, няма късмет да остане на същата рента и в идващите 25 години. Той ще се въздейства от пазарната рента. И защото заговорихме за тези хора, които теглеха заемите си преди четири години, когато законът се одобри, единствено ще вметна, че техните лихви понижават. Защото показателите или съвсем не мърдаха, или вървяха надолу. Обикновено тези индикатори се преразглеждат на шест месеца и клиентите се уведомяват. И както споделих, стопанската система върви нагоре и лихвите ще вървят нагоре, само че гладко. Това не е толкоз ужасно. Първо, тъй като упованията са, че това ще стане постепенно и последователно. И второ, няма учредения да твърдим, че лихвите ще станат двойни, а вноската от 600 лв., примерно, ще стане 1200 лв.. Напротив, лихвите ще останат в тези рамки, могат да се повишат с 1 %, само че постоянно на пазара ще има банки, които ще са по-агресивни и ще оферират положителни условия за новите клиенти. Хората пък, които считат, че лихвата в тяхната банка не е най-хубавата, имат алтернатива да рефинансират заема си.
- Миналата седмица се разгласи още едно обединение на банки у нас - притежателят на ОББ придобива Райфайзен България. Така пазарът не става ли по-малко конкурентен и надлежно изискванията за финансиране „ под индиго” без необикновен избор?
- Ние и до момента сме виждали доста банкови сливания. УниКредит стана най-голямата банка вследствие на сливането на три банки, ДСК се сплоти със Сосиете Дженерал Експресбанк, СиБанк с ОББ. Най-вероятно в идващите години ще забележим още такива процеси. Конкретно за ОББ и Райфайзенбанк окончателното придобиване и преливането на клиентите в огромната банка ще се случи в средата на идната година. Засега това няма по какъв начин да повлияе на конкуренцията на банковия пазар. Все още имаме прекалено много банки за дребния пазар в България. Според мен, конкуренцията ще се резервира и това ще продължи да води до възстановяване на изискванията на другите банки.
- Кога банките ще се върнат към учредената си функционалност - да кредитират, а не да събират депозити? Въпреки рекордните растежи при ипотеките, спестяванията са много повече от раздадените заеми .
- Така е. И бъдете сигурни, че банките доста желаят да се върнат към главната си функционалност. Българска народна банка също им направи забележка, че ударното кредитиране крие опасности. Когато растежът в кредитирането стане прекомерно огромен, тогава се основава риск за целия пазар, само че към този момент моите упования са, че българинът и в идващите години ще остане много спестовно надъхан. Въпреки инфлацията и нулевите лихви ще продължи да натрупа пари в банките. При предходната рецесия, през 2008 година, влязохме с 22 милиарда депозити. Сега са 65 милиарда. Виждаме, че всевъзможни разтърсвания, които се случват в всекидневието, настройват хората да са по-спестовни, с цел да може да са по-подготвени тъкмо за такива обстановки в бъдеще.
ВИЗИТКА
Тихомир Тошев е магистър по осведомителни ръководещи технологии със компетентност „ Инженерна стопанска система и мениджмънт “. Повече от 16 година се занимава с финансово и кредитно консултиране. Управител е на консултантска компания КредитЦентър и оценител на недвижими парцели.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ