От Фейсбук профила на политическия анализатор Огнян Минчев Задавайки публично

От Facebook профила на политическия анализатор Огнян Минчев Задавайки обществено въпроса „ Коя е вашата татковина, господин Карадайъ? “, Румен Радев извърши рутинна политическа интервенция, която мнозина преди него са практикували със същия триумф. Първият резултат от задаването на този въпрос е следващо „ циментиране “ на Движение за права и свободи като етнокорпоративна пирамида, тъй като елементарните гласоподаватели на тази партия го разпознават като опасност - или интродукция към опасност. През последните 30 години върхът на Движение за права и свободи предизвика и даже провежда сходни „ патриотични “ фойерверки, с цел да активизира и сплоти своите гласоподаватели. В случая - надали върхът на Движение за права и свободи е инициирал сходен въпрос. Той пристигна при тях като безвъзмезден (?!) подарък от страна на Радев. Вторият резултат от по този начин заложения въпрос е проектирането на самия Радев като разгорещен родолюбец, бранител на българщината - резултат, който пък ще усили личния му рейтинг и възможностите му за преизбиране наесен. Практикуването на сходен жанр фойерверки, задяващи се с междуетническите връзки в България е изключително рисково на фона на всичко, което се случва в света към нас понастоящем. За страдание обаче, всяка рационална и в действителност виновна към националните ни ползи позиция към Движение за права и свободи и към етническите връзки у нас изисква доста повече разсъдък, знания и политически опит, в сравнение с общоприетия български политик е подготвен да влага в своите позиции и дейности. Движение за права и свободи е виртуозно изпълнен политически план от страна на специфичните служби в Москва и София в края на 80-те и началото на 90-те години. Успехът на партията да управлява мюсюлманските малцинства в България, употребявайки, не на последно място, страха от рецидив на така наречен „ възродителен развой “, даде доста скъп и резистентен във времето политически запас в ръцете на посткомунистическата олигархия в България, оперираща в тясно взаимоотношение с постсъветските олигархични структури. Лидерът на Движение за права и свободи и неговите сътрудници неведнъж умножиха този запас през годините на така наречен преход като нареждаха партията освен като монополен политически представител на българските турци и мюсюлмани, само че и като цялостна политико-корпоративна конструкция за ходатайство сред олигархичното ядро зад сцената и обществените институции на страната. В началото на прехода тази роля бе предоставена - по обясними аргументи - на Българска социалистическа партия, само че тя се провали в реализирането ѝ. Стабилният електорален капацитет, самостоятелен от политическата обстановка, прецизната дисциплинираност и безмилостна подчиненост, както и доверието сред върха на Движение за права и свободи и подмолното ядро на олигархията трансфораха Сарая в сложна пирамидална конструкция, изпълняваща три обособени вида функции. Първо - механизъм за етнически надзор. Второ - корпоративна подчиненост, взаимодействаща и управителна по повод общите ползи на корпоративната олигархия в България. Трето, ефикасен политически медиатор сред олигархичните подмолни структури и обществените връзки в страната. Третото е на процедура механизъм за ефикасен надзор над страната от страна на задкулисието. Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия, ГЕРБ се качват и слизат от власт. Движение за права и свободи - на власт или в номинална съпротива - остава в същата триединна роля и я извършва сполучливо. Оттук следва и цялата тактичност на казуса за отношението към Движение за права и свободи от страна на другите публични и политически фактори в България. Ние не можем да се освободим от структурно заложената система на огромна корупция, изсмукваща националния запас на страната и поставяща я в непроменяемо последното място по развиване в Европа, без да „ детронираме “ Движение за права и свободи от позициите му на медиатор и разпределител в нелегитимните връзки сред олигархичната мафия и страната. Можем да подвигаме протести и да „ пенсионираме “ Симеон, Станишев и Борисов, само че до момента в който не достигнем до основната роля на Сарая в практикуването на този корупционен shortcut сред мафията и страната и не я разградим - няма да реформираме превзетата страна в България. И не просто да извадим Сарая от тази роля, а да създадем самата роля невъзможна за упражняване от който и да било другиго. Тежка, непостижима - към този момент - задача пред българското общество. Но решавайки тази задача в обозримо бъдеще ние не трябва и за момент да забравяме, че вакуумът в междуетническите връзки, който това „ детрониране “ на Сарая ще провокира би бил извънредно рисков поради мощната заинтересуваност на огромни и мощни сили да го запълнят под собствен надзор. Тези сили са и на Изток, и на Юг, и вътре в самото българско общество. Мнозина измежду тях няма да се поколебаят да провеждат огромна рецесия в междуетническите връзки с цел да си проправят път към контрола върху тях. Затова виновното държавническо - и гражданско държание в интерпретиране на ролята и позицията на Движение за права и свободи би трябвало да регистрира деликатно нуждата от съвместяване на тези две официално изключващи се цели: ограничение и премахване на Сарая от неговата роля на мощен корупционно-олигархичен медиатор в връзките икономика-политика и запазване на стабилността и предвидимостта в развиването на междуетническите връзки в България в интерес на публичната непоклатимост и интегритет на страната. Трудна задача, само че неизбежна в случай че би трябвало да реформираме и да освободим българската страна от олигархичен надзор, и да съхраним нейната непоклатимост и интегритет. Решаването на тази задача допуска деликатно прецизиране и нюансиране на отношението към Движение за права и свободи в тези две негови функции - олигархичен медиатор и припознат политически представител на българските турци и мюсюлмани в обществените институции на страната. Задачата се усложнява в допълнение поради характерните функции, които Движение за права и свободи играе и в интернационалния подтекст на България - както в връзките с Русия, по този начин и с връзките с Турция. Движение за права и свободи е политически фактор, който има значими позиции и в връзките си с българските сътрудници в Европейски Съюз и НАТО. За да бъде решена тази задача е належащо да имаме политици - държавници, които носят съзнанието за личната си легитимност само в следствие от доверието на българските жители към тях. Политици и държавници, които изрично неглижират зависимостите, налагани върху българските политически артисти от олигархичното задкулисие. Не настоявам, че е елементарно, не настоявам, че е безвредно. Но е единственият метод да се реализира триумф в реформиране на страната, в това число и в освобождение на междуетническите връзки от статута им на пленник на посткомунистическата олигархия - наша и непозната.