Пеканов: Новият шеф на БНБ ще трябва да отговаря за много теми
От Facebook профила на Атанас Пеканов
Темата за Българска народна банка закупи огромен интерес, по тази причина няколко думи. Централната банка в днешно време е една извънредно основна институция за всяка една развита стопанска система. Нейният главен актив е доверието - на база на него, тя дейно организира политиките си, употребява регулаторните си принадлежности, алармира и води финансовите пазари и жителите, успокоява ги във времена на рецесии. Да, може би беше по-добре да се избегнат тези разногласия сега с цел да не се рискува доверието в институцията. Модерната централна банка обаче би трябвало да е открита институция, да е про-активна в връзката си, тя алармира интензивно към жителите и участниците на финансовите пазари, осведоми ги по водещите стопански тематики. В този смисъл, позитивно е, че всичко това роди интерес към Българска народна банка. А Банката стои пред основни задания и процеси в идващите години.
На първо място, тя би трябвало да приготви обществото за декларирания приоритет за приемането на еврото – който да бъде придружен с доста сериозна и задълбочена акция измежду жителите и компаниите, съществени дейности за понижаване на възможните опасности и злоупотреби по време на този развой, ограничение на риска цената по превалутирането да се съобщи на жителите и изключително на най-уязвимите групи. Коментирал съм преди изгодите и рисковете от приемането на еврото, само че и какъв брой са основни тези стъпки да се защитят жителите по време на целия развой. Това е изключително значимо в настоящата среда на нараснала инфлация, в която ще бъдем в идните години.
На второ място, намираме се в една среда на притеснително висока инфлация, която фактически изненада съществено както големите проучвателен отдели на множеството водещи централни банки по света, по този начин и хората, които по-академично се занимаване с емпирични и теоретични модели на паричната политика. Това изисква подробен взор над стопанската система ни, усилване на аналитичния потенциал на банката за схващане на комплицираните процеси в международната стопанска система. Един икономист, употребяващ модерните стопански способи, би трябвало да е подготвен да премисля вижданията си предвид на идващите нови данни. Не инцидентно и както афишира ЕЦБ идните решения във връзка с лихвените проценти - по кое време да бъдат дигани те след края на QE през тази година, ще бъдат data-driven - ще се ориентират по последните данни в една извънредно несигурна конюнктура. Както споделя Кейнс, когато обстоятелствата се трансформират, би трябвало да можем да си променим мнението. Така дълго време, инфлацията в Еврозоната беше много ниска – през десетилетието преди пандемията. В последните месеци обаче това се промени внезапно и сего се намираме точно в противоположната конюнктура, на което институциите би трябвало да реагират съответно, защото високият ценови напън съставлява ерозиране на покупателната дарба на жителите и е главно терзание за тях. По думите на Alan Blinder, в такива случаи паричната политика постоянно е колкото просвета, толкоз и изкуство. Докато част от нарасналата инфлация беше предстояща – тази дължаща се на възобновяване на стопанската система, то огромна част беше подценена съвсем на всички места – тази обвързвана с продължителността на усложненията по доставките и тази обвързвана с енергетиката; а беше и частично непредвидима – дължаща се на спомагателния ценови потрес от войната в Украйна.
Засилената инфлация изисква стъпки за нормализиране на паричната политика и повишение на лихвените проценти, които ще бъдат подхванати в Еврозоната в идните тримесечия. Бъдещият шеф, при положително стичане на събитията - при влизането ни в еврозоната, ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – той ще взе участие на срещите на Управителния съвет във Франкфурт на всеки шест седмици и ще взе участие в решенията за паричната политика на паричния съюз. Добре е да знаем неговото схващане за трансмисионния механизъм на паричната политика – това са каналите на деяние на измененията в лихвените проценти - по какъв начин те въздействат на държанието на жителите и компаниите и по този метод способстват за образуването на заплатите и цените. На база на това ще разберем и по какъв начин той прави оценка – кои от тези канали ще отшумят бързо, кои ще останат по-дълго. Защото даже откакто инфлацията, породена от икономическото възобновяване се успокои, наподобява по-дългосрочно ще останат резултатите от нарасналите цени на силата, от проблемите с доставките, свързани със войната, от процеса на деглобализация и връщане на производството в Европа. От началото на годината, на база и на няколко изявления на Isabel Schnabel от изпълнителния ръб на ЕЦБ, приказваме и за така наречен “greenflation ” - спомагателния принос към повишение на цените, който за жалост може да бъде породен в кратковременен проект от зелените политики и ограниченията за промяна на стопанската система.
Не на последно място, Банката би трябвало доста ясно и деликатно да следи за финансовата непоклатимост и банковия бранш. След настъпването на пандемията, задлъжнялостта и кредитирането се повишиха внезапно, като опит да се даде ликвидност на финансовата система, както и в резултат на нарасналите спестявания, а с това се сътвори и ценови напън върху имотния бранш в доста страни, в това число България. След предходната финансова рецесия, централните банки развиха така наречен макропруденциални принадлежности, с които да управляват и основават буфери, да се грижат за устойчивостта на финансовия бранш в среда на мощно възходящи цени на недвижимите парцели. Решенията за макропруденциалната политика нормално се взимат от специфични комисии, които са част от централната банка. В Австрия през предходната година да вземем за пример същата комисия предложи стягане на критериите за предоставяне на заеми за недвижими парцели, с които се пробва да управлява рисковете пред финансовата непоклатимост. Това са решения изцяло в компетенциите на нашата централна банка и това няма да се промени даже и след приемането на еврото.
По всички тези тематики, основно е централната банка да бъде про-активна, да комуникира повече в сравнение с до момента, ясно и отчетливо позициите си. В рамките на прегледа на тактиката си през предходната година, ЕЦБ също по този начин реши да модернизира връзката си за паричната политика, да се пробва да доближава до по-широка публика и постоянно да събира и да изслушва опасенията и упованията на жителите. Федералния запас прави това от няколко години под формата на така наречен town hall, където събира елементарни и инцидентно определени жители на полемика. В днешно време позициите на централната банка може да има голям резултат върху пазарите и стопанската система. А самите те би трябвало да стъпват на мощен изчерпателен потенциал - във водещите централни банки по света се набират най-обещаващите и мощни млади икономисти, по този метод и самата институция гради доверието и опциите си да реагира на непредвидени обстановки пред стопанската система, каквито се развиват с доста постоянно движение в последните години.
Темата за Българска народна банка закупи огромен интерес, по тази причина няколко думи. Централната банка в днешно време е една извънредно основна институция за всяка една развита стопанска система. Нейният главен актив е доверието - на база на него, тя дейно организира политиките си, употребява регулаторните си принадлежности, алармира и води финансовите пазари и жителите, успокоява ги във времена на рецесии. Да, може би беше по-добре да се избегнат тези разногласия сега с цел да не се рискува доверието в институцията. Модерната централна банка обаче би трябвало да е открита институция, да е про-активна в връзката си, тя алармира интензивно към жителите и участниците на финансовите пазари, осведоми ги по водещите стопански тематики. В този смисъл, позитивно е, че всичко това роди интерес към Българска народна банка. А Банката стои пред основни задания и процеси в идващите години.
На първо място, тя би трябвало да приготви обществото за декларирания приоритет за приемането на еврото – който да бъде придружен с доста сериозна и задълбочена акция измежду жителите и компаниите, съществени дейности за понижаване на възможните опасности и злоупотреби по време на този развой, ограничение на риска цената по превалутирането да се съобщи на жителите и изключително на най-уязвимите групи. Коментирал съм преди изгодите и рисковете от приемането на еврото, само че и какъв брой са основни тези стъпки да се защитят жителите по време на целия развой. Това е изключително значимо в настоящата среда на нараснала инфлация, в която ще бъдем в идните години.
На второ място, намираме се в една среда на притеснително висока инфлация, която фактически изненада съществено както големите проучвателен отдели на множеството водещи централни банки по света, по този начин и хората, които по-академично се занимаване с емпирични и теоретични модели на паричната политика. Това изисква подробен взор над стопанската система ни, усилване на аналитичния потенциал на банката за схващане на комплицираните процеси в международната стопанска система. Един икономист, употребяващ модерните стопански способи, би трябвало да е подготвен да премисля вижданията си предвид на идващите нови данни. Не инцидентно и както афишира ЕЦБ идните решения във връзка с лихвените проценти - по кое време да бъдат дигани те след края на QE през тази година, ще бъдат data-driven - ще се ориентират по последните данни в една извънредно несигурна конюнктура. Както споделя Кейнс, когато обстоятелствата се трансформират, би трябвало да можем да си променим мнението. Така дълго време, инфлацията в Еврозоната беше много ниска – през десетилетието преди пандемията. В последните месеци обаче това се промени внезапно и сего се намираме точно в противоположната конюнктура, на което институциите би трябвало да реагират съответно, защото високият ценови напън съставлява ерозиране на покупателната дарба на жителите и е главно терзание за тях. По думите на Alan Blinder, в такива случаи паричната политика постоянно е колкото просвета, толкоз и изкуство. Докато част от нарасналата инфлация беше предстояща – тази дължаща се на възобновяване на стопанската система, то огромна част беше подценена съвсем на всички места – тази обвързвана с продължителността на усложненията по доставките и тази обвързвана с енергетиката; а беше и частично непредвидима – дължаща се на спомагателния ценови потрес от войната в Украйна.
Засилената инфлация изисква стъпки за нормализиране на паричната политика и повишение на лихвените проценти, които ще бъдат подхванати в Еврозоната в идните тримесечия. Бъдещият шеф, при положително стичане на събитията - при влизането ни в еврозоната, ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – той ще взе участие на срещите на Управителния съвет във Франкфурт на всеки шест седмици и ще взе участие в решенията за паричната политика на паричния съюз. Добре е да знаем неговото схващане за трансмисионния механизъм на паричната политика – това са каналите на деяние на измененията в лихвените проценти - по какъв начин те въздействат на държанието на жителите и компаниите и по този метод способстват за образуването на заплатите и цените. На база на това ще разберем и по какъв начин той прави оценка – кои от тези канали ще отшумят бързо, кои ще останат по-дълго. Защото даже откакто инфлацията, породена от икономическото възобновяване се успокои, наподобява по-дългосрочно ще останат резултатите от нарасналите цени на силата, от проблемите с доставките, свързани със войната, от процеса на деглобализация и връщане на производството в Европа. От началото на годината, на база и на няколко изявления на Isabel Schnabel от изпълнителния ръб на ЕЦБ, приказваме и за така наречен “greenflation ” - спомагателния принос към повишение на цените, който за жалост може да бъде породен в кратковременен проект от зелените политики и ограниченията за промяна на стопанската система.
Не на последно място, Банката би трябвало доста ясно и деликатно да следи за финансовата непоклатимост и банковия бранш. След настъпването на пандемията, задлъжнялостта и кредитирането се повишиха внезапно, като опит да се даде ликвидност на финансовата система, както и в резултат на нарасналите спестявания, а с това се сътвори и ценови напън върху имотния бранш в доста страни, в това число България. След предходната финансова рецесия, централните банки развиха така наречен макропруденциални принадлежности, с които да управляват и основават буфери, да се грижат за устойчивостта на финансовия бранш в среда на мощно възходящи цени на недвижимите парцели. Решенията за макропруденциалната политика нормално се взимат от специфични комисии, които са част от централната банка. В Австрия през предходната година да вземем за пример същата комисия предложи стягане на критериите за предоставяне на заеми за недвижими парцели, с които се пробва да управлява рисковете пред финансовата непоклатимост. Това са решения изцяло в компетенциите на нашата централна банка и това няма да се промени даже и след приемането на еврото.
По всички тези тематики, основно е централната банка да бъде про-активна, да комуникира повече в сравнение с до момента, ясно и отчетливо позициите си. В рамките на прегледа на тактиката си през предходната година, ЕЦБ също по този начин реши да модернизира връзката си за паричната политика, да се пробва да доближава до по-широка публика и постоянно да събира и да изслушва опасенията и упованията на жителите. Федералния запас прави това от няколко години под формата на така наречен town hall, където събира елементарни и инцидентно определени жители на полемика. В днешно време позициите на централната банка може да има голям резултат върху пазарите и стопанската система. А самите те би трябвало да стъпват на мощен изчерпателен потенциал - във водещите централни банки по света се набират най-обещаващите и мощни млади икономисти, по този метод и самата институция гради доверието и опциите си да реагира на непредвидени обстановки пред стопанската система, каквито се развиват с доста постоянно движение в последните години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ