ЕК с прогноза за българската икономика: Забавяне на растежа, последвано от ускоряване
От Европейската комисия /ЕК/ предвиждат, че икономическият напредък на България ще се забави до 1,5% през 2023 година / от 3,4% през 2022 г./ и да се увеличи до 2,4% през 2024 година Растежът на потреблението на семействата ще остане мощен при започване на тази година, само че по-късно ще се забави поради повишаване на лихвените проценти и по-умерено повишаване на заплатите. Инвестициите ще бъдат подкрепени от европейските фондове и средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност.
По-слабото външно търсене, наред с планувани поправки на предприятия в металургията и енергетиката, както и рестриктивните мерки за експорт на петролни артикули създадени със първични материали от Руската федерация, ще забавят доста растежа на износа през 2023 година, което ще бъде последвано от ускоряване през идната година.
Рисковете пред прогнозата са като цяло уравновесени . В посока нагоре са бързото повишаване на номиналните приходи и потреблението на семействата. От друга страна, по-силен спад във външното търсене и по-директно прекосяване към по-високи лихвени проценти във вътрешния пазар може да подтиснат икономическата интензивност.
Очакванията на Европейска комисия за пазара на труда са, че той ще остане затегнат, с вероятности за последователно закъснение на повишаването на заплатите. Растежът на компенсацията на един нает се планува последователно да се забавя (до 13,5 % през 2023 година и 9,1 % през 2024 г.), в началото в търгуемия бранш, заради по-слабото показване на износа и по-ниската инфлация. След това тази наклонност ще се популяризира и в останалата част от стопанската система. Заетостта ще нарасне минимално през 2023 и 2024 година (с ритъм от 0,3 % и за двете години), защото броят на безработните лица е намалял доста през последните години и работната мощ като цяло се свива.
Европейска комисия чака средногодишната инфлация да се забави от 13% през 2022 година до 9,4 % през 2023 година и 4,2 % през 2024 година Енергийните артикули ще имат негативен принос през прогнозния небосвод, до момента в който темпът на повишаване при храните ще остане висок през 2023 година и ще се забави през идната година. Очакванията са инфлацията при услугите да продължи да се форсира, като ще остане относително висока и през 2024 година
През 2023 година се чака бюджетният недостиг на начислена основа да възлезе на 4,8% от Брутният вътрешен продукт , а дългът да доближи 25% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки, че към датата на правене на прогнозата на Европейска комисия, не е имало утвърдени от държавното управление и Народното събрание ограничения за консолидация на салдото на бранш „ Държавно ръководство “, на нарастванията на заплатите и пенсиите, които имат бюджетни разноски от към 3,5% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, се регистрират, че няколко фактора могат да оказват помощ за ограничение на недостига. По отношение на разноските се чака, че чистите разноски за стратегиите за справяне с резултатите от високите енергийни цени ще имат доста по-малък резултат през тази година спрямо 2022 година
Разходите за мигрантите от Украйна, също би трябвало да имат доста по-малък резултат върху бюджета през настоящата година. Наред с това, данъчните доходи ще бъдат благоприятствани от покачването на приходите и от по-високото ползване и възходящите цени на стоките и услугите. Във връзка с привършване на плановете финансирани от европейските структурни и капиталови фондове (2014-2020 г.) се предвижда обществените вложения да доближат най-високата си стойност през 2023 година В прогнозата се чака настоящите разноски да порастват по-бързо от приходите, само че въздействието върху недостига ще бъде обезщетено от по-ниското национално финансиране на обществените вложения.
В прогнозата на Еврокомисията е посочено, че доколкото парламентарно показаните сили са се заели с приемане на ограничения за консолидиране на бюджетната позиция, съществува позитивен риск фискалните индикатори през тази година да бъдат по-добри от предстоящото.
