„Лошите момичета“ на историята: Нощните вещици – кошмарът на Вермахта
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
Рано сутринта на 22 юни 1941 година се пуска в ход така наречен „ проект Барбароса “ и немските войски навлизат на територията на Съюз на съветските социалистически републики. Доскорошни съдружници, този процес на събитията изненадва съветските военни, чийто подразделения не са разгърнати за защита. За Хитлер и неговите доближени обаче това е напълно естествена маневра, защото от една страна обосновава идеологическата битка на германците против болшевизма, а от друга – може да реши назрели териториални, политически и стопански въпроси. Година по-късно, германците към този момент са окупирали Украйна и настъпват към Кавказ и Каспийско море.
На 8 юни 1942 година, в покрайнините на гр. Ворошиловград (дн. Луганск, Украйна), нашествениците са сюрпризирани от непредвиден тактически ход. Вечерта е тиха и спокойна, радарите не регистрират нищо, по всичко наподобява, че нощта ще премине без катастрофи. В един миг се чува необикновен звук, като полюшван от вятъра плат, след което от небето се изсипват бомби. Докато насочат прожекторите, небето е към този момент чисто, на никое място няма и помен от летателен уред, а единствената светлина идва от огънят, породен от детонациите.
Това е първата от близо 30 000 задачи на едно ново поделение в руската войска. В хода на Втората международна война (1939-1945) този въздушен полк унищожава 17 моста, 9 ж.п. линии, 2 гари, 176 бронирани коли, 86 стрелкови позиции и повече от 160 склада. Атакуват постоянно под прикритието на нощта, радарите в никакъв случай не ги засичат и единственият предвестител за тяхното доближаване е тихият звук като от метла. Именно поради звука, германците им дават прякора „ Нощните вещици “ – въздушен полк, формиран единствено от жени-пилоти. Според враговете им те са престъпно проявени лица, чиято крайна присъда са тези среднощни самоубийствени задачи.
Според други теории, руснаците опитват с тези дами и ги инжектират със специфичен серум, който им разрешава да виждат през нощта, без да употребяват изкуствено осветяване. Сред окупираното население германците популяризират клюки, че това са уродливи и грозни жени-убийци, които в случай че бъдат видяни би трябвало незабавно да бъдат предадени на Вермахта. В един от случаите локален селяндур среща една от дамите водачи, чийто аероплан е свален и е учуден от хубостта й, поради, че е „ магьосница “. Той по този начин и не я предава и тя съумява да се завърне при подразделението си. Оставайки настрани митовете и легендите, кои действително са дамите зад страховития прякор „ нощните вещици “?
В годините на Втората международна война, допускането на дами на бойното поле не е необятно публикувана процедура. Обикновено тяхната роля се изчерпва до тази на спомагателен медицински личен състав или снабдители. Майор Марина Раскова (1912-1943) обаче е решена да промени това статукво. Макар да произлиза от междинната класа и първичният й път да е музиката и оперното пеене, животът на Раскова се развива по радикално друг метод. Травма на ухото и гибелта на татко й, я принуждават да захвърли артистичните занимания и да следва инженерство.
Работейки като чертожник във Военно-въздушна академия, Марина е запленена от самолетите. През 30-те години на ХХ в. тя става водач и първата жена-навигатор в руските военно-въздушни сили. Наричат я „ Руската Емилия Ерхарт “, тъй като тя бързо печели сърцата на своите съвременници с слагане на разнообразни върхове за полети на дълги дистанции, най-известният от които е този от Москва до Комсомолск на Амур, в Далечния Изток.
Когато избухва Втората международна война, Раскова се записва като доброволец наред с доста други дами. Молбите на съвсем всички обаче са отхвърлени, „ изгубени “, белязани с червен знак, забравени и всичко това за, самите дами да се откажат. Раскова не е измежду тях, в противен случай, тя се възползва от обстановката към проекта Барбароса и прибягва до персоналните си контакти с Йосиф Сталин. През септември 1941 година тя провежда няколко срещи със руския водач, на които се пробва да го убеди от нуждата да се основат чисто женски подразделения – от една страна това ще го отличи от враговете му и от друга – ще откри място на огромна част от доброволките, които по този начин и не се отхвърлят.
На 8 октомври 1941 година Сталин излиза с решение да се основат три авиационни подразделения, формирани единствено от дами, които ще бъдат освен водачи, само че и инженери. В отговор хиляди дами се записват като доброволци, от тях се сортират едвам по 400 за всяко от трите подразделения. Повечето са на възраст сред 17-26 години. Причините да желаят да вземат участие, с изключение на чисто патриотични са загуба на непосредствен родственик или обичан. Обучението през, което би трябвало да преминат, лишава години на опитните мъже летци, те обаче би трябвало да преминат скоростно през всички стадии за по-малко от година.
В последна сметка се основават три подразделения. 586-ти Боен авиационен полк, в който са подбрани най-хубавите жени-пилоти. Асовете измежду тях, измежду които е небезизвестната Лилия Литвяк, са включени в главните военни обединения. В 587-ми бомбардировъчен авиационен полк са разпределени тези дами, които се оправят обичайно и покриват добре главните нормативи. В последният – 588-ми нощен бомбардировъчен авиационен полк, попадат тези, които се смятат за най-негодни за война. Това са черните овце измежду жените-доброволци и Раскова назначава една от най-хубавите дами водачи за техен пълководец – майор Евдокия Бершанская (1913-1982). Също като Марина, тя е авиационен инструктор преди войната, който се е потвърдил с дългогодишна работа.
Висшестоящите военни не считат, че 588-ми полк ще оцелее даже и ден на бойното поле. Това формирование е подложено и на най-голямата дискриминация от страна на военните. На тях са дадени остарели униформи, принадлежали на други бойци, както и ботуши, които са с няколко размера по-големи. Жените е трябвало да изрязват от спалното долни дрехи, което са им давали, с цел да уплътняват обувките си. Когато ги изпращат в Украйна, ги настаняват във ферми, покрай бойното поле. Мъжете от останалите подразделения кръщават тези пространства – „ Страноприемниците на летящите крави “. За да се усложни обстановката още повече, участничките в 588-ми полк са излъгани за първата си задача.
Наредена им е неверна цел и мъжете водачи от прилежащите подразделения изникват към тях в опит да ги объркат. Бершанская, която е отпред и огромна част от останалите дами водачи резервират групировка, само че не всички. Когато се завръщат на земята те са посрамени, подложени на подбив, а военното командване им декларира, че в никакъв случай няма да ги пуснат на действителна задача.
Най-голямата „ насмешка “ с 588-ми полк е самото им бойно снаряжение. Трябвало е да правят полетите си на остарели самолети Поликаров По-2. Те са двуместни, имат дървена структура и опънати върху тях платна. Подигравателно ги назовават „ царевици “, тъй като са употребявани главно като самолети за засяване на годишна продукция и като подготвителни летателни машини. Някои от дамите ги назовават „ ковчези с крила “, тъй като е задоволителен някой и различен шрапнел, с цел да възпламени целия аероплан. Скоростта им е едвам 144 км./ч. и те не са оборудвани с съвременни радари или радио станции. Плюсът в това отношение е, че не могат да бъдат засечени от наблюдателните постове.
Поликаров По-2 не могат да носят огромни товари и по тази причина под всяко от крилата им са прикрепвани единствено по 2 бомби. Ограниченият боеприпас значи, че при всяка задача всеки екип се прибирал да презареди с бомби и от време на време се стигало до 18 полета на нощ. Нямало е място за парашути, по тази причина самите задачи се считат значително за самоубийствени. Отпред е сядал водача, а зад него – навигатора и единствените принадлежности, с които са разполагали са били линии, хронометри, фенерчета, моливи, компаси и карти. Във времена, когато военната техника непрекъснато се развива и германците опитват с летателни машини с реактивни мотори, на тези дами са дадени допотопни самолети, които са толкоз немощни, че е трябвало да летят ниско и да се употребяват единствено, когато падне мрак.
Въпреки неналичието на религия в уменията им и ниското качество на оборудването им, дамите от 588-ми полк не падат духом. Точно противоположното, цялостното отношение към тях ги прави още по-решени да се потвърдят по време на бойните дейности. Тактиката, която употребяват при полетите си е по едно и също време опростена и ефикасна. Първите самолети не носят бомби, тяхната задача е най-рискована, тъй като би трябвало да доближат първи до задачата и да я осветят, с цел да може тези, които идват след тях да пуснат бомбите. В случай, че бъдат свалени, те са разполагали с револвер, с който да сложат завършек на живота си. Германците са ги ненавиждали мощно, тъй като модерната им техника не съумява да ги прихване и съвсем постоянно задачите им са сполучливи.
По време на войната от към 260 дами, умират едвам 30-тина, като не всички смъртни случаи са в резултат на противников огън. Това е голям триумф поради риска, който поемат и ниското качество на самолетите, които пилотират. Едни от основните бойни дейности, в които взимат присъединяване са Битката при Кавказ (1942-1944) и офанзивите при Кримския полуостров, Беларус, Полша и Германия. Първоначално възприети като най-некомпетентните водачи, в последна сметка „ Нощните вещици “ са най-награждаваното женско поделение в Червената войска. Двадесет и три от тях получават оценката „ Герой на Съюз на съветските социалистически републики “, на 2 е присъден медала „ Герой на Руската Федерация “, а една от тях даже е отличена като „ Герой на Казахстан “.
Сред множеството мощни и смели членове на „ Нощните вещици “ се отличават имената на Ирина Себрова (1914-2000) и Надежда Попова (1921-2013). Първата приключва Московския аероклуб още преди войната. Освен с медала „ Герой на Съюз на съветските социалистически републики “, тя е наградена и с оценката на „ Съветската армия “. Тя е рекордьора измежду „ вещиците “, защото прави над 1000 бойни полета. Надежда Попова, въпреки това, е една от „ съдбовните “ дами измежду редиците на 588-ми полк. Преди войната тя е със свободомислещ дух и се е увличала по джаз музиката, само че когато навършва 15 години се влюбва в самолетите и макар неодобрението на родителите си, изкарва авиационни курсове и става водач. На 16 години тя за първи път скача с парашут, а на 18 – става авио-инструктор. По време на един от полетите си като „ нощна магьосница “ тя се завръща в базата с 42 дупки от патрони в самолета, каската й и картата, която употребява.
Когато идва краят на войната и Съюз на съветските социалистически републики е измежду спечелилите се провежда огромен церемониал на успеха в столицата. В него се включват всички подразделения. Макар и най-награждавани на един полк е отказано да взе участие и това са точно „ Нощните вещици “. Отказът се базира на обстоятелството, че техните самолети са прекомерно остарели и мудни и ще загрозят величието на успеха. Скоро по-късно екипът е разформирован и неговите постижения за дълги години биват забравени. Едва в последните години историята на безстрашните жени-пилоти, които работят под прикритието на нощта бива възкресена.
Нови проучвания водят до откриване на обстоятелства и сведения, които дълги години са събирали нерешителен в държавните архиви. В модерна музикална просвета, триумфите и смелостта на „ Нощните вещици “ са възпети от шведската метъл група Сабатон, а актуалната историческа прозаичност също черпи ентусиазъм от тези действителни персони, които оживяват на страниците на романи като „ Ловците “ на американската писателка Кейт Куин. Руското кино също е запленено от историята на своите смели героини и пресъздава част от нея във кино лентата „ В пердах отиват единствено старците “ (1973). Така от ден на ден създатели се въодушевяват от същинската история за едни новобранци, които образуват едно от най-опасните и сполучливи подразделения на руската войска.
