Българо-Руската търговско-промишлена палата срещу доклада за руската опасност
От Българо-Руската търговско-промишлена палата са съществено обезпокоени поради отрицателната позиция на българското държавно управление във връзка с Русия, изразена в Годишния отчет за положението на националната сигурност на България през 2016 година, предава "Нюз бг ".
Според палатата тази тематика била "непремерено дискутирана " в българското публично пространство.
Според тях българо-руските търговско-икономически връзки заемали обичайно значимо място във външноикономическите връзки на България със света, без значение от другите конюнктурни промени и трендове, преобладавали през последните 25 години.
При водещата стокова група - енергийните запаси, следеното понижение на вноса от Русия било обвързвано само с ясната наклонност за понижаване на потреблението на сила в България.
Независимо от неведнъж заявените желания на България за понижаване на зависимостта от вноса на енергийни запаси от Русия, относителният дял на последните оставал на практика неизменен и резервира основната роля на съветските доставки за енергийния баланс на страната.
"За огромно страдание, по-уязвим за измененията в политическата обстановка на двустранните връзки и геополитическата конюнктура обичайно е българският експорт, присъщ със мощна нестабилност, както като номенклатура на изнасяните артикули и услуги, по този начин и като динамичност на обособените стокови групи. Това се вижда ясно от развиването на двустранния стокообмен в интервала след оповестяване на наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз по отношение на рецесията в Украйна, вследствие на които България понесе непропорционално тежко икономическо задължение, като косвените загуби доста надвишаваха директните. Делът на стокообмена с Русия в общия външнотърговски стокообмен на Република България означи над двоен спад - от 11,1% през 2013 до 5,4% през 2016 година, а размерите на стокообмена също понижиха ", акцентират от палатата.
Според Българо-руската търговско-промишлена палата българският бизнес е претърпял огромни загуби и от въздействието на глобите върху туристическия поток от Русия, който намалял с 25.72 %, или със 144 697 души през 2015 година спрямо 2014 година, като сега България като туристическа дестинация за съветски жители заемал едвам 17-то място в класацията на Федералната организация по туризъм към Министерството на културата на Руската Федерация.
"Държавите-членки на Европейски Съюз непроменяемо следваха своите бизнес ползи, като интензивно се противопоставяха на опитите за случайно разширение на обсега на глобите и търсеха принадлежности за превъзмогване на отрицателните последствия. В България обаче картината беше друга - организациите на българския бизнес не можаха да образуват единна аргументирана и ясна позиция и оценка на следствията от въвеждането на глобите, а самият български бизнес мъчно и с огромно забавяне създаде компенсиращи механизми ", разясняват от палатата.
Положителни трендове се забелязвали едвам през последното тримесечие на предходната и първите две тримесечия на актуалната година - данните на националната статистика еднопосочно сочат, че българският експорт пораства с изпреварващи темпове, като стокообменът сред България и Русия за интервала януари - май 2016 година означи нарастване с 33.5% по отношение на същия интервал на 2016 година.
Нарастваща наклонност се наблюдаваше и при туристическия поток от Русия.
Тази добра наклонност за българския бизнес обаче била "на път да бъде пречупена от непремислените дефиниции за Русия в подтекста на Годишния отчет за положението на националната сигурност през 2016 година, както и от несъответстващото разискване на тематиката в общественото пространство ".
Според палатата фактът, че се допускало сходна акция да се разгори в навечерието на 140-та годишнина от възобновяване на българската държавност, още повече изостряло евентуалните опасности от неподходящи стопански последици за българските ползи, заради хиперболизирането на прочувствените оценки, които сходна линия на държание наложително получава.
От палатата приканват българското държавно управление да образува и поддържа достоверна позиция, отразяваща националните ползи на България и българския бизнес.
Това изисквало предприемането на ясни дейности по "туширане на нестимулираната вълна на антируска нервност, която има капацитета да нанесе съществени вреди на стотици български компании с хиляди служащи, за които съветският пазар е една привлекателна, печеливша опция за реализация на създаваните артикули и услуги ".
Според палатата тази тематика била "непремерено дискутирана " в българското публично пространство.
Според тях българо-руските търговско-икономически връзки заемали обичайно значимо място във външноикономическите връзки на България със света, без значение от другите конюнктурни промени и трендове, преобладавали през последните 25 години.
При водещата стокова група - енергийните запаси, следеното понижение на вноса от Русия било обвързвано само с ясната наклонност за понижаване на потреблението на сила в България.
Независимо от неведнъж заявените желания на България за понижаване на зависимостта от вноса на енергийни запаси от Русия, относителният дял на последните оставал на практика неизменен и резервира основната роля на съветските доставки за енергийния баланс на страната.
"За огромно страдание, по-уязвим за измененията в политическата обстановка на двустранните връзки и геополитическата конюнктура обичайно е българският експорт, присъщ със мощна нестабилност, както като номенклатура на изнасяните артикули и услуги, по този начин и като динамичност на обособените стокови групи. Това се вижда ясно от развиването на двустранния стокообмен в интервала след оповестяване на наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз по отношение на рецесията в Украйна, вследствие на които България понесе непропорционално тежко икономическо задължение, като косвените загуби доста надвишаваха директните. Делът на стокообмена с Русия в общия външнотърговски стокообмен на Република България означи над двоен спад - от 11,1% през 2013 до 5,4% през 2016 година, а размерите на стокообмена също понижиха ", акцентират от палатата.
Според Българо-руската търговско-промишлена палата българският бизнес е претърпял огромни загуби и от въздействието на глобите върху туристическия поток от Русия, който намалял с 25.72 %, или със 144 697 души през 2015 година спрямо 2014 година, като сега България като туристическа дестинация за съветски жители заемал едвам 17-то място в класацията на Федералната организация по туризъм към Министерството на културата на Руската Федерация.
"Държавите-членки на Европейски Съюз непроменяемо следваха своите бизнес ползи, като интензивно се противопоставяха на опитите за случайно разширение на обсега на глобите и търсеха принадлежности за превъзмогване на отрицателните последствия. В България обаче картината беше друга - организациите на българския бизнес не можаха да образуват единна аргументирана и ясна позиция и оценка на следствията от въвеждането на глобите, а самият български бизнес мъчно и с огромно забавяне създаде компенсиращи механизми ", разясняват от палатата.
Положителни трендове се забелязвали едвам през последното тримесечие на предходната и първите две тримесечия на актуалната година - данните на националната статистика еднопосочно сочат, че българският експорт пораства с изпреварващи темпове, като стокообменът сред България и Русия за интервала януари - май 2016 година означи нарастване с 33.5% по отношение на същия интервал на 2016 година.
Нарастваща наклонност се наблюдаваше и при туристическия поток от Русия.
Тази добра наклонност за българския бизнес обаче била "на път да бъде пречупена от непремислените дефиниции за Русия в подтекста на Годишния отчет за положението на националната сигурност през 2016 година, както и от несъответстващото разискване на тематиката в общественото пространство ".
Според палатата фактът, че се допускало сходна акция да се разгори в навечерието на 140-та годишнина от възобновяване на българската държавност, още повече изостряло евентуалните опасности от неподходящи стопански последици за българските ползи, заради хиперболизирането на прочувствените оценки, които сходна линия на държание наложително получава.
От палатата приканват българското държавно управление да образува и поддържа достоверна позиция, отразяваща националните ползи на България и българския бизнес.
Това изисквало предприемането на ясни дейности по "туширане на нестимулираната вълна на антируска нервност, която има капацитета да нанесе съществени вреди на стотици български компании с хиляди служащи, за които съветският пазар е една привлекателна, печеливша опция за реализация на създаваните артикули и услуги ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ