Атидже Вели: Европа ни дава 10,6 млн.евро за фермерите, но ние закъсняваме с мерките
От 500-те милиона евро, които Европейска комисия разгласи, българските фермери би трябвало да получат 10,6 милиона евро, като към тях могат да се прибавят и национални средства, които да се изплащат като държавни помощи в размер до 200% или малко над 21 млн. евро.
Това съобщи евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ Атидже Вели в предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR. Вели е първият и единствен пълновръстен член от България на земеделската комисия в Европарламента.
Много е значимо тук да отбележим, че България би трябвало да нотифицира тези помощи пред комисията. Тоест ние би трябвало да ги защитим, те не са ни дадени просто тъй като ни се поставят, ние би трябвало да обосновем даването на тези помощи за най-засегнатите браншове. Всяка страна ще реши кои са най-засегнатите браншове, акцентира Атидже Вели.
Във връзка с допустима продоволствена рецесия в Европа след съветската инвазия в Украйна, Европейска комисия показа спешен проект от 500 млн. евро за подкрепяне на европейските фермери.
По думите на Атидже Вели най-засегнатите браншове у нас са отглеждането на животни, оранжерийните производители, които имат доста нарастнали разноски за електрическа енергия и за газ, които употребяват за отопление, бранш плодове и зеленчуци.
„Не смятам, че има бранш, който в действителност да не е обиден от наслагващите се рецесии и войната в Украйна. Много е значимо българските управляващи неотложно да могат да реагират на оферти пакет. Аз сега не виждам на национално равнище да се разискват оферти. Ние би трябвало да сме подготвени, тъй че да желаяме нотификация пред Комисията допустимо най-скоро. Най-късният период, в който това може да се случи, е до края на юни“, изясни евродепутатът от Движение за права и свободи.
На последното съвещание на Комисията по земеделие в Екологичен потенциал, откакто отрасловият еврокомисар показа предложение на Европейска комисия за 500-те млн. евро спешен проект, евродепутатите разясниха с него и националните стратегически проекти на страните членки, както и първите 19 писма с рекомендации, които Европейска комисия изпрати към страните, които съумяха да предадат своите проекти в точния момент.
„България е отвън тези 19 страни, тъй като българският стратегически проект беше подаден 2 месеца след крайния период, едвам в края на февруари тази година, тъй че следва оценка на Европейска комисия. Заради закъснението ние не сме от първите оценени“, посочи Атидже Вели.
„Закъснението се надявам да бъде наваксано, тъй като от началото на 2023 година ние би трябвало да стартираме да прилагаме всички тези ограничения от новия стратегически проект за земеделие. В същото време би трябвало да сме подготвени и с националното законодателство. Трябва да разработим ново законодателство за новите ограничения. Националния стратегически проект е структуриран в 99 ограничения, което значи, че ние би трябвало да имаме 99 наредби или 99 разнообразни правила по всички тези мерки“, разясни Вели.
Това съобщи евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ Атидже Вели в предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR. Вели е първият и единствен пълновръстен член от България на земеделската комисия в Европарламента.
Много е значимо тук да отбележим, че България би трябвало да нотифицира тези помощи пред комисията. Тоест ние би трябвало да ги защитим, те не са ни дадени просто тъй като ни се поставят, ние би трябвало да обосновем даването на тези помощи за най-засегнатите браншове. Всяка страна ще реши кои са най-засегнатите браншове, акцентира Атидже Вели.
Във връзка с допустима продоволствена рецесия в Европа след съветската инвазия в Украйна, Европейска комисия показа спешен проект от 500 млн. евро за подкрепяне на европейските фермери.
По думите на Атидже Вели най-засегнатите браншове у нас са отглеждането на животни, оранжерийните производители, които имат доста нарастнали разноски за електрическа енергия и за газ, които употребяват за отопление, бранш плодове и зеленчуци.
„Не смятам, че има бранш, който в действителност да не е обиден от наслагващите се рецесии и войната в Украйна. Много е значимо българските управляващи неотложно да могат да реагират на оферти пакет. Аз сега не виждам на национално равнище да се разискват оферти. Ние би трябвало да сме подготвени, тъй че да желаяме нотификация пред Комисията допустимо най-скоро. Най-късният период, в който това може да се случи, е до края на юни“, изясни евродепутатът от Движение за права и свободи.
На последното съвещание на Комисията по земеделие в Екологичен потенциал, откакто отрасловият еврокомисар показа предложение на Европейска комисия за 500-те млн. евро спешен проект, евродепутатите разясниха с него и националните стратегически проекти на страните членки, както и първите 19 писма с рекомендации, които Европейска комисия изпрати към страните, които съумяха да предадат своите проекти в точния момент.
„България е отвън тези 19 страни, тъй като българският стратегически проект беше подаден 2 месеца след крайния период, едвам в края на февруари тази година, тъй че следва оценка на Европейска комисия. Заради закъснението ние не сме от първите оценени“, посочи Атидже Вели.
„Закъснението се надявам да бъде наваксано, тъй като от началото на 2023 година ние би трябвало да стартираме да прилагаме всички тези ограничения от новия стратегически проект за земеделие. В същото време би трябвало да сме подготвени и с националното законодателство. Трябва да разработим ново законодателство за новите ограничения. Националния стратегически проект е структуриран в 99 ограничения, което значи, че ние би трябвало да имаме 99 наредби или 99 разнообразни правила по всички тези мерки“, разясни Вели.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ