Започва Великият пост
От 27 февруари - седем седмици преди Възкресение Христово - Великден, след Сирни заговезни, стартира Великият или Великденският пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните интервали в Православната черква. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, само че към нея се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се напомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне.
Затова тя се назовава Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през това време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Великият пост е време за молебствия и смирение, като подготовката за него стартира три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение. През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон. В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята - преподобната Мария Египетска - ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.
Шестата неделя - Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост " антре на божественото смирение " или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, " очистват се " и се приближават до Иисус Христос.
На 27 февруари Българската православна черква уважава също преподобния Прокопий.
Преподобният Прокопий бил роден в към 670 година Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала 10 града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по сходство на това в пустините на Египет.
Прокопий от млади години се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молебствия, посредством които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на тестванията, които сполетели православните християни от популяризираната през VIII век иконоборческа разкол. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) почнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не просрочен да се вдигне в отбрана на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, тъй като християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои дейности и думи Прокопий бил хванат и грубо малтретиран.
Когато след гибелта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били сложени още веднъж в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с нравствен героизъм и потърпевш ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.
Затова тя се назовава Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през това време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Великият пост е време за молебствия и смирение, като подготовката за него стартира три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение. През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон. В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята - преподобната Мария Египетска - ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.
Шестата неделя - Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост " антре на божественото смирение " или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, " очистват се " и се приближават до Иисус Христос.
На 27 февруари Българската православна черква уважава също преподобния Прокопий.
Преподобният Прокопий бил роден в към 670 година Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала 10 града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по сходство на това в пустините на Египет.
Прокопий от млади години се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молебствия, посредством които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на тестванията, които сполетели православните християни от популяризираната през VIII век иконоборческа разкол. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) почнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не просрочен да се вдигне в отбрана на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, тъй като християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои дейности и думи Прокопий бил хванат и грубо малтретиран.
Когато след гибелта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били сложени още веднъж в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с нравствен героизъм и потърпевш ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ