От 24 до 30 април се отбелязва Европейската имунизационна седмица,

От 24 до 30 април се отбелязва Европейската имунизационна седмица, която минава под мотото: „ Ваксини: за по-добър и по-дълъг живот “.

Тази година Европейската имунизационна седмица се концентрира върху пет тематики, свързани с имунизациите в детска възраст като превантивна мярка против тежко протичащи и социалнозначими инфекциозни болести, против рак на маточната шийка и други Кампанията насочва публичното внимание и към смисъла на имунизацията срещу Covid-19 за превъзмогване на пандемията от коронавирусната зараза.

От основаването им през 18 в. до наши дни имунизациите оказват помощ за ограничение разпространяването на животозастрашаващи инфекциозни болести по целия свят. Те обезпечават отбрана освен на имунизирания, само че и на всички, които го заобикалят – семейство, близки, другари и сътрудници. Чрез избора си да се имунизираме демонстрираме отговорност както към личното си здраве, по този начин и към публичното здраве.

Темата разяснява в “Нашият ден “ имунологът проф. Мариана Мурджева :

“През последната година, година и половина, се появиха така наречен " специалисти ", които драговолно разубеждаваха хората по отношение на имунизациите, изключително против Covid имунизациите. Допуснаха се даже и лекари, които намерено се оповестиха в медиите срещу имунизациите, без да показват научни доказателства. Реално се водеше една антиваксинационна непроваксинационна акция .

Недоверието, изключително за имунизациите против Covid, e заради неналичието на лични изследвания върху имунологичната им интензивност. Нещо, което Българската асоциация по клинична имунология показа на вниманието на Министерството на здравеопазването още предходната година, като план за изследване на постваксинационния имунитет при Covid.

Три пъти внасяхме този план при трима министри и не получихме позволение, планът е в Министерството на здравеопазването. Струва си да помислим за това по какъв начин да се показват в медиите експертни отзиви, основани на научни доказателства.

Големият проблем, който остава неуреден, е, по какъв начин да се увеличи доверието в българската здравна система, което може да стане единствено с доста съществени промени. Скептицизъм има и при противогрипните ваксини. В последните години едвам 4-5% от популацията се ваксинира против грип . Няма ваксина, която да има 100% успеваемост, успеваемостта при всички ваксини варира, само че това не трябва да отхвърля хората. “

Постваксинални реакции и имунен отговор

“Това се прави, въпреки че не получихме държавно финансиране за следене на постваксиналния имунитет. Няколко лаборатории на територията на страната правят изследвания на този тип имунитет, към този момент имаме данни, които демонстрират, че е сравним имунитетът сред имунизираните и преболедувалите. И при двете групи проучвания имунитетът е временен, към една година. “

Чуйте цялостния диалог в звуковия файл.