От 22 до 24 август 2023 г. в Йоханесбург се

От 22 до 24 август 2023 година в Йоханесбург се организира 15-ата среща на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). С към този момент доказаното виртуално присъединяване на съветския президент Путин може да се избегнат дипломатически усложнения заради издадената против него от Международния углавен съд заповед за арест. Сега вниманието още веднъж е ориентирано към по-нататъшното развиване на организацията. При вероятно разширение на членския състав с значими суровинни сили БРИКС би могла да се утвърди като глас на Глобалния Юг и в същото време да разшири световната си политическа роля. Превъзходството на Китай в границите на БРИКС обаче се преглежда сериозно от останалите членове - те не желаят да се подчиняват на устрема на Пекин към световно политическо превъзходство. Независимо от това Западът ще би трябвало да се оправи интензивно със засиленото самочувствие на страните от БРИКС и техните хрумвания за интернационален ред.

БРИКС се характеризира с вътрешен дисбаланс, без значение дали става въпрос за размера на обособените страни, тяхната икономическа мощност или даже ролята им в интернационалната политика.

Тази вътрешна хетерогенност от дълго време се преглежда като спънка за сплотеността и политическата успеваемост на групата. Икономиката на Китай да вземем за пример е по-значителна от стопанските системи на Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, взети заедно; в това време Китай е значим стопански и търговски сътрудник за тези четири страни. Освен това политическата тежест на Китай е от голяма важност за сплотеността на групата. С оглед на разнородните ползи на участващите страни досегашният път към триумфа на БРИКС се основава на волята им да си сътрудничат на процедура като основа за създаване на доверие.

Следователно задачите на БРИКС също са на първо място резултат от самостоятелните ползи на нейните членове. На интернационално ниво БРИКС до момента се движеше сред два полюса макар апела си за метаморфоза на международния ред: от една страна, те образуват антиполюс на интернационалните конгреси, доминирани от Запада; въпреки това, те постоянно действат като сътрудници за съдействие на западните страни и работят в допълнение към западните ползи. Въпреки че страните от БРИКС подлагат на критика съществуващия интернационален ред, практическите им дейности в последна сметка са ориентирани към неговата поддръжка и легитимация. Това се прояви ясно по време на рецесията на финансовите пазари през 2007-2008 година и в отслабена форма по време на ръководството на международното разпространяване на ковид.

Нарастващото напрежение сред западните страни и (някои) страни от БРИКС във връзка с използването на режими на наказания - не на последно място в подтекста на войната в Украйна - може да докара до по-тясно съдействие на БРИКС с по-голям брой разрастващи се страни в бъдеще. Това би засилило още повече формата, както и неговата роля в промяната на световното ръководство. Понастоящем БРИКС е под знака на възходящо вътрешно напрежение, провокирано от съревнованието сред великите сили Съединени американски щати и Китай или Русия, и би трябвало да приспособява своите интернационалните дейности. Освен това доста страни са изразили интерес да се причислят към нея.

Вътрешната институционализация на БРИКС

Откакто през 2001 година Goldman Sachs сътвори абревиатурата БРИК, Бразилия, Русия, Индия и Китай разшириха и задълбочиха съдействието си. Акцентът беше подложен върху процедурите за взимане на решения и разширението на техните стратегии. През 2011 година към групата се причисли Южна Африка, като по този метод тя се добави с наличието на Африка, която до тогава липсваше. Въпреки че групата БРИКС е неофициално съдружие без лична харта, тя въпреки всичко има общи позиции по доста въпроси, като да вземем за пример световното опазване на здравето, новия международен търговски и финансов ред или архитектурата на сигурността.

Институционалният темперамент на БРИКС също се е развил през годините, както посредством висока степен на политическо взаимоотношение под формата на годишни срещи на върха, по този начин и посредством основаването на стопански институции, като да вземем за пример Новата банка за развиване (НБР) през 2014 година и Споразумението за запаса за непредвидени условия (СРН), реализирано през същата година. По данни на Световната банка делът на БРИКС в международния БВП (БВП) е повишен от 18% през 2010 година до 26% през 2021 година, като през този интервал се следи годишно нарастване. Въпреки това би трябвало да се вземе поради една фундаментална асиметрия, защото тази възходяща наклонност се дължи по-специално на растежа на Китай, на който през 2021 година се падат над 70% от Брутният вътрешен продукт на БРИКС.

На институционално равнище групата съумя да съчетае разнообразни динамичности: Многостранната ориентировка върви ръка за ръка с двустранните съглашения сред петте членки. По този метод двустранността на БРИКС уголемява " многостранността à la carte ". Това от своя страна разрешава на членовете да лимитират съдействието си, когато ползите им се разминават, и да се възползват от груповите институции на БРИКС, като да вземем за пример НБР, когато те подхождат на профила на личните им ползи. Този запазващ гъвкавостта съставен елемент е - макар възходящото геополитическо напрежение - детайлът, който обезпечава сплотеността на тази хетерогенна цялост от политически артисти до през днешния ден. Колебанието сред образуването на междудържавни обединения, от една страна, и интереса към формулирането на общи разкази и правила в смисъл на създаване на общественост, от друга, остана сполучлива максима за оцеляване на БРИКС - даже в изискванията на изменящи се политически настройки на държавните управления в обособените страни членки, както наскоро в Бразилия.

Централна роля в това отношение играе НБР, която изигра основна роля в оформянето на визията за БРИКС като инфраструктурна общественост. 48% от плановете, финансирани в интервала 2016-2020 година, са свързани с инфраструктурни ограничения. Почти две трети от всички планове са разказани в Стратегията на НБР за интервала 2017-2021 година като ограничения, които попадат в обсега на световната цел за резистентност " Индустрия, нововъведения и инфраструктура ". Дейностите на НБР и нейните планови желания са отразени във въпроса за участието: НБР би трябвало да предложи точка за контакт както на своите членове, които вземат заеми, по този начин и на тези, които не ги вземат - по принцип тя е отворена за всички страни - членки на Организация на обединените нации.

Променящата се еднаквост на БРИКС

При основаването на групата акронимът БРИК беше обвързван с несъмнено разбиране на нейните страни членки, а точно като по този начин наречените " възходящи сили ", като възходящи сили на международната стопанска система, а оттова и като подобаваща цел за задгранични вложения. Дебатът за БРИКС бързо беше доминиран от въпроса дали дейностите им в интернационалната политика следват най-вече статусни ползи или са подготвени да вземат участие и в шерването на тежестта.

След като през 2008 година Г-20 стана централен орган за справяне с рецесията на международните финансови пазари, този конгрес се трансформира в място, където страните от БРИКС съумяха да се изявят като новите водачи на световния Юг. Това затвърди наклонността акронимът БРИКС да се свързва по-малко с " възходящите сили ", чийто напредък, като се изключи Китай, значително е спрял, а вместо това да се подчертава върху появяването на " постзападен свят " с многополюсни характерности. Сега движещата мощ е не толкоз обща еднаквост, колкото интерес към нов международен ред, който може да бъде развъртян най-добре посредством стратегическо сливане на силите в група. По този метод ползата към трансформацията придобива по-голяма тежест, до момента в който разказът за напредъка от ден на ден отстъпва на назад във времето.

Вътрешната хетерогенност на БРИКС, преобладаващата роля на Китай в икономическо отношение и участието на Русия в Г-8 до изключването ѝ през 2014 година обаче не попречиха на напъните ѝ да се утвърди като глас на Глобалния юг и до известна степен да се стреми към лидерска роля. Най-важният инструмент беше и е насърчаването на НСРБ за да се развие съдействието Юг-Юг и по този метод да се даде образец за промененото схващане за съдействие за развиване, което в този момент се реализира на основата на взаимност и облекчени условия. Разказът за промяната на световната власт е общопризнат още веднъж, само че този път в интерес на световния Юг.

На международно ниво обаче БРИКС до момента са съумели да показват новаторската си мощ единствено в доста лимитирана степен. Тяхната рекламация да реформират интернационалната регулаторна конструкция не докара до мечтаните промени в тежестта. По-скоро групата все по-често попада във водовъртежа на изкривяванията в интернационалната политика и е обсъждана от Китай и Русия като инструмент за противопоставяне на западните позиции. Това води до възходящо съревнование сред БРИКС и Г-7, което се ускори още повече след съветската война против Украйна и обвързваното с нея геополитическо напрежение. Въпреки че през последните години членовете на БРИКС и други страни от Глобалния юг са канени на срещите на върха на Г-7, форумът на БРИКС развива антизападни трендове, които се смесват с (основателна) рецензия на неравномерното систематизиране на властта в многостранната система и по този метод вършат БРИКС прелъстителен за разнообразни участници.

Въпросът за разширението: БРИКС, БРИКС+, другари на БРИКС?

По данни на държавното управление на Южна Африка повече от 40 страни в света са показали интерес към участие в БРИКС. 23 страни са подали публична молба. Сред тях са Алжир, Аржентина, Бахрейн, Египет, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а неотдавна и Беларус.

Съществуващите членове желаят да изработят процедура, която да контролира процеса на приемане и ще бъде предмет на вероятно решение на срещата на върха в Йоханесбург.

Въпросът за разширението още веднъж демонстрира другите ползи на членовете на БРИКС: Китай счита разширението на БРИКС+ за част от тактиката си за преоформяне на интернационалния ред и е подкрепян в това отношение от Русия. Другите трима членове Бразилия, Индия и Южна Африка, въпреки това, в началото бяха доста резервирани във връзка с този интерес към разширението, защото смятаха, че приемането на нови членове заплашва личния им статут - не на последно място, тъй като измежду евентуалните претенденти за присъединение има някои стопански мощни играчи.

Освен това те се притесняват, че към този момент съществуващата китайска наднормена тежест ще се усили. Също по този начин може да пострада така и така несигурното доближаване, а постигането на консенсус може да стане още по-трудно от раздуването на организацията. Поради тази причина тези три страни избират разширение под формата на отслабени участия, което би запазило съществуващата съществена група в настоящия ѝ състав.

Докато Китай упорства за бързо решение от 2017 година насам, Бразилия, Индия и Южна Африка играят за време и желаят първо да предложат форми на присъединяване в НБР и да открият по-дълги интервали на приемане. НБР към този момент е приела за членове ОАЕ, Бангладеш и Египет, а Уругвай е претендент за участие. Следователно е допустимо с изключение на главната група на БРИКС да се появи и уголемен кръг от страни от БРИКС+, който ще бъде рамкиран от още по-малко интегриран кръг от " другари на БРИКС ". При такова решение правата за присъединяване ще бъдат все по-слаби съразмерно на отдалечеността от ядрото. И в този случай членовете на БРИКС към момента би трябвало да се спогодят кои страни да бъдат включени.

За някои заинтригувани страни даже по-слабото решение евентуално би било привлекателно. Защото доближаването би могло да значи облага за репутацията и вероятно спомагателна отбрана (например против наказания и техните последици) в един все по-поляризиран свят, в който апелите за присъединение към избрана страна на геополитическото състезание могат да зачестят. Освен това участието в БРИКС евентуално ще укрепи връзките с други страни от световния Юг.

Различните позиции по въпроса за разширението се акцентират от метода, по който членовете на БРИКС работят съответно: Рамката БРИКС+ беше приложена на разнообразни срещи на върха на БРИКС+ през 2017 година (Китай), 2018 година (Южна Африка) и 2022 година (Китай), като бяха поканени и редица разрастващи се страни, които не са част от ядрото на организацията. Участниците в тези срещи на върха на БРИКС+ по принцип не са закрепени, а варират доста според от желанията на страната, която сега ръководи. Бразилия, Русия и Индия взеха решение да не организират срещи на върха на БРИКС+ от 2019 година до 2021 година по време на съответните си ръководи.

Но с изключение на формалното разширение посредством приемането на нови членове, са вероятни и други формати: от една страна, се разисква районен метод, който преглежда по-специално съдействието с тези районни групи и организации, в които самите страни членки на БРИКС са дейни. Сред тях са Меркосур (в която членува Бразилия, член на БРИКС), Евразийският стопански съюз (Русия), Инициативата за многосекторно техническо и икономическо съдействие в Бенгалския залив (BIMSTEC) (Индия), Шанхайската организация за съдействие (Китай, Русия, Индия) и Африканският съюз (Южна Африка).

Предимството на сходна районна конструкция би било, че НБР би могъл да се обърне към районните банки за развиване и да се включат районни принадлежности за стабилизиране, като по този метод се усили обсегът на финансовото съдействие. По този метод ще бъде основана рамка за взаимен портфейл в капиталовия бранш, която ще разреши присъединяване на следните институции: Евразийската банка за развиване (ЕБР), Банката за развиване на Южна Африка (БРЮА), Фонда за развиване на Южна Азия (ФРЮА), Фонда за структурно доближаване на Меркосур (ФОСЕМ), Китайската банка за развиване (КБР) и Фонда за капиталово съдействие сред Китай и АСЕАН. Сътрудничеството с държавните капиталови фондове в арабския свят би било спомагателна опция.

От друга страна, като опция може да се одобри разновидността за обединяване, при който в границите на БРИКС+ ще бъдат включени обособени тежки играчи от кръга на разрастващите се стопански системи, които са значими като ресурсни сили в международната стопанска система. В този подтекст попада по този начин наречената група InPEAKS, която включва Индонезия, Пакистан, Египет, Аржентина, Казахстан и Саудитска Арабия. Освен това би могло да се обърне внимание на към този момент съществуващи съюзи, като да вземем за пример Платформата за отбрана на дъждовните гори (Бразилия, Демократична република Конго, Индонезия), или на обособени страни, които са мощно насочени към добива на първични материали, като Аржентина, Боливия и Чили (Латиноамериканският литиев триъгълник).

Индонезийската страна изрази интерес към формат на съдействие по модела на Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК), с цел да може да употребява по-добре личните си залежи на никел, кобалт и манган в интернационален проект. Въпреки това сливания като газова ОПЕК или секторни платформи за оползотворяване на редки метали или торове за реализиране на по-голяма пазарна мощ и надлежно по-високи цени биха засегнали и клиентите в разрастващите се страни. По този метод те биха противоречали на духа на БРИКС като представители на целия световен Юг. Привлекателно за доста страни от Глобалния юг обаче сигурно би било потреблението на рамката на БРИКС+ за противопоставяне на протекционистките трендове в индустриализираните страни посредством секторни платформи, като да вземем за пример friendshoring и други ограничения за реиндустриализация, подхванати по-специално от Съединени американски щати.

В последна сметка акцентът ще бъде подложен върху селективно разширение за включване на тези страни, които могат да допринесат интензивно за групата БРИКС, само че не носят със себе си веществен и дипломатически баласт, обвързван с политически спорове. ОАЕ, Саудитска Арабия и Индонезия биха могли да бъдат забавни претенденти за започване на развой на приемане предвид на тяхното икономическо значение и капацитет за съдействие. Този метод би разрешил на БРИКС да разшири въздействието си, да задълбочи икономическото си съдействие, както и да сведе до най-малко евентуално разрушителните последствия, които би могло да има приемането на политически комплицирани страни с спомагателна проблематична тежест. Това обаче допуска БРИКС да се съгласят да се въздържат от районно лобиране, при което те лобират за избрани страни въз основа на районни съюзи - да вземем за пример Китай за Пакистан, Русия за Беларус и Иран или Бразилия за Аржентина. Такъв отвод обаче към този момент е единствено условно евентуален.

Програма за промяна на БРИКС

В взаимните си заявления страните от БРИКС формулираха главните правила на своето съдействие. Те постоянно акцентират зачитането на суверенитета, независимостта, териториалната целокупност и националното единение на своите членове, както и ненамесата във вътрешните им работи. Освен това те желаят да работят за поощряване на мира - аспект, който сложи Бразилия, Индия и Южна Африка, по-специално, в тежко състояние след съветската експанзия против Украйна.

Специален фокус на БРИКС е трансформацията на интернационалната финансова система. Обсъжда се основаването на лична аварийна валута, която се планува да бъде валутна кошница R5 или R5+ и чието име се основава на първите букви на валутите на петте страни от БРИКС (реал, рубла, рупия, ренминби, ранд). Целта е механизъм, който е насочен към системата на Световната банка за специфични права на тираж и който би могъл да действа като алтернатива за хеджиране посредством съответното струпване на запаси в съответните национални банки.

Въпреки че понастоящем 84,3% от трансграничната търговия сред страните от БРИКС към момента се реализира в щатски долари и единствено 4,5% - в китайски юани, участващите страни се стремят да не употребяват повече $ като съществена разплащателна и фактурна единица в търговията сред страните от БРИКС.

Ако членовете на БРИКС желаят да употребяват единствено " брик " като валута за интернационална търговия, като по този метод избегнат хегемонията на $, това би трябвало да бъде заложено в двустранни съглашения. Бразилия и Китай към този момент се договориха да реализират двустранна търговия посредством съответните национални валути, а Китай и Русия практикуват това отдавна.

Новата валута би трябвало да бъде обезпечена със злато и други стратегически експортни артикули (суровини). Това би могло да увеличи привлекателността и за интернационалните вложители, защото могат да се чакат спомагателни облаги заради повишението на цените на суровините. Все отново би трябвало да се има поради, че всички страни от БРИКС ще продължат да разчитат на $ за огромна част от външната си търговия. Освен това размерът на вътрешната търговия на страните от БРИКС е много дребен, в случай че се пренебрегне съответната двустранна търговия с Китай. От геополитическа позиция стремежът към дедоларизация отразява интереса към ограничение на опциите на Съединени американски щати да постановат своите ползи в региона на сигурността посредством финансови наказания.

Като цяло, основаването на нова валута е обвързвано с многочислени въпроси, да вземем за пример по какъв начин да се подсигурява стабилността на обменния курс, да се координира паричната политика и да се построи подобаваща финансова инфраструктура. Те се нуждаят от интензивно изясняване в границите на БРИКС и от солидна основа на доверие. Ето за какво тематиката за обща валута към момента няма да играе роля на идната среща на върха в Йоханесбург, както разгласи държавното управление на Южна Африка.

Ролята на Южна Африка като хазаин на срещата на върха на БРИКС

На срещата на министрите на външните работи на " Групата на приятелите на БРИКС " в Кейптаун на 2 юни 2023 година министърът на външните работи на Южна Африка разказа БРИКС като блок, който работи като " първенец за разрастващите се страни ". Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Куба, Демократична република Конго, Коморските острови, Габон и Казахстан изпратиха представители на разговорите; Египет, Аржентина, Бангладеш, Гвинея Бисау и Индонезия участваха виртуално.

Тази година председателството е поверено на Южна Африка, една от стопански по-слабите страни в алианса БРИКС.

За южноафриканското държавно управление БРИКС е значим формат, който, от една страна, укрепва връзките с Китай, главен стопански сътрудник за Южна Африка, а от друга, предлага опция за активизиране на връзките с други страни с бързо разрастваща се стопанска система. Въпреки това, откогато Сирил Рамафоса пое президентския пост през февруари 2018 година, БРИКС към този момент не се радва на особеното състояние за южноафриканското държавно управление, което имаше при предшественика си Джейкъб Зума, който се фокусираше главно върху него във външната политика. През последните години Рамафоса постави огромни старания да развие още веднъж политическите и икономическите връзки със западните страни, което частично му се удаде.

След съветската инвазия в Украйна и ескалацията на геополитическия спор позицията на Южна Африка от ден на ден доближава своите граници, защото тя е принудена да заема позиция в разнообразни моменти. След провеждането на военноморски маневри с Китай и Русия през февруари 2023 година и - към момента неоснователното - обвиняване на посланика на Съединени американски щати в Южна Африка, че от южноафриканска военноморска база са доставени оръжия и муниции на Русия, връзките сред Южна Африка и Съединени американски щати се утежниха. Стигна се до такава степен, че в Сената на Съединени американски щати даже се появиха апели Южна Африка да бъде изключена от Закона за африканския напредък и благоприятни условия (AGOA), който дава на африканските страни преференциален достъп до американския пазар.

Фактът, че южноафриканското държавно управление съумя, след дълга битка, да убеди Владимир Путин да не участва на срещата на върха на БРИКС, единствено на процедура освободи Южна Африка от сложната обстановка. След като Международният углавен съд издаде заповед за арест на Путин на 17 март 2023 година и вътрешното правно състояние в Южна Африка също е напълно ясно, южноафриканското държавно управление щеше да бъде задължено да арестува Путин при влизането му в страната. Дискусията за възможен арест на съветския президент дълго време доминираше в тази за тазгодишната среща на върха на БРИКС и означаваше, че южноафриканското държавно управление е в положение да реализира прогрес по личния си дневен ред единствено в лимитирана степен.

За Южна Африка две цели са съществени по време на нейното председателство на БРИКС: Първо, тя желае да съставлява ползите на африканския континент в границите на БРИКС. Един от акцентите е укрепването на икономическите връзки сред африканските страни и страните от БРИКС и по този метод разширението на търговията. Южна Африка е една от страните в Африканския съюз, която интензивно работи за разширение на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA). Усилията за съдействие в границите на AfCFTA се ускориха след пандемията от COVID-19.

През август 2022 година южноафриканското държавно управление показа документ за външна политика, в който се акцентира фокусът му върху усилването на ролята на Африка в света.

Втората цел се разкрива от къс взор към близкото минало: Рамафоса е един от най-големите критици на неравномерното систематизиране на COVID-ваксините, което през 2020 година той към този момент беше определил като " ваксинален апартейд ". През същата година той започва взаимна самодейност с колегата от БРИКС - Индия, с цел да обезпечи краткотрайна анулация на патентната отбрана на имунизациите.

Южноафриканско-индийското предложение реализира (временно) съглашение в Световната комерсиална организация едвам през 2022 година, само че то не стигна задоволително надалеч за двете страни. Оттогава насам южноафриканското държавно управление неведнъж намерено подлага на критика световното ръководство на опазването на здравето и осъжда неравенствата в многостранната система. Това изяснява втората съществена цел на Южна Африка, а точно да лобира в границите на БРИКС, с цел да направи многостранната система по-приобщаваща. По този метод БРИКС се преглежда като опция да се построи, дружно с други страни, коректив на съществуващия многостранен ред, който се преглежда като доминиран от Съединени американски щати и предизвиква най-вече западните ползи.

Западът и " златното десетилетие " на развиване на БРИКС

Форматът БРИКС сигурно дава отговор на другите ползи на своите членове. За Китай БРИКС е забавен от геополитическа позиция, защото съставлява опция на Г-7. Пекин вижда, че настава " златното десетилетие " на БРИКС, доколкото той все по-успешно съумява да трансформира организацията в най-влиятелната платформа за съдействие Юг-Юг в света.

Русия може да я употребява, с цел да заобиколи интернационалната си изолираност.

За Индия, Бразилия и Южна Африка - както и за други заинтригувани страни - форматът открива опцията да се избегне геополитически натовареният интернационален ред и вместо това да се укрепят позициите на Глобалния юг въз основа на различен дневен ред. От европейска позиция е ясно, че на такова позициониране на групата БРИКС не може да се противодейства (в какъвто и да е формат) посредством опити за битка или делене на тази група, както от време на време се разисква в Съединени американски щати. Ако БРИКС и другите разрастващи се страни се стремят да играят водеща роля в оформянето на глобализацията и международното ръководство, тези старания би трябвало да бъдат подхванати интензивно. Ето за какво наподобява належащо да се подходи съществено към възходящата дискусионна мощ на БРИКС.

Това е изключително значимо, защото доста страни от световния Юг (искат) да се причислят към БРИКС, защото се опасяват да бъдат въвлечени в спорове сред великите сили, а също и да станат обект на наказания или техните последствия.

От китайска позиция процесът на разширение към БРИКС+ би сложил началото на " златното десетилетие " на групата БРИКС. По този метод китайското управление се надява, че ще ускори геополитическите си позиции. Бразилия, Индия и Южна Африка обаче се опълчват по-специално на обвързвания с Пекин блян към надмощие в границите на БРИКС. Не на последно място, китайско-индийските конкурентни връзки с дълга история на спорове евентуално ще попречат на БРИКС да се подчинят трайно на максимите на едно китайско световно ръководство.

Възможните конфликти в границите на БРИКС, както и засилващото се съревнование и конкуренция сред БРИКС и Г-7 дават отговор на профила на ползите на Китай и Русия. Европейският съюз следва да противодейства на тази динамичност, вместо да я предизвиква, както се прави посредством напрегната изразителност или спомагателни формати, които благоприятстват геополитическата поляризация.

Особено страни като Южна Африка, Бразилия и Индия преглеждат групата БРИКС като платформа за различни гласове при образуването на световното ръководство. Западните страни следва да се съобразят с тази угриженост и да работят за постигането на общи цели, още повече че този тип съдействие евентуално ще попречи на БРИКС да бъде единственото място за подобен продан. Като първа стъпка да вземем за пример биха могли да се проведат диалози сред шерпите на Г-7 и БРИКС, в които да се планува най-малко съдействие в области на политиката, които са по-малко наранени от геополитическата конкуренция, като да вземем за пример въпросите на околната среда и климата или световната здравна политика.

Прекаленото политизиране на БРИКС с антизападен уклон евентуално не е в полза на болшинството от главната група на БРИКС сега. Някои членове желаят повече съдействие в по-малко огромни, гъвкави и неофициални формати на световно ниво - за разлика от решаващите огромни конференции с всеобщо присъединяване на всички страни в предишното - и избират по-малки обединения. Формати като Форума за разговор Шангри-Ла са подобаващи за това и следва да бъдат употребявани по-добре и от европейската страна.

Също по този начин би било значим сигнал, в случай че европейските конгреси като Мюнхенската конференция по сигурността се отворят в по-голяма степен към въпросите на Глобалния юг, даже отвън съответните предложения. По този метод те могат да покажат, че са подготвени за променено схващане на въпроса по какъв начин би трябвало да наподобява международният ред в бъдеще - международен ред, който се образува взаимно и по този метод не се възприема още веднъж като " предписан от Запада ". Тези въпроси за бъдещия интернационален ред не би трябвало да се концентрират единствено върху непосредствените европейски ползи, а би трябвало да се преглеждат в разговор с страните от Глобалния юг, като по този метод се изпращат нови политически импулси към тези страни.

Превод: Dir.bg